Мери Хигинс Кларк
Къщата (88)

87

— Какво те накара да зададеш въпроса на Лейн за къщата в Истхам? — попита Адам, докато се прибираха от гостуването си у Скот Коуви.

— Фактът, че ме излъга за причината, поради която ни пренасочи към къщата „Помни“. В другото жилище канализацията била в ред.

— Според думите на Елейн собственичката мисис Чеймбърс никога не би признала за проблемите, които има с тръбите.

— Тогава защо Елейн я е дала под наем на други хора?

Адам се засмя.

— Струва ми се, че разбирам. Лейн вероятно е осъзнавала, че ние ще решим да купим къщата „Помни“. Обзалагам се, че заради това ни настани в нея. Тя винаги знае какво прави.

— Дори и когато лъже? Адам, ти си страшно добър адвокат, но се чудя как е възможно понякога да бъдеш толкова сляп.

— На стари години започваш да ставаш дребнава, мила.

— Не, ставам откровена.

Навлязоха в Морис Айланд и поеха по Куитнисет Лейн. Късното следобедно слънце вече не беше така топло. Листата на акациите шумоляха и вече започваха да капят.

— Тук сигурно е красиво и през другите сезони — отбеляза Помили.

— Е, след две седмици ще трябва да решим дали да не проверим това сами.

 

 

Ейми току-що беше нахранила Хана. Бебето весело протегна ръчички, когато Помили се наведе над него.

— Цялата лепне — предупреди я Ейми, когато Помили повдигна Хана от столчето.

— Няма значение. Липсваше ми — каза Помили на Хана.

— И на мен — намеси се Адам, — но твоята блуза се пере, а моят костюм — не. Здрасти, сладурче! — Той изпрати на Хана въздушна целувка, но не се приближи до нея.

— Ще я отнеса горе — заяви Помили. — Благодаря ти, Ейми. Удобно ли ти е да дойдеш утре следобед към два? След като оставя на летището човека, който се грижи за прехраната ни, бих искала да поработя няколко часа.

Ейми кимна и когато Помили се заизкачва по стълбите, прошепна:

— Говорихте ли с Елейн за касетата, мистър Никълс?

— Да, тя твърди, че ми я е върнала. Сигурна ли си, че точно нея си гледала?

— На записа бяхте вие. Извадихте Боби от басейна и го подканихте да изтича при майка си. Той извика: „Мами, мами!“ После мисис Никълс го попита как му е името и дали ходи на училище.

— На забавачка — уточни Адам.

Ейми забеляза сълзите в очите му.

— Толкова се радвам, че имате Хана — тихо каза Ейми. — Но вие търсите същата касета, нали?

— Да, Ейми. Елейн не обича да си признава, когато е сгрешила. Ще трябва да я вземеш следващия път, когато отидеш в къщата й. Би могло да се възприеме като дребна кражба, но касетата е наша, а аз няма да съм в състояние да твърдя, че е у нея, понеже ще ти създам неприятности.

— И аз предпочитам да стане така. Благодаря ви, мистър Никълс.