Майкъл Конъли
Отменена присъда (35)

35.

Сряда, 7 април, 19,20 ч.

Екипът на обвинението се събра на вечеря в Каза Холър. Сготвих болонезе, като използвах за основа купешки сос и сварих кутия макарони „панделки“. Маги се включи със своята салата „Цезар“, която много обичах, но не бях вкусвал от години. Бош и дъщеря му пристигнаха късно, тъй като след заседанието той първо закара Сара Ан Глисън в хотела и се увери, че е на сигурно място.

Дъщерите ни се запознаха срамежливо и се стесняваха, тъй като родителите им прекалено очевидно наблюдаваха отдавна очаквания момент. Те инстинктивно се отделиха от нас в задния кабинет, уж да си напишат домашните. Съвсем скоро започнахме да чуваме смях откъм дъното на коридора.

Изсипах макароните и соса в голяма купа и ги разбърках. После повиках момичетата да си сипят и да занесат чиниите си в кабинета.

— Как върви при вас, между другото? — попитах ги, докато се обслужваха. — Успяхте ли да свършите с домашните?

— Тате! — изсумтя Хейли, като че ли с този въпрос ужасно съм нарушил правото й на личен живот.

Затова опитах с братовчедката.

— Мади?

— Хм, аз почти свърших с моите.

Двете момичета се спогледаха и се засмяха, сякаш или въпросът, или отговорът бяха причина за страхотно веселие. После се изнизаха от кухнята и се върнаха в кабинета.

Оставих всичко на масата, където седяха възрастните. Накрая се уверих, че вратата на кабинета е затворена и децата не чуват разговора ни, както и ние нямаше да чуваме техния.

— Е — казах, докато подавах макароните на Бош.

— Свършихме с нашата част. Сега започва трудното.

— Защитата — рече Маги. — Какво може да са приготвили за Сара?

Замислих се за момент, преди да отговоря, и опитах първата панделка. Биваше. Гордеех се с манджата си.

— Знаем, че ще хвърлят срещу нея всичко, каквото могат — отвърнах накрая. — Тя ще определи изхода на процеса.

Бош бръкна в джоба на сакото си, извади сгънат лист хартия и го разтвори на масата. Видях, че е списъкът със свидетелите на защитата.

— В края на днешното заседание Ройс каза на съдията, че ще приключи за един ден — осведоми ни той. — Щял да призове само четирима свидетели, обаче тук са посочени двайсет и трима.

— Е, още отначало знаехме, че по-голямата част от списъка е за заблуда — отбеляза Маги. — Той криеше версията, която иска да развие.

— Добре, значи пак ще призове Сара — започнах да броя на пръсти. — После е самият Джесъп. Според мен Ройс разбира, че трябва да го призове. Стават двама. Кои са другите?

Маги изчака, докато преглътне.

— Ей, много е вкусно, Холър. Кога се научи да го готвиш?

— Това е Рецептата на новака.

— Не, направил си го още по-добре. Защо никога не си готвил така, когато бяхме женени?

— Сигурно е от нужда. Понеже съм самотен баща. Ами ти, Хари? Готвиш ли?

Бош ни изгледа така, сякаш сме луди.

— Мога да изпържа яйца — отговори той. — И толкова.

— Да се върнем на процеса — подкани ни Маги. — Мисля, че Ройс ще повика Джесъп и Сара. Както и тайния свидетел, когото не успяхме да открием. Онзи от последния рехабилитационен център.

— Едуард Роуман — каза Бош.

— Да, Роуман. Стават трима и четвъртият може да е неговият следовател или пък експертът му по метамфетамин, но сигурно е само прах в очите. Няма четвърти. Много от нещата, които Ройс върши, са за заблуда. Не иска никой да види трофея. Иска да гледаме накъдето и да е, само не към истината.

— Ами Роуман? — попитах аз. — Не го намерихме, но дали сме наясно какви показания ще даде?

— Ни най-малко — отвърна Маги. — Колко пъти го обсъждахме със Сара и тя няма никаква представа какво ще каже Роуман. Не си спомня какво му е казвала за сестра си.

— В обобщението на Ройс за доказателствения му материал пише, че той щял да свидетелства за „разкритията“ на Сара за детството й — поясни Бош. — Нищо по-конкретно. И естествено Ройс твърди, че не си е водил бележки по време на разговора с него.

— Вижте, имаме досието му и ни е известно за какъв човек става дума — казах аз. — Той ще даде такива показания, каквито иска Ройс. Елементарно. Всичко, което е от полза на защитата. Затова не бива да мислим какво ще свидетелства, защото знаем, че ще са лъжи, а как да го изобличим. Разполагаме ли с нещо, което може да ни помогне да го направим?

С Маги погледнахме Бош. Той беше готов.

— Май имам нещо. Довечера имам една среща. Ако всичко е наред, утре сутрин ще ви разкажа.

