Мери Хигинс Кларк
Къщата (14)

13

В пет и половина Помили и Хана най-после стигнаха в Чатам. След като напусна паркинга, Помили се насили още веднъж да мине през железопътния прелез, после хвана по околовръстния път и направи трети опит. Повече няма да изпадам в паника, докато шофирам, закле се тя. Особено ако с това излагам на риск живота на Хана.

Слънцето все още беше високо над океана и на Помили й се стори, че къщата има доволен вид, сякаш се наслаждава на топлите лъчи, които я огряват. Когато влезе вътре, видя, че светлината, струяща през витража над входната врата, обагря голия дъбов под с цветовете на дъгата.

Стиснала здраво в ръце Хана, Помили се приближи до прозореца и погледна към океана. Чудеше се дали, след като къщата е била построена, младата жена се е взирала в очакване да види мачтата на кораба на своя съпруг, когато се е връщал от пътуването си. Или пък е била прекалено заета с любовника си?

Хана се размърда.

— Добре, време е за ядене — каза Помили и за пореден път съжали, че не можеше да я кърми. След като се появиха симптомите на посттравматичния стрес, лекарите й предписаха успокоителни и тя трябваше да я отбие. Обясниха й, че майката се нуждае от тях, но не и бебето.

Е, стига си се тормозила, справяш се добре, мислеше си Помили, докато слагаше шишето с млякото да се подгрее.

В седем часа настани Хана в креватчето, като я пъхна в торбата за спане. Хвърли поглед към юрганчето, за да се увери, че все още стои сгънато на леглото. Взря се притеснено в него. Когато попита небрежно Адам дали е ставал да завие бебето през нощта, той поклати глава, видимо учуден от въпроса й.

— Значи не рита толкова много, колкото у дома — бързо съобрази да изкоментира Помили. — Сигурно морският въздух й помага да спи по-спокойно.

Адам не разбра, че причината да му зададе въпроса беше съвсем друга.

Известно време постоя нерешително пред стаята на бебето. Беше неразумно да остави полилея запален, защото светеше много силно. Но мисълта, че по-късно ще трябва да влезе в осветената от слабата нощна лампа стая, я притесни.

Беше си съставила план за вечерта. В хладилника имаше домати. Щеше да приготви сос, да свари спагети, да ги залее с него и да нареже салата. Във фризера беше останала половин франзела италиански хляб.

Ще бъде чудесно, каза си тя. Докато се храня, ще нахвърлям бележки за книгата.

Дните, прекарани в Чатам, й бяха дали някои идеи за сюжета. Адам го нямаше и тя щеше да използва дългата спокойна вечер, за да започне да пише.