Майкъл Конъли
Отменена присъда (39)

39.

Четвъртък, 8 април, 11,30 ч.

Имал съм много добри моменти в съда. Бил съм до много хора в мига, в който научават, че са свободни заради добрата ми работа. Стоял съм пред съдебни заседатели и са ме побивали тръпките на истината и справедливостта. Безмилостно съм унищожавал и лъжци на свидетелската скамейка. За тези моменти живея в професионалния си свят. Малко от тях обаче можеха да се сравняват с момента, в който видях как показанията на Едуард Роуман сриват защитата на Джейсън Джесъп.

Докато Роуман се проваляше и се пържеше на свидетелската скамейка, моята бивша жена и партньорка на масата на обвинението ме стискаше до болка за ръката. Не можеше да се сдържи. Ройс нямаше да се съвземе от този разгром. Ключова част от и без това паянтовата защита се рушеше пред очите му. Не толкова защото неговият свидетел се извъртя на сто и осемдесет градуса, а защото съдебните заседатели видяха, че защитата явно е основана на лъжа. И нямаше да му го простят. Всичко беше свършило и смятах, че с това е наясно цялата зала, от съдията до зяпачите на последния ред на галерията. Джесъп отиваше зад решетките.

Обърнах се и погледнах назад, за да споделя мига с Бош. В крайна сметка на него принадлежеше идеята за маневрата с нямата свидетелка. И го сварих да показва на Джесъп прерязаното гърло — международния знак, че е настъпил краят.

Отново насочих вниманието си към съдията.

— Господин Ройс — попита Брайтман. — Продължавате ли с този свидетел?

— Един момент, ваша светлост — отвърна адвокатът.

Въпросът беше основателен. Ройс имаше няколко начина да процедира с Роуман. Можеше да ограничи загубите си и просто да прекрати разпита. Можеше и да поиска съдията да обяви наркомана за враждебно настроен свидетел — ход, който щеше да го постави в неловко положение, защото сам го беше призовал, но щеше да му даде повече свобода да задава насочващи въпроси, анализиращи онова, което Роуман е казал на следователката, и причините сега да се отметне от думите си. Само че това криеше опасност, тъй като не бяха записали или документирали онзи първоначален разговор, защото се опитаха да скрият Роуман от обмена на доказателствения материал.

— Господин Ройс! — изсумтя съдията. — Времето на съда е изключително ценно. Моля, задайте следващия си въпрос, иначе ще предам свидетеля на господин Холър за кръстосан разпит.

Британецът кимна. Беше взел решение.

— Извинявам се, ваша светлост. Засега нямам повече въпроси.

Той унило се върна при клиента си, който изглеждаше силно разстроен от настъпилия обрат. Изправих се и се насочих към катедрата още преди Брайтман да ми предаде свидетеля.

— Господин Роуман, вашите показания малко ме объркаха — започнах аз. — Затова хайде да изясним нещата. Бихте ли казали на съдебните заседатели дали Сара Ан Глисън ви е разкрила, че вторият й баща е убил сестра й?

— Не ми е разкривала такова нещо. Просто те искаха да кажа така.

— Кои са тези „те“, господин Роуман?

— Защитата. Следователката и Ройс.

— Щяхте ли да получите нещо друго, освен хотелска стая, ако днес бяхте свидетелствали, както са искали те?

— Казаха, че щели да се погрижат за мен. Че много пари били…

— Възразявам! — извика Ройс и скочи от мястото си.

— Ваша светлост, свидетелят очевидно е враждебно настроен и говори отмъстителни измислици.

— Това е ваш свидетел, господин Ройс. Разрешавам въпроса. Продължавайте, господин Роуман.

— Казаха, че били заложени много пари и щели да се погрижат за мен — завърши той.

Ставаше все по-добре за обвинението и все по-лошо за Джесъп. Обаче трябваше да се погрижа съдебните заседатели да не помислят пък мен за злорад и отмъстителен. Промених посоката и се съсредоточих върху най-важното.

— Какво всъщност ви разкри Сара навремето, господин Роуман?

— Нали вече ви казах! Че била на двора и се криела, и видяла оня тип, дето отвлякъл сестра й.

— Някога да ви е споменавала, че е посочила друг, а не истинския извършител?

— Не.

— Някога да ви е споменавала, че полицията й е казала кого да посочи?

— Не.

— Някога да ви е споменавала, че в убийството на сестра й е бил обвинен друг, а не истинският извършител?

— Не.

— Нямам повече въпроси.

На връщане към мястото си погледнах часовника. До обедната почивка оставаха още двайсет минути. Вместо да разпусне съда по-рано, Брайтман нареди на Ройс да повика следващия си свидетел. Той призова следователката си Керън Ръвел. Знаех какво прави и бях готов.

Ръвел се оказа мъжкарана с панталон и яке. На намусеното й лице ясно беше изписано, че е бивш полицай. След като тя се закле, Ройс започна по същество, сигурно с надеждата да спре кръвта, изтичаща от защитата, преди заседателите да отидат на обяд.

