Джеф Ровин
Смъртоносна битка (42)

Четиридесета глава

Навън в двора беше настъпил хаос. Бог и демони от Отвъдното, призраци, черупки на мъртъвци, салини — воини мутанти с нозе на маймуни — се сражаваха, за да наложат своя контрол над деня.

Докато Лиу Кан и Скорпион се бяха съсредоточили над Влечугото и Горо, Райдън мяташе мълнии срещу безбройните прислуги на двореца и храма, същества, които нямаха душа и които трябваше да бъдат разбити на по-малки късчета мъртва, но движеща се плът или салини, чиято способност да понасят наказания беше едновременно удивителна и брутална. Увитите в бяло и в черно същества продължаваха да налитат срещу Райдън, въпреки загубата на крайници и ужасните рани, и на Бога на мълниите се налагаше непрекъснато да се телепортира на друго място из двора или на някоя от пагодите, за да поднови оттам своята атака.

А след това всички чудовища на Отвъдния свят, както и мъртвите слуги на Шан Цунг от този свят, изведнъж спряха да се бият. Като един те се извърнаха по посока на светилището.

— Какво става? — попита Лиу Кан Скорпион, когато видимо неизтощимите Горо и Влечугото престанаха да се бият и се загледаха към палата.

— Не знам — отвърна Скорпион.

— Може би нещо идва… — предположи Лиу Кан.

— … Или си отива. Не го ли усещаш?

За миг Лиу Кан застина.

— Искаш да кажеш, някакво усещане за дърпане?

— Да — каза Скорпион.

Миг по-късно най-дребните салини се запързаляха към двореца, сякаш дворът изведнъж се беше наклонил и ги бяха засилили в тази посока. Те запищяха, опитвайки се отчаяно да се хванат за околните дървета и за по-едрите си съседи, издължените нокти на краката им се забиваха яростно в земята. Нещо определено ги издърпваше натам… и няколко мига по-късно техните по-едри приятели започнаха също да се хлъзгат към фасадата на двореца.

Дори Влечугото и Горо усетиха привличането.

— Нещо се е случило с портала — каза Горо, когато един салина се плъзна покрай него.

Бедното същество набра скорост и се блъсна в стената на двореца, последвано от други твари, които се приземиха върху него или започнаха да се стоварват върху прозорците и бяха погълнати от царящия вътре мрак. Скоро самата стена поддаде и скупчените върху нея обитатели на Отвъдното отплаваха навътре.

Горо се извърна с лице към двореца, а след това се наклони назад и заби слонските си нозе в плочите на двора. Въпреки своята тежест, наклонена в обратната посока и силата на мускулите си, той също бе придърпан от странната сила, която подейства на всички, освен на Лиу Кан, на Скорпион и на Райдън.

Когато краката на Влечугото също бяха изтръгнати и той бе повлечен към зейналата дупка в стената на двореца, Лиу Кан заслони с длан очите си от слънчевия блясък и погледна към Райдън.

— Боже на мълниите! — извика той, когато видя божеството, изправено край портата, с летящите около него твари. — Какво става?

Очите на Гръмовержеца се променяха от бяло към златно.

— Нещо е обърнало магията на Шан Цунг срещу самия него — каза той. — Порталът се затваря и поглъща със себе си злокобната гмеж.

— Но какво е могло да причини това? — попита Лиу Кан.

В този момент една от ръцете на Горо се удари в крака му, плесна го през лицето и го повлече все по-бързо и по-бързо към отвора в стената.