Джеф Ровин
Смъртоносна битка (38)

Тридесет и шеста глава

През своите три години на тренировка, за да стане агент на Специалните сили, Соня Блейд я бяха учили и усъвършенствали в карате, кунгфу и тае куон до. Беше станала експерт в боравенето с оръжия на бойните изкуства като нунджако, саи и катани и освен това се беше усъвършенствала в традиционните западни оръжия, в това число ножа и всички видове огнестрелно оръжие, лъка, експлозивите, вариращи от сложни детектори на движение прикрепени към С-4 до саморъчно приготвени гранати от чашки за кафе, гвоздейчета и пудра. Беше научила японски, немски, руски и испански към френския и финландския, които вече знаеше, и беше изучила основите на медицината, за да може да се лекува сама или да помогне на приятелите си, ако бъдат ранени по време на битка.

Но точно тук и в този момент беше оставена изцяло на себе си. Никой от онези гении в Академията на Специалните сили не я беше научил как да постъпи, ако се канят всеки миг да я принесат в жертва на един гълъб.

Веднага щом Барака надигна ножовете си Соня разбра, че й остават само няколко мига да действа… и трябваше да го направи съвършено точно, иначе щяха да я направят на шиш кебап, преди да е успяла да изпълни мисията си.

Когато ножовете се насочиха надолу, Соня се загърчи, за да задържи вниманието на тези, които я държаха, върху тялото й, което трябваше да остане в покой, преди да бъде прободено. Докато те се занимаваха с това, тя напрегна бедра, изпъна стъпалата си и когато ножовете се снишиха, извърши движението си. Обгръщайки клетката с краката си в ножица, тя мълниеносно ги вдигна над кръста си. Маневрата й изненада всички, но най-вече двете фигури, които държаха клетката и тя излетя от ръцете им. Придвижена странично от краката на Соня, клетката засече мечовете само миг преди да прободат гръдта й. Гълъбът бе промушен и по косата на Соня се плисна кръв и се разпиляха пера, а клетката продължи по пътя си над главата й, завличайки след себе си и жреца. Като изпъна крака назад, така че да се окажат точно над нея, Соня ги изви и удари с тях по главите двете фигури, които се намираха от двете й страни. Изненадани, другите същества отпуснаха хватката си достатъчно, за да може агентът на Специалните сили да се измъкне.

Соня отскочи от каменната плоча, приземи се върху Барака, стискайки го в ножица през гърдите. После сви палци и заби кокалчетата им в меката плът на слепоочията му. Той изрева от болка, но бързо млъкна, след като Соня стисна гръдния му кош толкова здраво, че не му остави въздух. Той се срути в безсъзнание тъкмо когато разгневената орда се беше окопитила и се хвърли срещу нея. Като повдигна жреца, хващайки го за гърба на робата, тя мушна лявата си ръка около кръста му, сграбчи дясната му китка със свободната си дясна длан и размаха меча, за да сече и да си пробие път през тълпата закачулени слуги.

— Съжалявам, че трябва да ви режа така — озъби се тя, — но бързам за среща. — Тя прониза един от зомбираните призраци с черна качулка. — Схвана ли какво казах, смехурко?

Когато стигна до вратата на замъка, Соня обърна жреца към тях, постави крака си на врата му и го изрита навътре. После, след като изтърси перушината от косата си, тя изтича да намери Кано и да му поднесе доста забавилия се десерт.