Мери Хигинс Кларк
Къщата (35)

34

Джан Пейли прекара една спокойна неделя. За нея този ден беше най-трудният от седмицата. Пазеше прекалено много спомени за приятните неделни дни, в които двамата със съпруга си четяха вестниците, решаваха заедно кръстословиците, разхождаха се по плажа.

Живееше на Лоуър Роу в Брустър, в къщата, която бяха купили преди трийсет години. Възнамеряваха да я продадат, след като завършат ремонта на къщата „Помни“. Сега беше безкрайно доволна, че не се изнесоха преди смъртта на Том.

Олекваше й, когато дойдеше понеделникът и тя отново се залавяше за всекидневните си ангажименти. Неотдавна започна да помага на доброволни начала в Женската библиотека в Брустър. Ходеше там всеки понеделник следобед. За нея този вид работа беше приятно и полезно занимание и тя се чувстваше много добре в компанията на другите жени.

Днес, докато пътуваше с колата към библиотеката, си мислеше за Помили Никълс. Младата жена й хареса още при първата среща. Беше доволна от факта, защото намираше книгите й за изключително интересни. Радваше се също и от това, че следващата книга от поредицата за Дейвид щеше да бъде посветена на Кейп Код. В събота вечер, когато говориха с Помили за къщата „Помни“, Помили спомена, че вероятно ще използва капитан Андрю Фриман като прототип на малкото момче, израснало тук и впоследствие посветило живота си на мореплаването.

Чудеше се дали Помили е послушала съвета й да помоли Хенри Спрейг да й предостави архива на Фийби. Но докато се движеше по магистралата с трите платна, й хрумна и друга мисъл. В началото на осемнайсети век съществувала практика морските капитани да вземат съпругите и децата си на дългите пътешествия. Някои от тези жени си водили дневници, които сега бяха в Женската библиотека в Брустър. Все още не беше намерила време да ги прочете, но сега би било интересно да ги прегледа, за да види дали случайно не е останало нещо от съпругата на капитан Фриман.

Денят беше хубав, и както предполагаше, единствената кола на паркинга беше на Алана Мартин — другата жена, която също работеше в библиотеката на доброволни начала в понеделник. Ще имам много време за четене днес следобед, помисли си Джан.

— Тези момичета са обикаляли доста — промърмори тя на Алана един час по-късно, докато седеше на дългата маса с десетина дневника, натрупани около нея. — Една от тях пише, че била две години на борда на кораба. Ходила в Китай и в Индия, родила по време на буря в Атлантическия океан и се прибрала вкъщи освежена и спокойна, независимо от трудностите по време на плаването. Сега е ерата на реактивните самолети, но аз никога не съм била в Китай.

Дневниците бяха невероятно увлекателни, но в тях никъде не се споменаваше за съпругата на капитан Андрю Фриман. Накрая Джан се отказа и заяви:

— Сигурно съпругата на капитан Андрю Фриман никога не се е захващала с писане на дневник или ние просто не разполагаме с него.

Алана проверяваше лавиците, за книги, които не са на местата си. Спря и си свали очилата. Правеше го винаги когато се сещаше за нещо.

— Капитан Фриман — започна да разсъждава на глас тя. — Спомням си, че преди години намерих нещо за него по молба на Фийби Спрейг. Дори мисля, че имаме някъде негов портрет. Израснал е в Брустър.

— Не знаех — отвърна Джан. — Бях останала с впечатление, че е от Чатам.

Алана отново си сложи очилата.

— Чакай да погледна.

След няколко минути Джан вече четеше летописите на Брустър и си водеше бележки. Преписа от книгата факта, че майката на Андрю е била Елизабет Никърсън, дъщеря на Уилям Никърсън от Ярмът, която през 1653 година се оженила за фермера Самюъл Фриман. Като сватбен подарък получила от баща си четирийсет акра земя в хълмистата местност около Ярмът и десет акра в Монъмой, както се наричал по онова време Чатам.

Може би къщата „Помни“ впоследствие е била построена върху земите в Чатам, помисли си Джан.

Самюъл и Елизабет имали трима синове — Кейлъб, Самюъл и Андрю. Две от момчетата починали наскоро след раждането си. Оцелял само Андрю. На десетгодишна възраст отплавал с едномачтовия платноход „Мери Лу“, чийто капитан бил Натаниъл Бейкър.

През 1702-ра, на трийсет и осем годишна възраст, Андрю Фриман, вече капитан на собствения си кораб „Годспийд“, се оженил за Мехитабел Уинслоу, която била шестнайсетгодишна, дъщеря на преподобния Джонатан Уинслоу от Бостън.

С нетърпение очаквам мига, в който ще разкажа всичко това на Помили, мислеше си Джан. Тя, разбира се, може вече да е получила архивите на Фийби и да е открила някои от тези подробности.

— Искаш ли да видиш капитан Андрю Фриман?

Джан вдигна очи от книгата. До нея стоеше Алана и се усмихваше победоносно.

— Бях сигурна, че съм срещала негов портрет. Вероятно е правен от някой, който е бил на кораба му. Не е ли внушителен?

Рисунката беше изработена с туш и изобразяваше капитан Андрю Фриман на щурвала на „Годспийд“. Беше едър мъж с широки рамене, къса тъмна брада, груби черти, решително стиснати устни и присвити очи, сякаш гледаше към слънцето. Имаше вид на самоуверен и властен човек.

— Носела му се славата на безстрашен мореплавател и той наистина изглежда такъв — отбеляза Алана. — Право да ти кажа, не бих искала да съм на мястото на съпругата му, която го мамела и била разкрита.

— Дали не бих могла да я преснимам?

— Да, естествено.

Когато се прибра вкъщи, Джан позвъни на Помили и й съобщи, че е открила интересни материали за нея.

— Една от находките е много специална. Утре ще ви донеса всичко. Ще си бъдете ли вкъщи към четири?

— Да, благодаря ви. Днес нахвърлях някои от илюстрациите. А архивът на мисис Спрейг наистина е великолепен. Страшно съм ви признателна, че ми дадохте тази идея. — Поколеба се за миг, после попита: — Дали няма някаква възможност да открием портрета на Мехитабел?

— Не знам, но ще потърся.

Когато затвори телефона, Джан потъна в мисли. Помили Никълс искрено се зарадва, че й се обади, но в гласа й имаше нещо странно. Какво беше то? Тогава в съзнанието й изплува въпросът, на който все още не беше намерила отговор.

Том получи инфаркта в къщата „Помни“. Работеше на двора и изведнъж влезе вътре, като се държеше за гърдите. Джан го накара да легне, а после изтича да позвъни на лекаря. Когато се върна при него, той стисна ръката й, посочи към камината и каза: „Джан, току-що видях…“

Какво беше видял Том? Не доживя да довърши изречението…