Джеф Ровин
Смъртоносна битка (41)

Тридесет и девета глава

Кун Лао видя, че пагодата е изоставена. Всички слуги на мрака се бяха струпали в двора или, както забеляза той, докато излизаше от кулата, на нещо, което приличаше на прекъсната церемония в храма.

Не че това имаше особено значение. Той бе готов да се сражава с всички тях, само и само да се добере до целта си.

Но облечените в мантии и покрити с качулки призраци не му обърнаха внимание, докато се носеше напред към мястото, където чувстваше, че ще намери амулета на своя предтеча. Тълпата оредя, когато си проби път към извиващия се коридор, по който завоите, приличащи отдалече на ъгли, се оказваха плавни, щом се озовеше при тях, а подът, който на пръв поглед се спускаше надолу, всъщност се издигаше нагоре.

„Това място прилича на кошмар, превърнал се в реалност“, помисли си Кун Лао. Сбърканата му геометрия сякаш отразяваше покварата на властелина на двореца.

В коридора ставаше все по-тъмно и по-тъмно, след което Кун Лао зърна смътната светлина през една отворена врата пред себе си. Той бавно се приближи и се вслуша в тихото, отчаяно хлипане сред пъшкания и удари в разгара на нечий двубой.

Кун Лао надникна и най-напред видя магьосника, коленичил пред едно малко, уродливо чудовище, чиято глава държеше в ръцете си. Зад тях жрецът на Ордена на светлината забеляза как Кано се сражава с жената, която доскоро представляваше член на неговата банда главорези. Младата жена нападаше с такава ожесточеност, че изненада Кун Лао, а също така и Кано. Престъпникът беше опрял гръб в стената и отчаяно се отбраняваше, докато тя го налагаше с нескончаема комбинация от ритници, ъперкъти и саблени удари, изкарвайки го напълно от равновесие. Кун Лао не можеше да си представи какво беше я накарало да се обърне срещу своя водач, но отчаянието на Кано беше очевидно с отсъствието на характерния му язвителен език.

Кун Лао извърна поглед към Шан Цунг, щом се спря на прага.

Шан Цунг вдигна поглед.

— Моят ден приключи — каза той с провиснал нос. Гласът му прозвуча горчиво. — Очаквах те, Кун Лао, да дойдеш и да оскверниш това място със своята святост. Направо вониш на нея.

— Искам само амулета, Шан Цунг — каза той.

— Това ли е всичко?

— Ти си победен — каза свещеникът. — Нямам никакво желание да те унищожавам.

— Никакво желание? — ухили се Шан Цунг. — Дивотии. Дивотии, покрити с пухени завивки от благочестие. Е, само че аз нямам намерение да ти предавам амулета, Кун Лао. Ако си го искаш, трябва да дойдеш тук и да си го вземеш. — В очите му все още играеха коварни пламъчета. — Да видим дали си толкова милосърден, какъвто се правиш.

— Не се приближавай до него! — извика Соня Блейд. — Вратата между двата свята все още е отворена и този демон все още диша! Шан все още не е свършил!

Жрецът бавно се приближи.

— Какво му е на това същество?

— Въпреки оптимистичните твърдения на госпожица Блейд — каза Шан Цунг, — демонът умира. Тази жена, тази глупава американска агентка с големия си американски крак наруши магическия кръг и скъса нишката на живота между Рутхай и Отвъдния свят. Нямам достатъчно сила; за да я възстановя.

— Съжалявам — каза Кун Лао.

— Трогнати сме — отвърна Шан Цунг.

— Не обичам да бъда свидетел на чиято и да е смърт — каза свещеникът — Не обичам да виждам дори края на живот, посветен на злото. Винаги има шанс едно същество да се поправи.

Шан Цунг се ухили, когато забеляза опита на Кано да си възвърне инициативата. Но след като Соня Блейд парира отчаяните високи ритници на Кано, тя му влезе със завъртане, което отново притисна престъпника към стената. Маневрата й беше последвана от въздушен ритник в челюстта му и от нея се разлетяха зъби и кръв.