— С какво се издържате, госпожо Ръвел?

— Следовател съм в адвокатска кантора „Ройс и сие“.

— Работите при мен, нали така?

— Точно така.

— На втори март тази година проведохте ли телефонен разговор с човек на име Едуард Роуман?

— Да.

— Какво ви каза той?

Изправих се и възразих. Попитах съдията дали може да обсъдим възражението ми с нея и защитата.

— Добре, елате — разреши тя.

С Маги последвахме Ройс до съдийската катедра и Брайтман ме покани да се аргументирам.

— Първото ми възражение е, че каквото и да каже тази свидетелка за разговора с Роуман, това явно ще са показания, основани на нещо чуто, и следователно ще са неприемливи. Но по-важното е, че господин Ройс се опитва да дискредитира собствения си свидетел. Той ще използва Ръвел, за да дискредитира Роуман, а това е недопустимо, ваша светлост. Това адски намирисва на склоняване към лъжесвидетелство от страна на господин Ройс, защото един от тия двама лъже под клетва, а той призова и двамата!

— Категорично възразявам срещу последната квалификация на господин Холър — заяви адвокатът, като се облегна на перилата и се наведе към Брайтман. — Склоняване към лъжесвидетелство ли? Аз практикувам право повече от…

— Първо се отдръпнете, господин Ройс, навлизате в моето пространство — строго го прекъсна съдията. — И второ, можете да си спестите егоцентричното възражение за някой друг път. Господин Холър е прав за всичко. Ако позволя на тази свидетелка да продължи, вие не само ще имате показания, основани на чуто от друг, но и ще изпаднем в ситуация, в която един от двамата ви свидетели ще е излъгал под клетва. Не можете да имате показанията и на двамата, не можете и да призовете лъжец на свидетелската скамейка. Ето какво ще направим. Ще отстраните следователката си, господин Холър ще внесе искане за заличаване на малкото показания, които вече е дала, и аз ще го приема. После ще отидем да обядваме. През това време вие с клиента си решете какво ще правите по-нататък. Но ми се струва, че през последния половин час възможностите ви доста се ограничиха. Това е всичко.

Без да изчака отговор от нас, тя отдалечи въртящия се стол от перилата.

Ройс послуша съвета на съдията и прекрати разпита на Ръвел. Аз отправих искане за заличаване на показанията й и с това се приключи. Половин час по-късно седях с Маги и Сара Глисън в „Уотър Грил“, мястото, откъдето беше започнало делото за мен. Бяхме решили да се поразпуснем, защото, както изглеждаше, празнувахме началото на края на делото „Джейсън Джесъп“ и защото „Уотър Грил“ се намираше точно срещу хотела на Сара. На масата липсваше единствено Бош, който откарваше нашата няма свидетелка Соня Рейес в рехабилитационния център за наркозависими към клиниката на общината и Университета на Южна Калифорния.

— Леле — казах аз, след като ни настаниха. — Май не съм виждал такова нещо в съдебна зала.

— Нито пък аз — присъедини се Маги.

— Е, и аз съм била в няколко съдебни зали, обаче не знам достатъчно, за да ми е ясно какво означава всичко това — рече Глисън.

— Означава, че краят наближава — осведоми я бившата ми жена.

— Означава, че цялата защита се срина — добавих аз. — Разбираш ли, същността на защитата беше елементарна. Вторият баща убива момичето и семейството се сговаря да го прикрие. Измислят историята за криеницата и мъжа на моравата, за да отвлекат вниманието на властите от пастрока. После сестрата, тоест ти, разпознава друг — Джесъп. Просто произволно го набеждава за убийство, което не е извършил.

— Ами космите на Мелиса в „паяка“? — попита Глисън.

— Защитата твърди, че са подхвърлени — отвърнах аз. — Или в сговор, или независимо от измислицата на семейството. Полицията разбира, че няма много доказателства. Едно тринайсетгодишно момиче е разпознало заподозрян. И това е почти всичко. Затова взимат косми от тялото или от четка за коса и ги подхвърлят в камиона. Ако е достатъчно глупав, за да продължи с това, следобед Ройс ще представи следствената хронология и протоколи от местопрестъпления, които ще покажат, че детектив Клостър е имал възможност и време да подхвърли уликите в „паяка“, преди да получат заповед за обиск и криминалистите да отворят камиона.

— Но това е абсурдно — смая се Глисън.

— Може би, но тяхната версия беше такава и Еди Роуман трябваше да е ключовият им свидетел, защото щеше да заяви, че си му разказала, че го е извършил вторият ти баща. Той трябваше да посее съмнението. Нищо повече не е нужно, Сара. Само мъничко съмнение. Обаче той видя кой е в публиката, а именно Соня Рейес, и реши, че е загазил. Разбиращ ли, Еди е направил със Соня същото, каквото и с теб. Срещнал я, сближил се с нея и я пратил на улицата, за да му осигурява метамфетамин. Когато я видя в съда, той загря, че е загазил. Защото знаеше, че ако Соня излезе на свидетелската скамейка и разкаже за него каквото разказа ти, съдебните заседатели ще узнаят какъв е — лъжец и хищник — и няма да повярват на нито една негова дума. Освен това той си нямаше представа какво може да ни е казала Соня за престъпленията, които са извършили заедно. Затова реши, че е най-добре да каже истината. Да прецака защитата и да зарадва обвинението. Затова промени показанията си.

