Джеф Ровин
Смъртоносна битка (43)

Четиридесет и първа глава

Веднага щом пламъците в мангала стигнаха до тавана, по който бяха изрисувани невероятни съзвездия, видими само в небесата на Отвъдния свят, огнената колона се прибра в себе си със зашеметяващ порив, поглъщайки огъня. Въглените в мангала се свиха с пращене и самият въздух започна да се излива навътре, сякаш засмукан през отвор на огромна фуния. Скоро целият кръг оживя и се разбушува, когато въздухът се завихри на спирала.

Кун Лао отстъпи от кръга и се отдръпна до прага. Кано и Соня Блейд прекратиха битката, Шан Цунг също напусна кръга и четиримата загледаха как Рутхай се загърчи, започна да се надига от пода сантиметър по сантиметър и най-накрая бе засмукан сред въздушния вихър толкова бързо, че след него остана кафяво-белезникава диря.

Шан Цунг се извърна към жреца:

— Какво си направил?

Магът се вслуша в отчаяните вопли откъм двора и в убийствения тътен на блъскащите се в стената тела. После забеляза, че Кун Лао не беше възстановил пробивите в кръга. Докато гледаше, частици барутен прах вече се заиздигаха нависоко и се завихриха в бляскава вихрушка.

— Какво си направил? — изкрещя Шан Цунг.

— Само това, което обещах — отвърна Кун Лао. — Отпратих Рутхай обратно в Отвъдния свят, където той ще се съживи.

— И какво още? — настоя заклинателят.

— Понеже така и така отворих коридора, реших да отпратя там и останалите ти слуги.

— Но ти излъга! — изръмжа магьосникът. — Жрец на Ордена на светлината престъпи думата си!

— Не съм направил такова нещо.

— Ти ми каза, че не знаеш заклинанието, за да преминеш през червената аура!

— Наистина не го знаех — отвърна Кун Лао. — Но съм добре запознат с мистицизма на Шаолин, Шан Цунг. Знаех, че ти си същество на измамата и коварството и че молитвата, която ми каза, е предназначена да изпратиш душа на Шао Кан и да отвориш коридор към нашия свят.

От външната страна на светилището се чуха няколко мощни удара. Стената започна да поддава навътре.

— Просто произнесох молитвата в обратен ред — каза Кун Лао. — Това е обичайният начин да се обърне един окултен процес в обратна посока. Запазвайки кръга отворен, дадох възможност на всички твои гости да се върнат у дома си.

— Не… не всички! — извика Шан Цунг отчаяно и погледна към стената, която беше започнала да се пропуква. — Горо! Влечуго!

Пред очите му от стената западаха малки, след това по-големи парчета, после наоколо се разлетяха тухли и цял порой от салини се изля вътре, заедно с оживялата плът на мъртвите, която щеше да се съедини със своето голямо множество от души и да им даде възможност да отлетят към черните владения на смъртта, вместо да бъдат прокълнати.

— Шан Цунг!

Ревът надмогна грохота на вихъра и пред очите им изникна огромното туловище на Горо. Рамото му заора през изпречващите му се останки от стената, пред него се преобърнаха столове и маси и той засъбаря подпорните колони, мъчейки се да спре неудържимия си полет напред. След него изникна съпротивляващият се Лиу Кан, когото той все още здраво стискаше, а след тях Влечугото.

— Шан Цунг… помогни ни!

Очите на магьосника просветнаха, когато видя в ръцете му пленения член на Обществото на Белия лотос.

— Горо, тук съм! — извика магът. — Дръж Лиу Кан! Ако пренесеш и него, Шао Кан ще получи своята душа и ще се върне заедно с всички вас!

Когато гигантът бе завлечен в светилището, Райдън и Скорпион се материализираха насред помещението с лице към гиганта, с препаски на слабините.

— Не! — извика Шан Цунг. — Не можете да го спрете!

Със сетни сили магьосникът пристъпи назад към стенещия вихър. Дългата му бяла коса и богато украсената му роба се развяха около него, когато той се изправи в центъра на вихъра.

— Повелителю Кан! Вземи последния остатък от душата ми, но изпрати тези двамата другаде! Нека моят провал се превърне в твой триумф! Изпрати червената си мълния към…

Изведнъж Горо и Влечугото престанаха да се движат.

Косата и робата на Шан Цунг престанаха да се веят и се слегнаха безредно.

Ветровете утихнаха и прахът вътре в кръга се слегна на пода като фин сняг.

А Кун Лао отдръпна пръстите си от амулета, който блестеше със студен пламък.

— Шан Цунг — каза свещеникът. — Повече души няма да достигнат до Шао Кан… дори твоята. Вратата към Отвъдния свят е затворена.

Настъпи пълна тишина. Прекъсна я изправилият се на крака Кано.

— В такъв случай аз изчезвам — обяви той, промуши се през останките от стената и изчезна сред слънчевия зрак.