Джеф Ровин
Смъртоносна битка (24)

Двадесет и втора глава

Готов и застанал нащрек, Райдън следеше Горо и огромните ръце на гиганта, които се отваряха и затваряха бавно и заплашително. Няколко пръста задраскаха във въздуха.

— Не бързай да се движиш, Боже на мълниите! — прогърмя гласът на Горо, наострените му уши се извърнаха бавно напред, очите му блестяха от възбуда.

— Да — извика Шан Цунг към Бога на мълниите. — Защо не отпразнуваме този миг. Защо не? Нашата среща се забави много… Макар че, ако трябва да сме честни, бих предпочел да я бяхме поотложили още малко.

— Съжалявам, ако съм ви разочаровал — отвърна Райдън.

— Не ме разбра правилно — каза Шан Цунг. — Изобщо не съм разочарован. Просто не всички можем ей така да си подскачаме тук и там, като тебе. Шао Кан много се обезпокои, като разбра какво се е случило и много се изтощи, докато ни телепортира тук. Както можеш да си представиш, енергията на Повелителя винаги се изтощава, когато трябва да изпрати своята магия през бариерата на измеренията.

— Той не е Повелителят — протестира Кун Лао.

— Може би не твоя, все още — каза Шан Цунг и направи още няколко крачки към Бога на мълниите.

Греещите очи на Райдън осветиха кожа, която изглеждаше по-набръчкана от всякога, очи, които бяха още по-помръкнали, стоика, малко по-изгърбена под тежестта на робата. От Шан Цунг лъхаше на смърт.

— Струваше ми още една частица от моята душа, за да дам възможност на Шао Кан да изпрати силата си дотук — изхриптя магьосникът. — Но добрата новина, Райдън, е, че когато Горо те победи и изпратим божествената ти душа в Отвъдния свят, не само моята душа ще ми бъде напълно възстановена, но Шао Кан ще разполага с достатъчно души, за да може да дойде в нашето царство. Въпреки че — лицето му се обърна с досада към присъстващите — не ми е съвсем ясно защо му е нужна тази плоскост на битието. Контролът над качеството тук изглежда се е издънил още преди хиляда и петстотин години.

Кун Лао пристъпи напред.

— Шан, това противопоставяне не е необходимо. Злото не е отговорът. Присъедини се към нас.

— Да се присъединя към Ордена на светлината? — ухили се Шан. — Ти си бил твърде дълго време в изолация, свещенико. Освен това аз държа да си възстановя душата.

— Можеш да го направиш чрез нас — настоя Кун Лао. — Шао Кан не я притежава. Той просто я държи. Можем да ти помогнем да си я върнеш.

Шан Цунг направи лек поклон в кръста.

— Благодаря ти, върховни жрецо, но по-скоро бих предпочел да си върна душата и да помогна на Шао Кан да завладее света. Дори и ти, струва ми се, разбираш, че в това има нещо предизвикателно.

— Шао Кан ще те унищожи — каза Райдън.

— Гроздето е кисело — процеди Шан Цунг през стиснатите си устни. — Но като стана дума за унищожаване — Горо, имаш да свършиш една работа.

— Да! — изръмжа шоканецът, наведе глава като връхлитащ бик и се засили срещу Райдън.

Богът на мълниите изчезна сред блясъка на светкавицата и отново се появи на върха на дървото, край което премина затичалото се туловище на Горо.

— Кун Лао е прав, Шан Цунг! — каза Райдън. — Единственият начин да се спасиш, е като се присъединиш към него.

— На твое място не бих се тревожил за моето спасение точно сега — отвърна Шан Цунг.

Докато магьосникът говореше, мощните нозе на Горо се заковаха на място. Чудовището се извърна към Райдън, изпъна назад дясната си ръка и нанесе юмрука си в дебелия ствол на дървото. Нощта се изпълни с трошащия звук на удара, заедно с трески от кората и ствола, които се разпиляха наоколо. Райдън отскочи, приземи се върху раменете на Горо и отново отскочи с предно салто към върха на друго дърво. С яростен рев Горо се извърна, засили се към дървото и нахлу сред мълнията, която Райдън хвърли към земята.

— Йеаааааууууу-оууу! — извика Горо, отскачайки назад и от бронзовата му плът, където се бе докоснал до мълнията, изригна пушек. Препаската и червеният му колан бяха обгорени.

— Това не е по правилата — отбеляза Шан Цунг. — Ако беше приложил специално движение отгоре по време на Смъртоносната битка, щеше да бъдеш дисквалифициран.

Райдън скочи със салто на земята, приземи се между Горо и Шан Цунг и вдигна нагоре двете си ръце.

— Ще остана тук и ще се бия — каза той, — но трябва да оставите смъртните да си отидат.

— Но, разбира се! — възкликна Шан Цунг. — Точно затова съм тук. Ако ги беше оставил на мира, всичко това нямаше да бъде необходимо.

— Не — отвърна Райдън. — Те трябва да се върнат в селото, не могат да отидат до свещената планина.

Шан Цунг пристъпи към него.

— Кун Лао може да се върне в селото. Останалите продължават.

— Не! — извика Райдън.

— Много приказки! — изръмжа Горо.

С отскок към Райдън дивакът от Отвъдния свят успя да увие четирите си ръце около него, преди Бога на мълниите да успее да реагира. Райдън дръпна ръце напред и удари здраво с лактите си Горо по хълбоците, но Горо сякаш не усети удара. Той изви долните си ръце към китките на Райдън и заключи ръцете на Бога на мълниите в мощните си лапи.