Глисън кимна. Започваше да разбира.

— Мислите ли, че господин Ройс наистина го е подучил какво да каже и че е щял да му плати за лъжите?

— Разбира се — потвърди Маги.

— Не знам — побързах да отговоря аз. — Отдавна познавам Клайв. Според мен той не действа така.

— Какво?! — удиви се бившата ми жена. — Да не смяташ, че Еди Роуман сам си е измислил всичко?

— Не, но Роуман е разговарял със следователката, преди да се срещне с Клайв.

— Приемливо предположение. Ти просто си великодушен, Холър. Не му викат напразно Хитрия Клайв.

Сара явно усети, че ни е тласнала към спорна зона, съществувала много преди процеса, и се опита да насочи вниманието ни към друго.

— Наистина ли смятате, че е свършило? — попита тя.

За момент се замислих, после кимнах.

— Ако бях на мястото на Хитрия Клайв, щях да гледам кое е най-добре за клиента ми и нямаше да чакам да се стигне до присъда. Щях да се приготвя за споразумение. Той даже може да ми позвъни по време на обяда.

Извадих телефона си и го оставих на масата, сякаш готовността ми да отговоря на обаждането на Ройс щеше да го реализира. Точно в този момент се появи Бош и зае мястото до Маги. Вдигнах чашата вода.

— Наздраве, Хари. Много ловък ход. Мисля, че къщичката от карти на Джесъп се срутва.

Детективът взе една водна чаша и се чукна с мен.

— Знаеш ли, Ройс имаше право — отвърна той. — Това наистина беше гангстерски ход. Навремето го видях в един от филмите за „Кръстника“.

После вдигна чашата към жените.

— Тъй или иначе — наздраве. Вие двете сте истинските звезди. Страхотна работа, и вчера, и днес.

Всички се чукнахме, но Глисън се поколеба.

— Какво има, Сара? — попитах. — Само не ми казвай, че те е страх от дрънченето на стъкло.

Усмихнах се, горд от чувството си за хумор.

— Нищо — каза тя. — Май е на нещастие да се чукаш с вода.

— Е, сега ще е нужно нещо повече от нещастие, за да се променят нещата — бързо реагирах аз.

Бош смени темата.

— Какво ще стане сега?

— Тъкмо разправях на Сара, че според мен няма да опре до съдебните заседатели. Клайв сигурно обмисля споразумение. Всъщност не им остава друг избор.

Хари стана сериозен.

— Знам, че става дума за пари и вашият шеф сигурно смята това за най-важно, но този тип трябва да се върне в затвора.

— Абсолютно — съгласи се Маги.

— Разбира се — присъединих се и аз. — И след всичко, което се случи тази сутрин, Джесъп трябва да приеме каквото му предлагаме, иначе…

Телефонът ми започна да звъни. На дисплея пишеше „Непознат номер“.

— За вълка говорим… — рече Маги.

Погледнах Сара.

— В края на краищата довечера все пак може да се качиш на самолета за вкъщи.

Отворих мобилния и си казах името.

— Мики, обажда се окръжен прокурор Уилямс. Как си?

Поклатих глава към другите. Не беше Ройс.

— Добре съм, Гейб. Ти как си?

Фамилиарното ми обръщение явно не го смути.

— Чувам хубави неща от съда тази сутрин.

Думите му потвърдиха нещо, което бях подозирал още от началото. Въпреки че нито веднъж не се беше появил в съдебната зала, Уилямс имаше свой човек в галерията.

— Ами надявам се. Сигурно следобед окончателно ще разберем накъде отива работата.

— Мислиш ли за споразумение?

— Още не. Не съм разговарял с адвоката, но може скоро да започнат преговори. В момента навярно го обсъжда с клиента си. Аз определено щях да го направя, ако бях на негово място.

— Е, дръж ме в течение, преди да подпишеш каквото и да е.

Замълчах, сякаш преценявах казаното. Видях, че Бош пъха ръка в сакото си и вади телефона си.

— Знаеш ли какво, Гейб, като независим обвинител, предпочитам да си остана независим. Ще те информирам за евентуалното споразумение, ако и когато го сключа.

— Искам да участвам в тези преговори — настоя Уилямс.

Видях, че Бош става мрачен. Инстинктивно разбрах, че е време да прекъсна разговора.

— Пак ще го обсъдим, господин окръжен прокурор. Някой ми звъни, може да е Клайв Ройс.

Затворих в момента, в който и Хари затвори телефона си и понечи да се изправи.

— Какво има? — попита Маги.

Бош беше пребледнял.

— В кантората на Ройс е имало стрелба. Убити са четирима.

— Джесъп сред тях ли е? — попитах аз.

— Не… Джесъп е изчезнал.