Мери Хигинс Кларк
Къщата (38)

37

Денят беше невероятно приятен. Както понякога се случваше, по необясними причини Фийби имаше кратки моменти на просветление.

Попита за децата и Хенри веднага им се обади. Слушайки по другия апарат, той почувства радостта в гласа на Ричард и Джоун, докато приказваха с майка си. В продължение на няколко минути разговорът вървеше нормално. После тя попита:

— А как са…

Хенри схвана защо Фийби замълча. Не можеше да се сети за имената на внуците си. Веднага й подсказа.

— Знам ги. — В гласа й се усети раздразнение. — Добре поне, че не започна с думите: „Помниш ли…“ — Въздишката й означаваше гневен упрек.

— Татко… — Джоун беше готова да избухне в сълзи.

— Всичко е наред — прекъсна я предпазливо Хенри.

Чу се изщракване — Фийби бе затворила телефона. Приятният момент, в който той за малко си отдъхна, беше отминал. Продължи да говори с децата си, колкото да им каже, че в дома се освобождава място на първи септември.

— Запази го за мама — твърдо заяви Ричард. — Ще дойдем за Празника на труда.

— И ние — добави Джоун.

— Добри деца сте — отвърна Хенри и се опита да овладее гласа си, защото почувства как гърлото му пресъхна.

— Искам да съм с някой, който все още ме възприема като дете — отвърна дъщеря му и гласът й секна.

— Ще се видим след няколко седмици, татко — обеща Ричард. — Не падай духом.

Хенри говореше от телефона в спалнята, а Фийби — от стария си кабинет. След като свърши, той бързо се отправи към фоайето, понеже непрекъснато се страхуваше, че за секунда Фийби може да изчезне. Но тя седеше на бюрото, където беше прекарала толкова много плодотворни часове.

Най-долното чекмедже, в което стояха папките, беше отворено и Фийби го гледаше втренчено. Косата й, която преди носеше на красив кок, а сега Хенри се опитваше да закрепи с фиби, беше увиснала. Когато го чу, че влиза, тя се обърна.

— Архивът ми. — Фийби посочи към празното чекмедже. — Къде е?

Дори и сега не й спести истината.

— Дадох всичко за известно време на съпругата на Адам. Иска да прегледа папките във връзка с книгата, която пише. Ще ти изкаже благодарности в нея, Фийби.

— Съпругата на Адам — раздразненото изражение, което за миг се появи на лицето й, се превърна в гримаса на недоумение.

— Тя идва у нас вчера. Двамата с Адам живеят в къщата „Помни“. Помили ще пише книга за времето, когато е била построена, и ще използва историята за капитан Фриман.

— Крайно време е някой да изчисти петното от името на Мехитабел — отвърна Фийби, а очите й гледаха замечтано. — Точно това исках да направя. Някой би трябвало да извърши разследване на Тобаяс Найт. — Затвори с трясък чекмеджето и каза: — Гладна съм. Постоянно съм гладна.

После, когато Хенри тръгна към нея, Фийби го погледна и промълви:

— Обичам те, Хенри. Помогни ми, моля те.