— Хайде да те видим сега как ще мяташ мълнии! — изсмя се дивакът, изви юмруците на Райдън в малки кълбета и нанесе съкрушителен, прекършващ ребрата удар в гърдите на Бога на мълниите.

Докато двете неземни същества се биеха, Шан Цунг се извърна към Кун Лао. Магьосникът вдигна ръцете си встрани, с длани нагоре и от тях започна да се сипе дим.

— А сега, свещенико, продължете по пътя си. На изток… към планината.

— Няма да продължа — отвърна Кун Лао.

Встрани от тях Райдън подложи краката си зад краката на Горо, после силно замахна назад с главата си, като в същото време дръпна напред с краката си. Главата на Горо политна назад, а краката му се поднесоха напред и той падна по гръб. Ударът му изкара въздуха, а неравността на терена го накара да охлаби хватката си около Райдън. Само след миг Богът на мълниите бе стъпил на краката си и отскочи назад.

— Измъкваш се, страхливецо! — извика Горо, докато се олюляваше да се изправи на крака.

— Не е измъкване — отвърна Райдън.

Веднага щом Горо се изправи, Райдън отскочи напред с протегнати ръце и разтворени назад крака. Юмруците му се забиха в стомаха на Горо. Гигантът се прегъна на две и полетя назад. Райдън не го остави да се изправи, а се приближи до противника си и сграбчи две от ръцете му. Лицето му се сгърчи в гримаса от тежестта на звяра, но Райдън разпредели товара, като протегна единия си крак напред, другия назад, повдигна ръмжащия Горо над главата си и го захвърли.

— Просто комбинация от Торпедо и Изхвърляне — поясни Богът на мълниите.

Горо се срути с грохот на земята и от него се разхвърчаха прах и сухи листа. Но когато падна, масивните му десни ръце се озоваха под едно от падналите дървета. Скрит сред слоя пръст и листа, той надигна прекършеното дърво и го запокити напред, засягайки Райдън отстрана и отпращайки го във въздуха.

— Това също не беше по правилата — отбеляза Шан Цунг, — но ти си го заслужи, Боже на мълниите.

Горо се беше изправил на нозе преди Райдън. Политайки към него, шоканецът избегна удара с главата, който Райдън се опита да му нанесе заднишком, и го прикова с три от ръцете си, докато с четвъртата се опита да го премаже. Със светкавична скорост Райдън залегна по очи и разклати главата си настрани. Успявайки да сгъне нозе под гиганта, Богът на мълниите го преметна през главата си, принуждавайки Кано и Шнайдър да се разбягат встрани, докато бронзовият звяр рухваше между двамата.

— Още не мога да повярвам — промълви Кано, след като изтича заедно с партньора си зад една морена. — Тоя има четири ръце, по дяволите!

Олюлявайки се, Райдън и Горо отново се изправиха на крака и се озоваха лице в лице. Райдън изпъна дясната си ръка напред, на височината на главата си, а лявата сви в юмрук плътно до тялото. Горо стоеше изправен и бавно раздвижи и четирите си ръце, като борец по рестлинг, готов за нападение.

— Предполагам, че това ще продължи доста дълго, докато свърши — обърна се Шан Цунг към Кун Лао. — Ти нямаш толкова време. — Междувременно кълбата дим, излизащи от дланите му, се сгъстяваха. — Ще отведеш ли Кано при амулета?

Кун Лао повдигна брадичката си.

— Няма, Шан Цунг. Това, което моят предтеча е скрил от злото, няма да го изровя и да го предам на злото.

Магьосникът се усмихна, докато пушекът от дланите му започна да придобива човешки очертания.

— О да, ще го направиш — каза Шан Цунг. — Въпросът е само дали ще го направиш доброволно?

Когато пушекът започва да придобива форма, Райдън сви мощните си нозе и се засили. Но бдителният Горо се хвърли към Бога на мълниите, хвана по-ниската с една глава фигура през кръста, извъртя го към земята и го задържа в мощната прегръдка на четирите си напрегнати крайника.

— Много добре, Горо — извика Шан Цунг, като продължаваше да държи нагоре разтворените си длани.

Той протегна едната към Кун Лао, а другата към Кано: сега във всяка от тях се появи по една мъничка фигура от пушек, всяка наподобяваща единия и другия от мъжете.

— Пред взора на Шао Кан — произнесе той — ни едно коляно не може да остане непрегънато, не може да властва друга воля, освен неговата. Пред мощта на Шао Кан — продължи той, приближавайки длани една към друга — не може да има никаква съпротива.

— Не! — извика Райдън, когато двете фигурки от пушек се доближиха. Въпреки четирите притиснали го ръце на Горо, Богът на мълниите успя да освободи лявата си ръка, протегна изпънатата си длан и насочи мълния към Шан Цунг.

Светкавицата порази дланите на магьосника и го отхвърли назад към морената, зад която се бяха скрили Кано и Шнайдър. Докато падаше, той изкрещя заклинанието си на фенгах, древна форма на кантонския диалект.

Още преди мълнията да просветне и да отекне взривът, смехът на Шан Цунг отекна сред полето.

— Велики и могъщи Райдън — почти изврещя от възторг магьосникът. — Най-героично божество… ти, бог сред боговете, ти, който си наистина безсмъртен в тяло и дух, но чийто ум за съжаление е недостатъчен. Кретен! Точно това очаквах от теб. Точно твоята мълния ми трябваше… трябваше ми, за да довърши моето заклинание!

Когато мракът се върна и над полето се възцари вцепеняваща тишина, очите на Райдън помръкнаха от бяло в златно, съзирайки на светлината на падналото от ръцете на Кун Лао фенерче какво беше сътворила магията на Шан Цунг.