Майкъл Конъли
Отменена присъда (38)

38.

Четвъртък, 8 април, 10,35 ч.

След свидетелските показания на Сара Глисън съдията обяви почивка. Бош изчака на мястото си до парапета, докато Ройс и Джесъп станат и се насочат към изхода. После се изправи и отиде да посрещне свидетелката. На минаване покрай Джесъп силно го шляпна по ръката.

— Май гримът ти се е разтекъл, Джейсън.

Каза го с усмивка и отмина.

Обвиняемият спря, обърна се и тъкмо се канеше да отговори на подигравката, когато Ройс го дръпна за другата ръка и го помъкна със себе си.

Бош се насочи към Глисън. След часовете, прекарани на свидетелската скамейка в два последователни дни, тя изглеждаше емоционално и физически изтощена. Като че ли имаше нужда от помощ дори само за да стане от мястото си.

— Страхотно се справи, Сара — похвали я той.

— Благодаря. Не знам дали някой ми повярва.

— Всички ти повярваха, Сара. Всички ти повярваха.

Поведе я към масата на обвинението, където Холър и Макфърсън оценяваха по аналогичен начин показанията й. Прокурорката стана и я прегърна.

— Ти се изправи срещу Джесъп от името на сестра си — каза тя. — Можеш да се гордееш с това до края на живота си.

Глисън изведнъж избухна в сълзи и скри очите си с длани. Макфърсън отново я притегли към себе си.

— Знам, знам. Държа се мъжки до края. Сега вече можеш да си поплачеш.

Бош отиде при ложата на съдебните заседатели, взе кутията с книжни кърпички и я занесе на Глисън. Тя си избърса очите.

— Ти почти приключи — обърна се към нея Холър. — Повече няма да даваш показания. Искаме само да останеш в залата и да наблюдаваш процеса. Искаме да седиш на първия ред, когато свидетелства Еди Роуман. Следобед ще те качим на самолета.

— Добре, но защо?

— Защото той ще лъже за теб. И ако го направи, ще трябва да лъже в лицето ти.

— Мисля, че това няма да е проблем за него. Никога не е било.

— Е, тогава заседателите ще видят твоята реакция. Й неговата. И не се бой, подготвили сме нещо, от което на Еди ще му припари.

След тези думи Холър погледна Бош.

— Готов ли си?

— Само ми дай знак.

— Може ли да попитам нещо? — обади се Глисън.

— Естествено — отвърна Мики.

— Ами ако не искам днес да се кача на самолета? Ами ако искам да остана тук за присъдата? Заради сестра ми.

— Разбира се, Сара — усмихна се Маги. — Можеш да останеш докогато пожелаеш.

 

 

Бош стоеше в коридора пред залата с телефон в ръка и бавно пишеше с един пръст съобщение на дъщеря си. Заниманията му бяха прекъснати, когато самият той получи съобщение. Беше от Холър. Само една дума.

ХАЙДЕ

Той прибра телефона и се насочи към стаята за свидетелите. Соня Рейес се беше отпуснала на един стол с наведена глава. На масата пред нея имаше две празни чаши от кафе.

— Хайде, Соня, време е да ставаш. Сега ще свършим работата. Добре ли си? Готова ли си?

Тя го погледна с уморени очи.

— Прекалено много въпроси, пооолицай.

— Добре, ще се задоволя с един. Как се чувстваш?

— Горе-долу както изглеждам. Имаш ли още от онова, дето ми го дадоха в клиниката?

— Толкова беше. Обаче веднага щом свършим, ще пратя някого да те закара обратно там.

— Както кажеш, пооолицай. Май не съм ставала толкоз рано, откак бях за последно в окръжния пандиз.

— Да бе, не е чак толкова рано. Да вървим.

Той й помогна да се изправи и двамата се насочиха към Отдел 112. Рейес щеше да влезе в ролята на така наречената „няма свидетелка“. Нямаше да даде показания на процеса. Не беше в състояние да го направи. Но докато я водеше по пътеката и я настаняваше на първия ред, Бош щеше да се погрижи Едуард Роуман да я забележи. Надяваха се, че тя ще наруши равновесието му и може би дори ще го накара да се откаже от играта си. Залагаха на факта, че той не знае правилата за представяне на доказателствен материал и следователно не разбира, че нейната поява в галерията не й позволява да свидетелства на процеса и да изобличи лъжите му.

Докато отваряше, Хари удари с юмрук по вратата, защото знаеше, че шумът ще привлече вниманието в съда. После въведе Рейес вътре и двамата тръгнаха по пътеката. Едуард Роуман вече свидетелстваше. Костюмът не му беше по мярка — явно взет назаем от гардероба на клиента на Ройс. Беше гладко избръснат, с къса, грижливо вчесана коса. Когато видя Соня в залата, той онемя.

