Джеф Ровин
Смъртоносна битка (39)

Тридесет и седма глава

Кръгът от мъгла извън двореца се освети от отразената светлина на мълнията на Райдън, когато той се приземи безшумно на крайбрежния плаж. Силуетът на Скорпион затъмни въздуха, придоби очертания до него и двамата в крак се закатериха по обраслия с дървеса хълм и по калния път към двореца.

— Сред дърветата няма никой — каза Райдън, след като отмести пречещите му клони. — Или не ни очакват, или са съсредоточили силите си вътре.

Пътят зави на север и след това величественият дворец изникна пред погледа им, сгушен между двете високи пагоди. Зад тях Скорпион забеляза древния храм на Шао лин, изсечен в скалата на планината. Колко жалко, помисли си той, че такава величествена постройка се използваше в служба на Злото.

А после, след целия този ден, пълен с какви ли не изненади, Скорпион се почувства беззащитен, когато чу нечий глас в главата си.

— Внимавай, синко — каза топлият, успокояващ глас на Йън Парк. — Те ви очакват и във всеки ъгъл се крие зло.

Скорпион се усмихна под маската.

— Ще внимавам, татко — увери го той.

Железните порти с двата златни дракона, застанали един срещу друг от двете им страни, бяха затворени. Райдън хвърли мълния към ключалката в средата. От устата на драконите сякаш избълва пламък, когато едното крило на портата с трясък отскочи назад, а другото изхвръкна от пантите си и се срути назад, разкривайки малко по малко вътрешността на двора. Бог и човек пристъпиха, без изобщо да забавят крачка.

Докато влизаха вътре, две тумби от закачулени фигури се стекоха от двете страни, преграждайки изхода им и пътя им напред. Райдън се спря, а Скорпион закова една стъпка след него, но качулките стояха на място, без да помръдват.

— Оставете ни да приберем това, което си е наше — каза богът. — И няма да пострадате.

Отговор не последва, чуваше се само плясъкът на наметалата им, когато вятърът нахлу и помете двора. А после зад тълпата отекна висок глас.

— Докато все още съм милосърден, можете да си приберете живота и да се махате оттук, но това е всичко. А и друг път дръннете входния звънец. Тези врати са скъпи.

Няколко от облечените в роби фигури отстъпиха настрана и отвориха път на магьосника с амулета на шията, с изправена стойка, доколкото беше по силите му. От дясната му страна стоеше Горо, а от лявата Влечугото. Зад тях, едва видим в мрака, стоеше Кано.

— Амулетът, които си окачил на шията си, беше откраднат от моя храм — каза Райдън. — Върни го, заедно със Соня Блейд, и ще си идем.

— Амулетът беше прибран и възстановен от самата планина — отвърна Шан Цунг. — Нямаш никакви права над него. Що се отнася до госпожица Блейд, аз й дадох възможност да се събере със своя годеник. Само си загуби времето да идваш дотук, Райдън. Недей да губиш и моето с гостуването си.

— Ще те помоля още веднъж, магьоснико. Върни ни това, което ни принадлежи.

Шан Цунг сякаш се оживи от предизвикателството. В очите му се беше върнала частица от предишния блясък, когато произнесе:

— Да го върна… или какво? Вие сте двама, а ние сме петстотин.

Скорпион извика:

— Това, което правиш, е против законите на природата! Дори да бяхте пет пъти по петстотин, няма да напуснем.

Шан Цунг опря палци в центъра на камъка на амулета и затвори очи.

— Интересно твърдение, приятелю. Смяташ ли, че ще можеш да го докажеш?

Горо до него се ухили.

— С помощта на този амулет и само една душа още мога да отворя свещения портал достатъчно широко, че да вкарам тук двадесет и пет хиляди воини от Отвъдния свят.

Скорпион усети мигновена слабост, докато не заговори гласът на баща му.

— Той не може да те порази, Цуи. Довери се на своята сила… и на неговата слабост.

Облеченият в плътния костюм воин вдигна китки и ги насочи към Шан Цунг.

— Твърде много говориш, фокуснико. Хайде да я видим тази твоя армия.

Бледите бузи на Шан Цунг се изчервиха и пръстите, които още лежаха върху амулета, затрепериха.

— Ти, малко арогантно богче, ще ми осигуриш душата, която ще ги доведе тук!

Дланите на магьосника запушиха и очите му се сведоха очаквателно към амулета. Скъпоценният талисман завибрира и се поклати на гърдите му, но това се дължеше на нервното му докосване, а не защото той попиваше от силата на амулета. Отминаващите секунди изглеждаха като цяла вечност, докато всички очи бяха приковани в него, а обещаното отнемане на душа така и не се получаваше.

После треперенето на амулета престана, след като безжизнените пръсти на мага се отпуснаха.

Ръцете на магьосника престанаха да пушат.

Озадаченото му лице изгуби и малкото възвърнал се по чертите му живот.

Под неразбиращите погледи на Горо, на Влечугото и под празните погледи на верните му придворни слуги, Шан Цунг, Мрачният Господар на острова Шимура, Господарят на Призраците в качулки, Магът-Канцлер на Шао Кан, вдигна помръкналите си очи от амулета.

— Не действа — промълви той към Райдън.

— Всички видяхме — обади се Скорпион.

— Кажи ми защо, Райдън — каза Шан Цунг. — Настоявам да разбера защо!

Изведнъж нещо, което приличаше на малък, тъмен и необичайно плътен облак се отдели от мъглата, обгръщаща острова и пропълзя нагоре по хълма. То премина през двора и главите на всички се извърнаха, когато облакът се изкатери нагоре към пирамидалния връх на пагодата и се спря върху скосения стръмен покрив под него. Там мъгливата маса се раздвои и едната част, която започна да придобива човешки форми, остана на покрива, а другата се изтърколи към земята.

Формата на покрива се втвърди и полупрозрачните сивкави контури отстъпиха място на фина плът, облечена в бяла роба.

— Не подейства, защото си злодей, служещ на още по-голям злодей — извика Кун Лао, чиято роба се вееше на вятъра.

— Жрецът! — извика Горо. — Как е възможно?

— Двойствеността — отвърна Кун Лао. После посочи към Шан Цунг. — Неговата магия ми посочи как. Фенгахският мистицизъм ми осигури съставките, а мълнията, откъснала се от тавана на Храма на Райдън, ми даде средството да ги смеся.

Приземявайки се на двора и заставайки зад Шан Цунг, Лиу Кан добави:

— Ние възпроизведохме това, което ти направи, магьоснико, макар и не за злата кауза.

Воинът на Белия Лотос отскочи, за да порази с ритник изненадания маг, но Горо пристъпи между двамата. Той блокира удара с една от яките си ръце и извивайки могъщото си тяло в страничен ритник, удари Лиу Кан в крака. Смъртният падна на земята, изтърколи се и отново скочи на крака, преди гигантът да успее да скочи върху тялото му.

Над тях Кун Лао се надвеси на перилата под покрива и излетя със стъпала напред през един от отворените прозорци на пагодата, докато Скорпион изтича през образувалата се пролука в бойните редици на качулатите орди на Шан Цунг. Докато Скорпион тичаше към Лиу Кан, Влечугото го посрещна с фонтан от киселинни пръски. Скорпион отскочи нависоко, за да избегне разяждащата струя и продължи да тича към своя приятел.

С клетва Шан Цунг призова своите покорни слуги да връхлетят върху Райдън. След това магьосникът се обърна и с нова клетва дръпна Кано със себе си и се затича към светилището.