Джеф Ровин
Смъртоносна битка (33)

Тридесет и първа глава

Суб-Зеро огледа резултата от своето усилие, докато измъкваше съоръжената с нож тояга иззад гърба си.

— Ефектът от замразяването скоро ще премине — каза той. — Когато се размразят, трябва да сте готови да се справите със своя приятел. Вътре той е в съзнание, чува всичко, което си говорим, вижда всичко, което правим. Предполагам, че е страшно сърдит на всички нас.

Горо се съгласи. Той се надвеси над ледения блок, в който се намираше Райдън, обгърна го с ръце и го положи на земята.

— Мислиш ли, че този път ще можеш да го поразиш? — попита Горо.

Влечугото се приближи с бавна, тромава походка.

— Бях ударен в хълбока от новия ни нападател, Горо. Но ти нямаш никакво извинение за първата атака, когато той ти се измъкна.

— Извинението ми е тъкмо, че се измъкна! — извика Горо. — Знаех за неговите мълнии, но не знаех, че Райдън може и да се телепортира!

Суб-Зеро наостри слух.

— Райдън? Значи аз съм победил бог?

— Ти само ни помогна — отвърна Влечугото, надвесен над главата на замразеното божество. Той остави киселината да потече от маската му и леденият блок започна да се изпарява на пухкави, съскащи облаци.

— Нима? — възкликна Суб-Зеро, отърквайки брадичката под маската си. — Когато пристигнах ми се стори, че вие двамата се намирахте в доста неизгодно положение. Може би трябва отново да го пусна и да видим дали ще се справите…

— В честна битка? — отекна нечий глас откъм изгряващото слънце.

Трите безскрупулни същества извърнаха присвитите си червени, зелени и човешки очи към светлината. Не видяха никого, а миг по-късно отскочиха, когато два харпуна с къси хорди изсвистяха към тях. Куките се забиха в ледените блокове със замразените бойци, паднали в нозете им и пред смаяните погледи на слугите на Шан Цунг двата блока бързо бяха издърпани далеч от тях. Миг по-късно въздухът пред тях се сгъсти, потъмня и сред тъмния облак се материализира фигура на млад мъж, облечен в черно и златно, с лице почти изцяло скрито зад златна маска.

Новодошлият се обърна към Суб-Зеро.

— Ти победи бог с помощта на още двама, нищожество… С точно толкова, колкото ти помогнаха да убиеш един невъоръжен човек.

Суб-Зеро се извърна и почервенялото му лице се озова пред маската на новодошлия.

— Не смей да се изпречваш на пътя ми, когато се сражавам, и да ме поучаваш, паленце. Не смей.

— Хайде, спри ме — отвърна младежът.

— Всичко с времето си — каза Суб-Зеро.

— Аз ще те спра — изръмжа Горо.

Той плесна горния си ляв юмрук в долната си дясна длан и горния десен в долната лява.

— Ще ти извадя сърчицето живо. Никак не обичам натрапниците.

— Успокой се, Горо — намеси се Суб-Зеро. — Как се казваш, момче?

— Скорпион — отвърна младежът.

Суб-Зеро се ухили.

— Ял съм скорпион, даже съм си правил супа от скорпиони. Не бих казал, че ми хареса. Виж, варената тарантула…

— Ти уби един събирач на такси — прекъсна го Скорпион. — Той беше обичлив и невинен човек, мил съпруг и грижовен баща.

— Аха — каза Суб-Зеро. — Ти си… синът?

— Стига приказки — сряза го Скорпион. — Време е да отговаряш за своите престъпления.

— И тримата ли ще ни накараш да отговаряме — озъби се Влечугото. С крокодилски блясък в очите той изплю киселината си към дрехите на фигурата.

Киселината премина през Скорпион без да му причини нищо, след като той се стопи и отново се материализира на няколко крачки зад групата. Триото се обърна едновременно.

— Ще се бия с всеки, който се опита да помогне на този зъл демон — закле се Скорпион.

