Мери Хигинс Кларк
Къщата (16)

15

Поставиха компютър, принтер и факс в библиотеката. Компютърът и принтерът заеха повечето свободно място. Този факт обаче не ги притесни, защото Помили не възнамеряваше да отделя много време за писане, а портативната пишеща машина, с която Адам не желаеше да се раздели въпреки настояването на жена си, можеше да се сложи навсякъде.

До момента Адам успяваше да се противопостави на усилията на Помили да го накара да започне да си служи с компютър. Помили пък беше не по-малко непреклонна, що се отнасяше до желанието на Адам да я научи да играе голф.

— Имаш завидна координация. Ще станеш много добра — упорстваше Скот.

Споменът озари лицето й с усмивка, докато работеше на дългата маса за хранене в кухнята. Не в кухнята, а в „бърлогата“, напомни си Помили. Време е да свикна с някои думи, които са се употребявали тук в миналото, след като действието в книгата ми ще се развива на това място. Сама с бебето в къщата, тя се чувстваше много по-удобно в занемарената, но притежаваща невероятен чар стая с огромното огнище, с миризмата на чеснов хляб. Тази вечер възнамеряваше само да нахвърля някои бележки. Винаги го правеше в тетрадка, чиито листа можеха да се откъснат, ако се наложеше.

— А сега да започваме — промърмори Помили и написа заглавието „Приключенията на Дейвид в тясната земя“.

Помисли си, че всичко започна много странно. След като завърши колежа, успя да си намери работа като кореспондент в „Травъл Таймс“. Знаеше, че иска да стане писателка, но не беше наясно точно каква. Майка й се надяваше, че ще се захване с живопис, но Помили беше сигурна, че това не е за нея.

Успехът дойде, когато главната редакторка й възложи да отрази откриването на един нов хотел в Хонконг. Одобриха статията, без да правят почти никакви съществени поправки. Момичето нерешително показа акварелите, на които беше нарисувала хотела и околността. Списанието помести статията заедно с илюстрациите, а на двайсет и две години Помили стана завеждащ отдел в „Травъл Таймс“.

Идеята да започне да пише детски книжки, използвайки темата за миналото и настоящето, в която Дейвид се връща назад в годините и живее като дете от някой отминал век, се роди постепенно. Вече беше написала четири книжки, като сама подготви и илюстрациите. В първата действието се развиваше в Ню Йорк, във втората — в Лондон, в третата — в Париж, а в четвъртата — в Сан Франциско. Всичките се радваха на голяма популярност.

Беше слушала Адам да й говори много за Кейп Код и реши, че ще посвети следващата си книжка на него. Щеше да разкаже за едно момче от времето на първите английски заселници пуритани в Америка, израснало на Кейп Код. Тясната земя, както са го наричали индианците.

Подобно на всички други идеи, довели до създаване на книга, и тази нямаше да й се изплъзне, след като вече се беше зародила в съзнанието й. Завчера ходиха в библиотеката в Чатам и тя взе основните издания, посветени на историята на Кейп Код. После намери в един шкаф в къщата няколко прашасали книги. Сега щеше да започне да ги преглежда. Не след дълго доволно се зачете в първата книга.

В осем часа телефонът иззвъня.

— Мисис Никълс?

— Да — отвърна Помили предпазливо, защото не позна гласа.

— Мисис Никълс, обажда се Скот Коуви. Елейн Аткинс ми даде телефонния ви номер. Мистър Никълс вкъщи ли е?

Скот Коуви! Помили се сети за името.

— Не, няма го. Ще се върне утре. Потърсете го късно следобед.

— Благодаря ви. Извинявайте за безпокойството.

— Няма нищо. Съжалявам за съпругата ви.

— Ужасно е. Надявам се, че мъжът ви ще ми помогне. Не стига, че загубих Вив, но на всичкото отгоре хората от полицията се държат с мен така, сякаш не смятат смъртта й за нещастен случай.

 

 

Няколко минути по-късно се обади Адам. Гласът му звучеше уморено.

— Близките на Кърт Потър са решили на всяка цена да върнат Сюзан обратно в затвора. Знаят, че го е убила при самоотбрана, но не го признават. Защото в противен случай би трябвало да признаят също, че не са обърнали внимание на предупрежденията й.

Личеше му, че е изтощен. Само след три дни почивка вече се беше върнал в кантората. Не й се искаше да споменава за молбата на Скот Коуви. На следващия ден, когато Адам се върнеше, щеше да се опита да го убеди да се срещне с Коуви. Разбираше много добре какво означава полицията да постави под съмнение факта, че трагедията е била нещастен случай.

Увери го, че двете с Хана са добре, макар и Адам да им липсва. После му каза, че се е захванала с проучването на материалите за новата си книга.

Разговорите със Скот Коуви и с Адам обаче я разсеяха и към девет часа загаси осветлението и се качи на горния етаж.

Погледна Хана, която си спеше кротичко, а после пое дълбоко въздух през носа. Откъде идваше тази миризма на мухъл? Открехна малко по-широко прозореца. В стаята веднага нахлу соленият порив на вятъра. Така е по-добре, помисли си Помили.

Сънят не дойде лесно. Железопътният прелез, през който премина на връщане от летището, събуди ярки спомени за ужасната катастрофа. Сети се за предупредителните светлини в деня на нещастието. Беше сигурна, че ги погледна, защото винаги го правеше машинално. Но слънцето грееше силно и тя не разбра, че светят. Първите признаци за това, което щеше да се случи, бяха вибрациите от приближаващия се влак. После чу неистовия, остър писък на свирката.

Гърлото й пресъхна, кръвта се отдръпна от устните й. Но този път поне не се разтрепери, а скоро потъна в неспокоен сън.

В два часа подскочи и седна в леглото. Бебето се късаше от рев, а къщата ехтеше от шума на летящия към нея влак.