Мери Хигинс Кларк
Къщата (75)

74

По пътя към къщи Ейми си блъскаше главата дали да предупреди баща си. Според нея Кари Бел сигурно щеше да го уведоми, че е плакала. Мисис Никълс я попита за това.

— Не съм плакала — отрече тя. — Честна дума. На Кари й се счуват разни неща.

Сметна, че мисис Никълс й повярва, но баща й вероятно щеше да приеме думите на Кари Бел за истина. Напоследък той постоянно се тревожеше за нея. Можеше поне да спре да я уверява колко чудесно ще е отново да има майка.

През следващия месец навършвам осемнайсет години, мислеше си Ейми. Крайно време е татко да спре да превъзнася Елейн пред мен. Ще се радвам да се ожени, но не бих искала точно тя да му стане съпруга.

Тази вечер възнамеряваше да ходи с приятелите си в Хаянис. Но Елейн беше решила да ги покани на гости и баща й я помоли, всъщност почти й заповяда да отиде с него, като накрая заяви настоятелно: „Не наранявай чувствата на Елейн.“

С нетърпение очаквам да започне семестърът, каза си Ейми, когато зави от главната улица към околовръстния път. После въздъхна. О, мамо, защо си отиде толкова рано?

Може би по тази причина чувстваше мисис Никълс страшно близка. Точно както на нея й липсваше майка й, на мисис Никълс й липсваше нейното момченце. Но сега мисис Никълс имаше Хана.

А аз имам Елейн, горчиво си помисли тя, докато караше по алеята към дома си.

 

 

По-късно обаче беше доволна, че баща й я накара да го придружи на вечерята. Там беше Скот Коуви и тя му помогна да сварят омарите, които беше донесъл. Беше страшно мил и макар да имаше толкова много проблеми, не занимаваше хората с тях. Разказа й за Чапъл Хил.

— Една от пиесите, с които се представяхме на турнето, се игра в колежа десетина дни. Великолепен град. Ще ти бъде безкрайно забавно.

Ейми забеляза, че по време на вечерята избягваха да говорят за следствието. Елейн не пропусна да я попита дали Кари Бел отново не е чула стъпки, докато е чистила през деня.

Момичето се възползва от възможността да спомене за плача:

— Не, ала може би ще сподели с вас, че ме е чула да плача. Но се е заблудила.

— Чула е плач? — попита Елейн. — Помили ли беше?

— Не, защото мисис Никълс беше навън с мисис Пейли, а когато се върна, изглеждаше добре.

Ейми не желаеше да разговаря с Елейн за мисис Никълс. Елейн смяташе, че тя е на ръба на нервната криза. Ако бях дошла с колата си, мислеше си Ейми, щях да си тръгна. Не ми се стои повече тук.

Когато Скот Коуви се накани да си върви, реши да не пропуска тази възможност.

— Скот, имате ли нещо против да ме откарате у дома? — попита го тя. После положи усилие гласът й да прозвучи уморено и се обърна към баща си: — Татко, днес ми беше доста натоварено и ми се ще да се прибера. Освен ако не трябва да ви помогна да измиете съдовете, Елейн?

— Не, върви си. Да се грижиш за едно бебе цял ден не е лека работа.

След като ги убеди колко е уморена, Ейми осъзна, че няма какво да прави през останалата част от вечерта. Не можеше да им съобщи, че възнамерява да се срещне с приятелите си. По телевизията не даваха нищо интересно, а не й беше удобно да накара Скот да я заведе в някой видеоклуб. Чакай малко, каза си тя, Елейн има чудесна колекция от стари филми. Непрекъснато дава касети на татко.

— Елейн, може ли да взема няколко касети от вас? — попита тя.

— Да, избери си каквито искаш — отвърна Елейн. — Но не забравяй да ми ги върнеш.

Много добре знам, че трябва да й ги върна, помисли си обидено Ейми. Баща й тъкмо започваше една от безкрайните си, безсмислени истории, когато тя влезе във всекидневната.

Най-дългата стена беше покрита с шкафове. Половината от тях бяха пълни с видеокасети, а заглавията на филмите бяха подредени по азбучен ред. Ейми ги прегледа и избра „Момичето от провинцията“ с Грейс Кели и „Конски пера“, комедия с участието на братята Маркс.

Тъкмо се канеше да излезе от стаята, когато се сети за един стар филм, който отдавна имаше желание да гледа — „Раждането на една нация“. Дали Елейн го имаше?

Изчете бавно заглавията, започващи с буквата „Р“, и го откри. Когато го сваляше от лавицата, няколко касети паднаха на пода. Докато ги нареждаше на мястото им, разбра защо стърчат навън. Зад тях имаше касета, изправена отвесно до стената.

На касетата имаше етикет: БОБИ — ИСТ ХАМПТЪН — ПОСЛЕДЕН ЗАПИС. Дали беше онази с малкото момченце на семейство Никълс, която Кари Бел е гледала миналата година?

Страшно ми се иска да я видя, помисли си Ейми. Елейн може би е забравила, че е тук. Тъй като е на семейство Никълс, тя вероятно не би се съгласила да ми я даде. Ще я върна с останалите, без да споменавам нищо.

Пусна касетите в чантата си и се върна в столовата.

Баща й тъкмо свършваше историята си.

Скот Коуви се усмихваше учтиво. Елейн едва си поемаше въздух от смях. Винаги когато чуеше престорения й кикот, на Ейми и се искаше да я удуши. Спомни си какво казваше в подобни случаи майка й: „Джон, ще ми обещаеш ли твърдо, че поне една седмица няма да се натрапваш на никого с този многословен и скучен монолог?“

А после се смееше със, а не на татко.