Иззад тримата злодеи отекна познат глас.

— И ние ще му помогнем, страхливци!

Влечугото, Суб-Зеро и Горо отново се извиха.

— Лиу Кан — облещи се Горо.

— И Райдън — изхриптя Влечугото, чиито зелени очи се бяха приковали в синкаво-бялата фигура, изправена до Лиу Кан.

Скорпион бе изправил ръст и сега изглеждаше малко по-висок.

— Казах ти, че е време, Суб-Зеро. Обърни се с лице към мен.

Главата на нинджата леко се извърна, а тялото му я последва миг по-късно. Той небрежно бръкна с палци в черния си пояс, после плъзна до тях показалците.

— Ето, обърнах се — каза той. — Сега сме лице.

Ръцете на Скорпион бяха изпънати встрани. Той ги присви в лактите така, че плоската част на подлакътнците да се насочи към Суб-Зеро. Почти не мигаше, наблюдавайки нинджата и изчаквайки пръв да атакува.

— Ще ме застреляш ли? — попита Суб-Зеро И започна да обикаля противника си в кръг. — Веднъж в крака, за да ме забавиш, после отстрани, за да ме събориш на земята, после в корема, за да започна да кървя до смърт, бавно и болезнено.

Скорпион следваше движенията на Суб-Зеро. Не беше уплашен, но сърцето му, биещо за двама — заради него и заради баща му, се блъскаше лудо в гърдите му.

— Ще се бия честно — отвърна му Скорпион. — Нещо, което на теб самия не ти е присъщо.

— Така е — отвърна Суб-Зеро.

Той измъкна пръстите си от пояса и след това бързо ги сгъна в юмруци.

— Дали да не те попитам, млади отмъстителю… Мога ли вече да започвам?

Суб-Зеро се изтърколи на земята и в същия миг отвсякъде, където беше стъпил, изригна черен пушек, който бързо се разстла по земята.

Скорпион задържа дъха си и отскочи със стъпалата напред сред пушека, където за последен път беше забелязал очертанията на Суб-Зеро. Усети, че земята се разтърсва и въпреки че размаха диво ръце и крака да го засече, убиецът му се беше изплъзнал. След няколко мига Скорпион започна да се дави от задушливия мазен дим и пожела да се измъкне от него. Той премина през предверието на Ю и все още кашлящ, се озова на няколкостотин ярда отвъд пушещия кръг, близо до Лиу Кан. Воинът на Белия лотос тъкмо се беше затичал към него, когато изведнъж се появи пушекът.

— Добре ли си? — попита Лиу Кан, обгръщайки раменете на Скорпион и го погледна в очите.

Скорпион закима енергично и очите му се взряха в мрачните валма пушек сред полето пред него.

— Ти… ти видя ли го къде изчезна?

— Докато пушечната стена се вдигаше, той не се помръдна — каза Лиу Кан. — Типичен номер на Лин Куей. Това беше пушечна бомба на нинджите — мазнина и сълзлив газ. Те са малки, но с високо налягане и се задействат, като ги драснеш с нокът. За тези дяволи не съществува никаква чест. Щом могат да избягат, не биха останали да се бият.

— Моят баща имаше чест — каза Скорпион. Продължаваше да се взира напред, опитвайки се да засече с поглед противника си. — Тъкмо затова напусна Лин Куей. Затова и го убиха.

— Съжалявам, приятелю. Знам какво изпитваш.

Лиу Кан натисна бутона на ръчния си часовник.

Нито една от цифрите не светна, което означаваше, че Соня се намира извън обхвата на сигнала с радиус от сто мили от дръжката на нейната кама.

— Суб-Зеро уби двамата ми приятели в мрака и се опасявам за безопасността на третия.

— Какво е станало с другите двама? — попита Скорпион.

— Горо и Влечугото може да са едри и силни, но не са и глупави — промълви Лиу Кан. — Избягали са заедно със Суб-Зеро. Трима срещу двама не е съотношението, на което могат да разчитат.

