Джеф Ровин
Смъртоносна битка (44)

Четиридесет и втора глава

Въпреки болезнените рани и разкървавената си челюст, Соня Блейд се изправи на крака и се затича след него.

Райдън и Скорпион стояха с лице срещу Горо и Влечугото, а Лиу Кан се освободи от разхлабената хватка на гиганта и се присъедини към приятелите си.

— Свърши се, магьоснико — обърна се Кун Лао към Шан Цунг.

На издълженото сгърчено лице на Шан Цунг се изписа подобие на усмивка.

— Засега.

— Не! — каза Кун Лао. — Ти уби…

— Това е моят остров — прекъсна го магьосникът. — Тук властват моите закони. Не съм нарушил никакъв закон.

— Има други закони — каза Лиу Кан. — Законите на честта и приличието.

— Аз живях над хиляда и петстотин години, малко Бяло лотосче. Не смей да ми четеш лекции по чест и приличие. Видял съм как те се променят до неузнаваемост, как се тълкуват по всевъзможни начини. Според някои хора почтени са тези, които приемат нещата такива, каквито са, докато непочтени са онези, които се опитват да ги променят. — Шан Цунг погледна към Райдън. — Други пък твърдят, че почтеността е, когато се почита един бог, а непочтеността — когато се почита друг. Кой може да каже кой е прав и кой — не?

— Победителят — каза Скорпион. — И от моя гледна точка това, изглежда, сме ние.

— Нима? — попита го Шан Цунг. — Ти самият успя ли да изпълниш това, което възнамеряваше? Успя ли да унищожиш Суб-Зеро? Покажи ми сърцето му!

Скорпион не му отговори.

— Да не би Соня Блейд да успя да плени Кано? Да не би Шао Кан да е престанал да бъде върховен повелител в Отвъдния свят? — Шан Цунг се усмихна. — Нищо не сте спечелили, малки човече. Просто ме забавихте. Аз разполагам с време и с ресурси и ще намеря начин да постигна това, което искам.

Лиу Кан пристъпи плахо към Бога на мълниите.

— Райдън! Нима ще оставиш този злодей на свобода?

Богът отвърна:

— Нямаме друг избор.

Лиу Кан възкликна:

— Но те са слаби! Можем да ги надвием… всички!

— Ако отнемем техния живот или нарушим закона на Шан Цунг — отвърна Райдън, — няма да се окажем по-добри от тях.

— Мога да го преживея някак си — отвърна воинът на Белия лотос. — Стига да не щъкат много-много извън това място.

Райдън добави с разбиране:

— Не стигнахме до тук, не воювахме с такова упорство, за да преобразуваме света по собствен вкус, а за да ги спрем да сторят същото.

Лиу Кан изрита каменен отломък от разрушената стена по пода.

— Но този човек е луд, Райдън! Той просто ще се опита да повтори всичко това!

— Отново грешиш, хлапе — каза Шан Цунг. — Няма да се опитвам да го повторя. — Очите му зашариха от един герой към друг. — Вече научих твърде много за своите противници и съвсем определено няма да се опитам да повторя всичко това. Следващият път, когато се срещнем всички ние, ще бъде много по-традиционно.

Лиу Кан нанесе серия въздушни ъперкъти във въздуха пред Шан Цунг, принуждавайки мага да отстъпи няколко крачки назад.

— Смъртоносна битка — произнесе воинът на Белия лотос с мрачна усмивка. — Чакам го с нетърпение, заклинателю.

— Аз също — отвърна Шан Цунг.

С огромно усилие магьосникът протегна ръцете си към пролуката на външната стена.

— В съгласие с този ободряващ дух на миролюбив — каза той, — предлагам ви моята джонка да ви отведе до континента. Що се отнася до мен, доста съм уморен и с удоволствие ще си взема дълга почивка. Горо, Влечуго… Последвайте ме.

Шан Цунг се обърна и напусна опустошеното светилище, следван от Горо и Влечугото. Все още зашеметените обитатели на Отвъдното се запрепъваха сред руините, зъбейки се и съскайки към Бога на мълниите и неговата компания, докато минаваха покрай тях.

Когато излязоха, Соня Блейд се втурна в залата през разбитата стена.

— Изтървах го — изсумтя тя, успокоявайки гнева си с няколко въздушни ритника по разхлабените блокове на разбитата стена. — Този остров… невъзможно е човек да го разбере.

— Този остров? — каза Лиу Кан. — Ей, аз пък не мога да разбера дори добрите момчета тук.

— Забелязах Кано да завива към пагодата — каза Соня — и го проследих натам. Но когато отидох, той се оказа зад мен. А после изчезна безследно.

— Това място наистина е странно — каза Кун Лао.

— Човек може да си помисли, че нечия човешка душа е извратила острова или пък че самият Шимура е бил някакво зло и е заразил душата си.

— Тези неща не ме интересуват — обади се Соня, все още развълнувана, но малко поуспокоена. Тя изгледа Шан Цунг и неговите демони, които се отдалечаваха по виещия се коридор. — Но имам чувството, че Лиу Кан е прав. Много скоро ще трябва пак да се върнем на този остров.

Скорпион се обади:

— Аз не, освен ако Суб-Зеро не се окаже тук. Няма да намеря покой, докато не го издиря.

— Може той да те намери — каза Лиу Кан. — Той е член на един зъл клан на нинджите, които не чакат враговете им да дойдат при тях. Всеки от тези убийци е по-лош от останалите.

Очите на Скорпион се изпълниха с влага.

— Не всички — каза той. — Имаше един благороден член на клана Лин Куей. Един човек, който заплати за своето благородство с живота си.

— Но който все още е жив в тялото на своя син — промълви Райдън. В златистите му очи се долавяше неприсъщо за един бог вълнение.

Соня нанесе още един ритник в провисналия над отвора в стената блок и той отхвърча назад.

— В този момент — каза Кун Лао, — колкото и да ми е неприятно да го кажа, смятам, че Шан Цунг е прав.

— Смяташ, че магьосникът е прав?

— Да — отвърна свещеникът с усмивка. — Само за един ден бях жрец, водач, жива мъгла и воин. Съвсем определено ми е време да се прибера у дома и да подремна.

Райдън изгледа светия мъж.

— Ще има време за почивка — каза той, — дългият сън, до който смъртните рано или късно достигат. Преди да затвориш очи, искам да направиш още нещо.