Мери Хигинс Кларк
Къщата (27)

26

Скот Коуви прекара неделята вкъщи. Макар и поуспокоен от факта, че Адам Никълс се съгласи да поеме защитата му, все пак се притесняваше от незначителното предупреждение, което той му отправи: „Когато богата съпруга почине при нещастен случай наскоро, след като е сключила брак с мъж, който никой не познава добре, и този мъж е единственият човек, станал свидетел на смъртта й, изключено е хората да не говорят разни неща. Били сте откровен с полицаите и това е във ваш интерес. Но дотук. Вече отказвайте да отговаряте, на каквито й да било въпроси.“

Скот нямаше нищо против да го послуша.

Не му беше трудно да се вслуша и във втория съвет на Никълс: „Не променяйте начина си на живот. Не пилейте пари.“

Въобще не възнамеряваше да постъпва като глупак.

Накрая Адам му каза: „И още нещо, което е много важно: не си позволявайте някой да ви види с жена, докато в полицията съвсем очевидно показват, че изпитват съмнения относно инцидента.“

Тина. Трябваше ли да обясни на Адам, че преди да се запознае с Вив, имаше връзка с нея? Че всичко започна миналата година, когато работеше в театъра? Дали Адам щеше да разбере, че откакто станаха близки с Вив, нямаше нищо между него и Тина?

Можеше да му каже, че Тина не е разбрала за завръщането му в Кейп Код. После за проклетия тя напусна Сандуич и постъпи на работа в „Уейсайд“. След като ги видя да вечерят там с Вив, започна да му се обажда. Единствения път, когато се видяха, точно Хенри Спрейг, а не някой друг, седеше до него в едно заведение! Спрейг не беше глупав. Дали беше уместно да го уведоми, че Тина се отби при него веднъж, след като Вивиан почина, за да му изкаже съболезнования?

В четири часа телефонът иззвъня. Скот се намръщи и стана, за да се обади. Дано да не е онзи детектив, помисли си той.

Беше Елейн Аткинс. Покани го на барбекю в къщата на годеника си.

— Там ще бъдат няколко приятели на Джон, важни хора, с които е добре да се запознаеш заяви тя. — Между другото, снощи видях Адам. Каза ми, че ще поеме защитата ти.

— Не знам как да ти се отблагодаря, Елейн. Разбира се, с удоволствие ще дойда у Джон.

Един час по-късно, когато тръгваше, забеляза осемгодишния шевролет на Нат Куган, паркиран пред къщата на семейство Спрейг.