— Но как успяха да изчезнат толкова бързо?

— Може би Суб-Зеро не е — каза Лиу Кан. — Един нинджа с неговия опит е в състояние само за секунди да изкопае окоп под себе си и да се покрие отгоре с пръстта. Може да търсиш с часове и да не намериш тръбичката му за дишане. Що се отнася до другите двама, не усети ли как земята се разтрепери? Това трябва да е бил Горо, който е ударил по земята с бронтозавърските си крака. Сигурно е взел Влечугото в една от ръцете си. — Лиу Кан наблюдаваше как пушекът започна да се разпръсква. — А може тътенът да е бил от червената мълния на Шан Цунг, изпратена да прибере двамата му лакеи. Казват, че магьосникът вижда всичко.

Скорпион си пое дълбоко дъх и отмести ръката на Лиу Кан от рамото си.

— Трябва да тръгна след тях.

— Не!

Гласът изтътна точно зад гърба му. Скорпион се извърна и видя изправилия се там Райдън. Очите му бяха помръкнали в златно, а лицето му беше тъжно.

— Ще ги хванем по-късно. Сега обаче имаме друга задача.

— Вие имате друга задача — отвърна Скорпион. — Не искам Суб-Зеро да ми се измъкне…

— Той вече се измъкна — каза Райдън. — Аз току-що се върнах от острова на Шан Цунг.

— Той се прехвърля от едно място на друго — поясни Лиу Кан на Скорпион. — Също като теб.

— Лиу Кан беше прав — продължи Райдън. — Суб-Зеро и Отвъдните избягаха, Шан Цунг ги прибра с червената мълния. — Той погледна към Лиу Кан. — Соня Блейд е при тях, а Кано е на път.

— Той отново ли е цял?

— Да.

— Намерил ли е амулета?

Райдън кимна.

Лиу Кан каза:

— В такъв случай не смей да отиваш там, Райдън. Единственото, което те трябва да направят, е да те докоснат с амулета, и тогава ще трябва да подаваме обяви в пресата, че си търсим нов Бог на мълниите.

Скорпион каза:

— Коя е другата задача, за която спомена, Райдън?

Богът на мълниите отговори:

— Трябва да отидем в моя Храм на прасковите на планината Анжилас и да намерим там Кун Лао. Само жрецът може да изтегли силата на амулета, а това ще ни се наложи, ако искаме да победим Шан Цунг и неговите убийци.

Лиу Кан каза:

— Райдън не се поддава на страсти като нас, простосмъртните, Скорп… това е свързано с божествената му природа. Така че колкото и да ми се иска и на мен веднага да отидем на този остров, той е прав. Пътят ни до дома на Шан Цунг е тресавище, ако не се подготвим, ще ни размажат.

Скорпион премести поглед от Лиу Кан към отворените си длани.

— И при цялата тази сила какво постигнах? Оставих плячката си да се измъкне.

— Какво си постигнал ли? — възкликна Лиу Кан. — Приятелю, ако не беше ни измъкнал и спасил, двамата с Райдън щяхме да се превърнем в първична протоплазма. Твоите сили и храброст ти спечелиха приятел и съюзник за цял живот — каза Лиу Кан. — И ако има свят отвъд тукашния, и там ще можеш да разчиташ на мен.

Скорпион погледна към Лиу Кан и очите му се навлажниха.

— Няма такъв живот отвъд сегашния — промълви тихо. — Част от мен го видя. — Той погледна към Райдън. — Покажи ни пътя, Боже на мълниите. Искам това място да го видят моите… нашите врагове.

Изранени и изцапани, малко раздърпани, тримата се понесоха към храма. Лиу Кан сипеше извинения, че задържа приятелите си и мърмореше, че той сам ще намери пътя, ако предпочитат да се телепортират пред него, оплакваше се, че и без друго му е дошло твърде много от тези истории с богове, мъртъвци и представители на Отвъдния свят…