— Имахме групова терапия два пъти…

— Само два пъти ли? — попита Ройс, който не подозираше за случващото се на пътеката зад гърба му.

— К’во?

— Казахте, че само два пъти сте имали групова терапия със Сара Глисън, така ли?

— Не бе, човек, исках да кажа два пъти дневно.

Бош настани Рейес на място, на което имаше табелка „Запазено“, и седна до нея.

— И приблизително колко време продължи това?

— Всеки сеанс беше петдесет минути, струва ми се — отговори Роуман, без да откъсва очи от Рейес в публиката.

— Имах предвид колко време ходихте заедно на групова терапия. Месец, година, колко?

— А, пет месеца.

— И сте станали любовници, докато сте били в центъра?

Роуман сведе очи.

— Хм… да, така е.

— Как го правехте? Предполагам, че е забранено.

— Е, ако има желание, винаги има начин, нали знаете? Намирахме време. И място.

— Тази връзка продължи ли, след като двамата бяхте освободени от центъра?

— Да. Тя излезе две седмици преди мен. После излязох и аз и се събрахме.

— Заедно ли живяхте?

— Аха.

— Това „да“ ли означава?

— Да. Може ли да попитам нещо?

Ройс замълча, не го очакваше.

— Не, господин Роуман — осведоми го съдията. — Не можете да задавате въпроси. Вие сте свидетел по това дело.

— Ама как може да я домъкнат тука?

— Кого, господин Роуман?

Свидетелят посочи Рейес в галерията.

— Нея.

Брайтман я погледна, после насочи вниманието си към седящия до нея Бош. На лицето й се изписа подозрение.

— Ще помоля съдебните заседатели да се оттеглят в стаята си. Не би трябвало да отнеме много време.

Заседателите излязоха. В мига, в който последният затвори вратата, съдията се обърна към Бош.

— Детектив Бош.

Хари се изправи.

— Коя е жената, която седи от лявата ви страна?

— Ваша светлост — обади се Холър. — Може ли аз да отговоря на тоя въпрос?

— Моля.

— Детектив Бош седи до Соня Рейес, която се съгласи да помага на обвинението като консултант.

Брайтман премести поглед от Холър към Рейес и отново към Холър.

— Бихте ли обяснили по-подробно, господин Холър?

— Ваша светлост, госпожа Рейес познава свидетеля. Тъй като защитата не ни даде достъп до господин Роуман, преди той да се яви тук, помолихме госпожа Рейес да ни съветва как да подходим към кръстосания му разпит.

Обяснението на Холър с нищо не промени подозрителното изражение на съдията.

— Плащате ли й за тези съвети?

— Уговорихме се да й помогнем да постъпи в клиника.

— Дано да е така.

— Ваша светлост — намеси се Ройс. — Може ли да бъда изслушан?

— Говорете, господин Ройс.

— Струва ми се очевидно, че обвинението се опитва да сплаши господин Роуман. Това е гангстерски ход, ваша светлост. Не очаквах такова нещо от Окръжна прокуратура.

— Категорично възразявам срещу такава квалификация — заяви Холър. — Процедурните правила и етиката позволяват привличане на консултанти. Миналата седмица господин Ройс използва консултант за съдебните заседатели и тогава нямаше проблем. Обаче сега, когато обвинението е поканило консултант, който ще помогне за изобличаването на неговия свидетел в лъжа и ограбване на жени, той възразява. При цялото ми уважение, бих казал, че тъкмо това е гангстерският ход.

— Добре, сега няма да го обсъждаме — реши Брайтман. — Намирам, че обвинението е в правото си да привлече госпожа Рейес като консултант. Да повикаме заседателите в залата.

— Благодаря, ваша светлост. — Холър седна на мястото си.

Докато съдебните заседатели се връщаха в ложата, Мики се обърна, хвърли поглед към Бош и леко му кимна. Хари знаеше, че е доволен. Размяната на реплики със съдията беше идеален начин да изпратят послание на Роуман. А именно: наясно сме с играта ти и когато дойде нашият ред да задаваме въпроси, ще я разберат и съдебните заседатели. Сега свидетелят имаше избор. Можеше да остане на страната на защитата или да започне да играе за обвинението.

След като заседателите заеха местата си, Ройс бързо установи с помощта на Роуман, че двамата със Сара Глисън са имали връзка, която продължила близо година и между другото се изразявала в споделяне на личните им истории и естествено — на наркотици. Но когато дойде моментът да разкрие тези лични истории, Роуман дезертира и остави Ройс с пръст в устата.

— Имало ли е случай, когато тя е говорила за убийството на сестра си?

