Мери Хигинс Кларк
Къщата (71)

70

Фред Хендин беше дърводелец при един дребен предприемач от Денис, който се занимаваше с преустройство на сгради. Харесваше си работата. Особено приятно му беше да докосва дървото. То имаше свой собствен дух и вродено достойнство. Фред смяташе същото и за себе си.

Тъй като сега къщите по крайбрежието се търсеха много, струваше си да се преустройват евтини сгради, разположени в хубави парцели. В момента работеха точно в такава къща. Беше на около четирийсет години и на практика я строяха наново. Част от проекта предвиждаше да се събори всичко в кухнята, освен стените, да се заменят секциите от талашит, които обикновено се мотаеха в подобни постройки, с направени по поръчка шкафове от черешово дърво.

Фред беше хвърлил око на една подобна къща на отсрещната страна на улицата — имаше собствен плаж и прекрасна гледка към океана. Наблюдаваше как местният агент по недвижими имоти води купувачи, но нито един от тях не се решаваше да я вземе. Не можеха да пренебрегнат факта, че сградата е в окаяно състояние. Фред знаеше, че ако я купи и се потруди шест месеца, ще притежава красиво жилище и ще е направил добра инвестиция.

До края на август има само още две седмици, помисли си той. После цената ще падне. През зимата много рядко се купуват къщи на Кейп Код.

Фред седеше на една маса с останалите момчета и обядваше. Разбираха се добре по време на работа, а през почивките си подхвърляха шеги и се смееха.

Заговориха за следствието по повод смъртта на Вивиан Карпентър Коуви. Мат, електротехникът, беше свършил някаква услуга на Вивиан през май наскоро след женитбата й.

— Никак не беше лесна — отбеляза той. — В деня, когато бях у тях, съпругът й отиде до магазина и се забави. Когато се върна, тя се нахвърли върху него и му заяви, че няма да се остави да я прави на глупачка. Каза му да си събира багажа. После започна да плаче и увисна на врата му, когато той й припомни, че е трябвало да се отбие в химическото чистене и затова е закъснял. Повярвайте ми, тази жена си я биваше.

Сам, който отскоро беше при тях, рече:

— Говори се, че Коуви имал приятелка, някаква сервитьорка, която била страхотна мадама.

— Няма значение — отвърна намръщено Мат, като погледна крадешком към Фред.

Фред напъха салфетката в пластмасовата чаша за кафе.

— Точно така. Няма значение — сопна се той и доброто му настроение се изпари. Бутна назад стола и стана от масата.

Когато отново се върнаха на работа, му трябваше известно време, за да се успокои. Не можеше да приеме много неща. Предишната вечер, след като детективът си тръгна, Тина призна, че през зимата е пътувала няколко пъти до Флорида, за да се вижда с Коуви.

Докато закачаше шкафовете, Фред се питаше какво значение има това. Както Тина подчерта, тогава двамата с нея бяха скъсали. Но защо е трябвало да лъже? Фред се чудеше дали казва истината, като твърди, че след женитбата на Коуви не е имала връзка с него. Ами през последните няколко месеца след смъртта на жена му?

В края на деня, когато се прибра вкъщи, за да изчака Адам Никълс, все още си задаваше въпроса дали отсега нататък ще е способен да вярва на Тина.

Не възнамеряваше да споменава нищо пред адвоката на Коуви. За момента реши да остане на страната на Тина. Щеше да й подари годежния пръстен, за да се яви с него на следствието. По думите на детектива полицаите спокойно можеха да обвинят Тина в съучастие в убийство. Тя сякаш не осъзнаваше колко сериозно е всичко.

Сега щеше да я подкрепи, но ако лошото чувство продължаваше да го тормози, едва ли щеше да се ожени за нея. Един мъж трябва да има достойнство.

Потънал в мрачни размисли, Фред си спомни за всичките красиви подаръци, които й беше направил през лятото — даде й златния часовник, перлите и брошката на майка си. Тя ги държеше в онази куха книга, която представляваше кутия за бижута, на една лавица във всекидневната в апартамента си.

След като приключеше следствието, ако решеше да прекрати връзката си с Тина, Фред щеше да си вземе годежния пръстен, а също и другите неща.