Мери Хигинс Кларк
Къщата (104)

103

Адам зави от шосе №6 на шосе №137. Оставаха му още седем мили. Най-много двайсет минути, ако, разбира се, успея да накарам шофьора пред себе си, който пълзи като охлюв, да се размърда, гневеше се наум той. Не смееше обаче да го изпревари. Насрещното движение не беше натоварено, но шосето беше толкова мокро, че не беше изключено да се удари челно в някоя кола.

Само още шест мили, каза си Адам няколко минути по-късно. Но тревогата му нарастваше непрекъснато, докато преминаваше през участъците от пътя, потънали в пълен мрак.