Раздразнението ми от следствените и комуникационни методи на Бош достигна точката на кипене.

— Стига, Хари. Ние сме екип. Тия шпионски истории не вървят, когато задниците ни ежедневно се пържат в оная зала.

Той сведе очи към макароните си и лицето му стана тъмно като соса в чинията.

— Вашите задници ли се пържат? Никъде в докладите за наблюдението не съм забелязал Джесъп да се е мотал около твоята къща, Холър, затова недей да ми разправяш, че твоят задник се пържел. Твоята работа е в залата. Приятно и безопасно. Понякога печелиш, понякога губиш. Но каквото и да се случи, на другия ден се връщаш в съда. Ако искаш задникът ти наистина да се изпържи, опитай да поработиш там.

Той посочи към града през прозореца.

— Ей момчета, хайде да се успокоим — побърза да разведри атмосферата Маги. — Какъв е проблемът, Хари? Джесъп да не е ходил пак на „Удроу Уилсън“? Може би трябваше просто да отменим освобождаването му под гаранция и да го върнем зад решетките.

Бош поклати глава.

— Не на моята улица. Не е бил там от онази нощ и повече от седмица не е ходил на „Мълхоланд“.

— Тогава какво има?

Хари остави вилицата и отмести чинията си назад.

— Вече знаем, че съществува голяма вероятност Джесъп да се е сдобил с оръжие след срещата с осъдения оръжеен търговец. Колегите от ЗСР не са видели какво получава от него, но тъй като е било увито в пешкир, не е много трудно да се досетим. Искаш да знаеш какво се е случило снощи ли? Някакъв умник по време на наблюдението решава да напусне поста си, за да отиде до кенефа, без да предупреди никого, и Джесъп се е измъкнал незабелязано.

— Изпуснали са го? — попита Маги.

— Да, докато го открих точно преди той да открие мен, което можеше и да не свърши много добре. И знаеш ли какво е намислил? Подготвя тъмница за някого и този някой спокойно може да е… — той се наведе напред и продължи с настойчив шепот: — … дъщеря ми!

— Хей, чакай малко, Хари — рече бившата ми жена. — Върни се малко назад. Къде подготвя тъмница?

— Под кея. Там има нещо като складово помещение. Поставил е катинар на вратата и снощи остави там консервирана храна. Сякаш я приготвя за някого.

— Добре, това вече е страшничко — съгласи се Маги. — Но защо за дъщеря ти? Това не ни е известно. Ти каза, че е бил на твоята улица само онзи път. Какво те кара да мислиш…

— Защото не мога да си позволя да не го мисля. Разбираш ли?

Тя кимна и каза:

— Да. И ще се върна на това, което казах преди малко. Ще го обвиним във връзки с известен престъпник, търговеца на оръжие, и ще анулираме освобождаването му под гаранция. До края на процеса остават само няколко дни и той очевидно не е направил ход, нито е допуснал грешка, както предполагахме. Хайде да заложим на сигурно и да го приберем в затвора, докато свърши всичко.

— Ами ако не го осъдят? — попита Бош. — Какво ще стане тогава? Ще го пуснат и това ще е краят на наблюдението. Ще е на свобода и никой няма да го следи.

След тези думи на масата се възцари тишина. Вперих поглед в Хари и разбрах под какво напрежение се намира. Делото, заплахата за дъщеря му. И нямаше нито настояща, нито бивша жена, която да му помага вкъщи.

Накрая той наруши неловкото мълчание:

— Маги, ти ли ще прибереш Хейли тази вечер?

Тя кимна.

— Може ли Мади да остане при теб два дни? Носи си чисти дрехи в раницата. Аз ще дойда сутринта навреме, за да я закарам на училище.

Тази молба изглежда я изненада, особено след като момичетата току-що се бяха запознали, но Бош настоя:

— Тази вечер имам една среща и не знам докъде ще ме отведе това. Може би даже до Роуман. Трябва да мога да действам, без да се безпокоя за Мади.

Маги кимна.

— Разбира се, няма проблем. Двете явно бързо се сближават. Само се надявам да не будуват цяла нощ.

— Благодаря, Маги.

Трийсетина секунди изтекоха в мълчание.

— Разкажи ни за тая тъмница, Хари — помолих аз накрая.

— Снощи бях там.

— Защо точно кея на Санта Моника?

— Предполагам, заради близостта на онова, което е върху кея.

— Плячката.

Бош кимна.

— Ами шума? Нали казваш, че това място е точно под кея?

— Винаги има начини да заглушиш шум, издаван от човек. А и снощи плисъкът на вълните в стълбовете отдолу беше толкова силен, че можеш да крещиш цяла нощ и никой да не те чуе. Сигурно няма да чуеш и изстрел, произведен под кея.

Бош продължи да говори за тъмните места на земята и за злото, което крият. Изгубих апетит и също отместих чинията си. Обземаше ме ужас.

Ужас за Мелиса Ланди и всички други жертви на света.