Джеф Ровин
Смъртоносна битка (30)

Двадесет и осма глава

Когато ръцете на Шан Цунг отново запушиха, белите очи на Райдън се присвиха. Той се взря с немигащ поглед в злокобната мълния, загледа се, без страх за себе си, как тя порази земята между Горо и магьосника и видя как сред рубинения блясък започна да се надига висока сянка… сянка, която изглеждаше смътно човешка по форма, но определено нечовешка по съдържание.

Шан Цунг каза:

— Според нашия всезнаещ Повелител Шао Кан, аз вероятно съм подценил Ордена на светлината. — Магът въздъхна. — Е, може и да е така. Никой не обича да признава своята слабост, но нали и аз съм простосмъртен, в края на краищата. Също като г-н Ву, г-н Шнайдър и тази жена, която се опитва да дърпа контакти и за която съм длъжен да заключа, че тя никога изобщо не е била мой съюзник. — Магьосникът й хвърли вездесъщ поглед през рамо. — Не е ли така?

Тя се надигна от падината и обяви гордо:

— Аз съм Соня Блейд, агент на Специалните сили на САЩ.

Шан Цунг реагира с изненада.

— При толкова други грижи, вашето могъщо правителство е решило да се занимава със скромната ми персона? Би трябвало да съм поласкан.

— Те ви следят по молба на британските власти в Хонконг — отвърна жената. — Що се отнася до мен, аз дойдох тук, за да хвана Кано.

— Той пък с какво е прегрешил към теб?

— Преди три години той уби моя годеник, Клиф Ло Долче.

— Бойните изкуства „Сенсей“? — попита Шан Цунг. — И Кано е отговорен за това?

Соня кимна.

— Тогава Кано ще да го е нападнал в гръб — каза Шан Цунг, — или на тъмно. За Ло Долче се говореше, че е истински върховен майстор в бойните изкуства. Кано никога не би посмял да се бие с него открито.

— Беше в гръб и на тъмно — поясни Соня с гневен глас. — Когато Клиф отказа да използва своите умения, за да се сражава за Обществото на Черните дракони. Кано го застреля с шест куршума калибър 45 мм.

— Това е точно в стила на Кано — коментира Шан Цунг. — Въплътеното вероломство. А ти си се заклела да го хванеш. Колко почти непоносимо трогателно.

Докато разговаряха, червеният пламък се бе разнесъл и новопоявилият се стърчеше сред мрака. Райдън виждаше ясно това, което останалите не можеха да съзрат — че съществото имаше човешко тяло и глава с нормални пропорции, въпреки че долната част на лицето му беше покрита с нещо подобно на зелена маска, нарязана от двете страни с хоризонтални прорези. От тези отвори се стичаше подобна на слюнка течност и там, където капеше по земята, се вдигаха облачета пушек.

„Киселина“, помисли си богът. „Само същество от Отвъдния свят можеше да изглежда така“.

— Кано е един жесток и безсърдечен приятел — призна Шан Цунг. — Но в негова защита трябва да кажа, че не е съвсем лишен от качества. Той е изключително алчен и, съчетано с неговата физическа мощ и безскрупулност, това го прави изключително ефективен. Макар че съм длъжен да призная — добави Шан Цунг, хвърляйки бегъл поглед към новопристигналия, — че ако трябваше да го правя наново, никога не бих наел Кано или който и да е друг смъртен да свърши една божествена работа. Опитай се да спасиш част от душата си и гледай какво се получава.

Шан Цунг се усмихна със задоволство, поглеждайки към Райдън. Богът на мълниите стоеше невъзмутим.

— Е, а сега — продължи Шан Цунг. — Въпреки че се налага да ви напусна, Райдън, Горо и неговият приятел от Отвъдното, Влечугото, ще останат да ти правят компания. Влечугото е личният телохранител на Повелителя Шао Кан, тъй че очаквам да се позабавлявате добре. — Шан Цунг изгледа бога продължително. — Освен, разбира се, ако не си разбрал вече, че твоята кауза е безнадеждна и не си решил да минеш на наша страна?

Райдън не отвърна нищо. След пауза Шан Цунг поклати глава.

— Много лошо — каза магьосникът и от ръцете му отново започна да дими пушек. — Въпреки че не съм сигурен, че ще изпитате наистина удоволствие от компанията на тази малка банда. Между другото, г-н Ву и г-н Шнайдър — с вас двамата вече се свърши, макар че ще ви използвам за последно.

Преди двамата да успеят да протестират, те бяха погълнати от огнен вихър и изчезнаха.

— Що се отнася до теб, Соня Блейд — Шан Цунг протегна към нея едната си ръка с вдигната нагоре длан, — ти може да си загубила своя годеник и своя противник, но си спечелила една твърде висока чест.

Червената мълния отново блесна и когато се стопи, Шан Цунг и Соня бяха изчезнали, а Горо и Влечугото запристъпваха към лявата и дясната страна на Райдън, като Горо ръмжеше от удоволствие, а Влечугото сипеше киселина върху тревата под босите му крака.