Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Remember me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 40гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2012)
Разпознаване и корекция
beertobeer(2012)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къщата

ИК „Обсидиан“, София, 1995

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

Художник: Кръстьо Кръстев

ISBN 954-8240-20-3

История

  1. —Добавяне

52

Хенри Спрейг изведе жена си на разходка — отидоха на любимото им място по плажната ивица, която минаваше пред къщата „Помни“. Беше шест и петнайсет, когато двамата видяха Адам, Помили и бебето там, където вълните миеха брега на океана. Спряха се да си поприказват.

— Току-що се прибрах от Ню Йорк — обясни Адам — и реших, че веднага трябва да ми влезе пясък в обувките. Елате вкъщи да пийнем по чаша вино.

Денят мина лошо за Фийби. След като тримата с Хенри и Джан Пейли се върнаха от дома на Скот Коуви, тя беше силно възбудена. Отиде в кабинета си и започна да си търси папките, като обвини Хенри и Джан, че са й ги откраднали. Сега Хенри реши, че би било добре Фийби да види къде са. Междувременно отново щеше да й обясни защо ги е дал на Помили. Искаше също така да сподели с Адам, че е говорил със Скот.

Прие поканата и двамата с Фийби последваха семейство Никълс. Докато прекосяваха моравата, той спомена пред Помили какво смята да направи.

Помили го слушаше със свито сърце и се молеше Фийби да не си прибере архива.

Но когато влязоха в кухнята, Фийби Спрейг остана доволна при вида на грижливо подредените купчини от папки, документи и книги. С обич прокара пръстите си по тях и съпругът й, Помили и Адам забелязаха, че лицето й се проясни, а погледът й се избистри.

— Исках да разкажа историята й — промърмори Фийби, отваряйки папката със скици.

Помили разбра, че Фийби възнамерява да прегледа всички картини. Когато стигна до онези, които Помили беше нарисувала, тя извика:

— О, вие сте използвали портрета, който имам — Мехитабел и Андрю на кораба. Не можех да го намеря. Мислех си, че съм го загубила.

Слава богу, помисли си Помили. Значи наистина има картина, която съм пресъздала. Знаех си, че от това лекарство главата ми не е наред.

Фийби изследва известно време лицето на Мехитабел, Усети, че съзнанието й отново се замъглява и губи ориентация. Наложи си да продължи да разсъждава. Съпругът й я е обичал, но не й е вярвал. Ето защо е умряла. Трябва да предупредя жената на Адам. Кроят планове да сторят същото и с нея.

Планове! Планове! Опита се да се съсредоточи върху думата, но тя вече беше загубила смисъла си.

Мехитабел. Андрю. И кой още? Преди умът й да се размъти, тя успя да прошепне на Помили:

— Мехитабел е била невинна. Тобаяс Найт. Отговорът е в папката за плячкаджиите.