Мери Хигинс Кларк
Къщата (70)

69

Към един часа десетина страници от бележника на Помили вече бяха изписани. Разполагаше и с двучасов запис на разговорите, които беше провела.

Докато Джан караше по шосе №6 към Истхам, Помили разсъждаваше на глас върху приликите между историите, които беше чула.

— Всички хора, с които се срещнахме, смятат, че ако в къщите им има някакво необяснимо чуждо присъствие, то не им пречи, а напротив. Но Сара, приятелката ви от Брустър, го е усетила само веднъж.

Джан я погледна и попита:

— Тоест?

— Сподели, че рано сутринта, докато спели с мъжа си, се събудила от шум по стълбите. После вратата на спалнята се отворила и тя видяла, че по килима има следи от стъпки.

— Да.

Помили прелисти бързо бележника си.

— Сара твърди, че й станало много приятно. Ето как се изрази: „Почувствах се като дете, когато майка му подпъхва одеялото, докато го завива.“

— Правилно, точно това бяха думите й.

После усетила потупване по рамото и чула глас, сякаш някой й говорел. Но го е чула с ума си, а не с ушите си. Знаела е, че е Абигейл Хардинг, жената, за която е била построена къщата. Абигейл изказала задоволството си от възстановяването на някогашното великолепие на къщата.

— Сара винаги описва по един и същи начин преживяването си.

— Значи Абигейл е имала повод да потърси връзка със Сара. Искала е да й предаде нещо. Сара спомена, че оттогава не се е случило нищо необичайно. Но може би сега, когато долавя благоприятното присъствие на жената, тя просто усеща спокойната атмосфера в дома си. Тоест опитвам се да кажа, че навярно някаква недовършена работа кара покойниците да останат приковани към този свят.

— Възможно е — съгласи се Джан.

Спряха за малко, за да обядват в едно крайбрежно ресторантче в Истхам, а после отидоха да видят къщата, построена от Тобаяс Найт в града. Намираше се на шосе №6 и беше заобиколена от ресторанти и магазини.

— Не може да се сравнява с местността, където е издигната къщата „Помни“ — отбеляза Помили.

— Домовете на повечето морски капитани са разположени далеч от брега. Ранните заселници са се страхували от североизточния вятър. Но тази сграда прилича на къщата „Помни“, макар и да не е толкова красива. Построена е през хиляда шестстотин деветдесет и девета година. Както виждате, липсва ветрилообразният прозорец на входната врата.

— Капитанът и Мехитабел са го донесли от Англия — заяви Помили.

— Не знаех това. Сигурно сте го научили от архива на Фийби.

Помили не отговори. Влязоха в къщата и спряха на рецепцията, взеха материали за сградата и обиколиха стаите. По вътрешното разпределение красиво реставрираната постройка приличаше на къщата „Помни“.

— Стаите тук са по-големи — каза Джан, — но другата къща е по-изящна.

Докато се връщаха в Чатам, Помили мълча през целия път. Нещо я притесняваше, но не осъзнаваше какво точно. Нямаше търпение да се прибере вкъщи и да поговори с Кари Бел, преди да си е тръгнала.