— Случай ли? Имаше много случаи. Тя приказваше много за туй бе, човек.

— А някога разказвала ли ви е в подробности „истинската история“, както я е наричала?

— Да.

— Бихте ли съобщили на съда какво ви е разказвала?

Роуман се поколеба и се почеса по брадичката, преди да отговори. Бош знаеше, че в този момент неговата работа или ще даде резултат, или ще отиде на вятъра.

— Каза ми, че играели на криеница на двора и някакъв тип дошъл и отвлякъл сестра й, и тя видяла цялата тая работа.

Бош обиколи с поглед залата. Първо съдебните заседатели. Дори те, изглежда, бяха очаквали Роуман да разкрие нещо друго. После погледна към масата на обвинението — видя, че Макфърсън е хванала Холър отзад над лакътя и го стиска. Накрая се обърна към Ройс. Сега беше негов ред да се колебае. Стоеше на катедрата, вторачен в записките си, опрял юмрук на хълбока си като ядосан учител, който не може да накара ученика да даде верен отговор.

— Това ли е историята, която сте чули Сара Глисън да разказва по време на групова терапия в рехабилитационния център? — попита той накрая.

— Да.

— Но не е ли вярно, че тя ви е разказвала друга версия за събитията — „истинската история“, както я е наричала, — когато сте били в по-интимна обстановка?

— Хм, не. Общо взето, постоянно повтаряше все същата история.

Бош видя, че Макфърсън отново стиска Холър за ръката. Цялото дело се решаваше в този момент.

Ройс приличаше на гмуркач, когото лодката е зарязала във водата. Плуваше, обаче се намираше в открито море и беше само въпрос на време да потъне. Опитваше се да направи каквото може.

— Господин Роуман, на втори март тази година не се ли свързахте с моята кантора, за да предложите услугите си като свидетел на защитата?

— Не знам за датата, ама се обадих, да.

— И разговаряхте с моята следователка Керън Ръвел?

— Приказвах с няк’ва жена, ама не й помня името.

— Не сте ли й разказали история, съвсем различна от тази, която току-що ни изложихте?

— Ама тогаз не бях под клетва или нещо подобно.

— Точно така, господин Роуман, но сте разказали на Керън друга история, вярно ли е?

— Ами може. Не помня.

— Когато сте се обадили в кантората, не сте ли съобщили на Ръвел, че госпожа Глисън ви е разказала как вторият й баща убил сестра й?

Холър се изправи и възрази с аргумента, че Ройс не само насочва свидетеля, но и няма никакво основание за въпроса. Освен това се опитва да получи показания пред съдебните заседатели, каквито свидетелят не желае да даде. Съдията прие възражението.

— Ваша светлост — каза британецът. — Защитата моли за кратко прекъсване, за да се консултира със свидетеля си.

Преди Холър да успее да възрази, Брайтман отхвърли искането:

— По показанията на самия свидетел, вие сте имали време от втори март да го подготвите за този момент. След трийсет и пет минути ще излезем в обедна почивка. Тогава ще можете да се консултирате с него. Задайте следващия си въпрос.

— Благодаря, ваша светлост.

Ройс сведе поглед към бележника си. От мястото си Бош виждаше, че адвокатът се е втренчил в празна страница.

— Господин Ройс? — подкани го съдията.

— Да, ваша светлост, само проверявам една дата. Господин Роуман, защо се обадихте в кантората ми на втори март?

— Ами гледах нещо по телевизията. Всъщност гледах ви вас. Видях ви да приказвате за делото. И аз знаех нещичко за това, понеже познавам Сара. Затуй се обадих да видя дали няма да ви потрябвам.

— И после дойдохте в кантората ми, нали така?

— Да, така беше. Вие пратихте оназ жена да ме земе.

— И когато дойдохте в кантората ми, вие ми разказахте история, различна от тази, която сега разказвате на съдебните заседатели, не съм ли прав?

— Както казах, не помня точно к’во съм ви разправил тогаз. Аз съм наркоман. Разправям много неща, дето после не си ги спомням и не съм ги мислил наистина. Помня само, че жената, дето дойде, обеща да ме настани в по-готин хотел, пък точно тогаз нямах пари за наем. Затуй ви разправих к’вото ми каза тя.

Бош сви юмрук и удари с него по бедрото си. Това беше пълен крах за защитата. Той се озърна към Джесъп, за да види дали е осъзнал, че в този момент всичко се е обърнало срещу него. И обвиняемият явно го беше усетил, защото отговори на погледа му — очите му бяха потъмнели от гняв и лошо предчувствие. Бош се наведе напред, бавно вдигна показалец и го прокара по гърлото си.

Джесъп се извърна.