— Ако толкова ти е мъчно за него — каза Шан Цунг, — защо не му помогнеш? Използвай амулета, за да отвориш отново жизнената нишка.

Кун Лао пристъпи към кръга.

— Добре — каза той.

— Недей! — извика Соня.

Тя удвои усилията си да надвие Кано, като обгърна кръста му с ножица и го свали на земята. Докато непрестанно нанасяше удари с дланта си в носа му, тя извика:

— Ако отново отвориш портала, кой знае кой ще се изниже оттам!

— Тя е паникьорка — каза Шан Цунг и веждите му помръднаха. — Не ми се подигравай, жрецо. Ако можеш да помогнеш, направи го бързо. Рутхай няма да остане дълго жив.

Кун Лао пое дълбоко въздух.

— Ще помогна — каза той и пристъпи в кръга.

— Не! — извика Соня. Тя остави Кано, все още в съзнание, и се затича към кръга. — Не знаеш какво правиш! Шао Кан има нужда само от още една душа…

— Знам от какво има нужда Шао Кан — отвърна жрецът. Той протегна едната си ръка към Соня, а другата към магьосника. — Дай ми амулета и аз ще отпратя демона назад в неговия си свят — каза Кун Лао на Шан Цунг. — Имаш моята дума.

Соня връхлетя в кръга, разкъсвайки още една част от него и това предизвика агонизираща тръпка у Рутхай.

— Госссподарррююю — изхърка умиращият регент.

Кун Лао се вгледа в Соня.

— Не се приближавай повече — каза той. — Ти си на страната на доброто, няма от какво да се страхуваш.

— Глупости! — извика тя. — Моят годеник също беше на страната на доброто, а сега е в месингова кутия.

— Само тялото му — каза Кун Лао. — Не и душата му. — Той погледна към Шан Цунг. — Амулетът?

Магьосникът направи нисък поклон с главата си към жреца, но очите им не се срещнаха.

— Жрецо — каза Соня, изваждайки ножовете си и пристъпвайки. — Това е наистина, наистина идиотско, което…

Един летящ ритник я прикова към горящия мангал, който се разклати, но не падна. Кано повтори с друг ритник със свито стъпало, което се блъсна в брадичката й.

— Наистина не понасям гласеца ти — процеди той с окървавени устни.

Когато Соня понечи да се изправи, Кано прибра ръце и глава към гърдите си и подскочи към нея, прибирайки краката си в съкрушителен снаряд. Двамата отхвърчаха през помещението и се заборичкаха в мрака.

Кун Лао погледна към коленичилия магьосник и се пресегна за каишката. Свали амулета от врата на Шан Цунг и го постави на своя.

— Мога да достигна само бялата аура на Ордена на светлината — каза Кун Лао. — Черната аура на смъртта и червената на Отвъдния свят не са ми познати. Кои са думите, които използваш?

— Преди да ти ги кажа, трябва да възстановиш кръга — каза Шан Цунг.

Кун Лао обиколи кръга и се наведе там, където той беше прекъснат.

— Готово — каза той.

Шан Цунг дори не се постара да прикрие лукавата си усмивка, докато произнасяше:

„Към земята отвъдна, отвъдна желая да тръгна,

Далеч от този нищожен сегашен свят.

Към царството безвременно, където хаосът е ред,

където тъмнината е светлик и където демоните обитават.

Разтвори ръце, Господарю на Отвъдното,

Да прегърнеш своя поданик. Чуй молитвата ми.“

Привикнал към ученето и повторението, Кун Лао притвори очи, наведе глава, сгъна ръце над амулета и започна безгласно да повтаря думите.

След като свърши, от мангала лумнаха пламъци, заиздигаха се нагоре и се разтвориха като шапка на гъба.

— Огненото море, Рутхай! — извика Шан Цунг, когато пламъкът се разпръсна над главите им. — Този глупак го направи! Кано, приключвай с тази жена! Нека нейната душа да доведе тук Шао Кан!

Но когато магьосникът пусна главата на Рутхай на пода и се изправи на крака, пламъците се промениха… заедно с изражението на лицето му.