Майкъл Конъли
Отменена присъда (31)

31.

Вторник, 6 април, 15,05 ч.

През почивката се отбих при следващата си свидетелка и се уверих, че е готова да даде показания. Оставаха ми още няколко минути, затова потърсих Бош и го открих на опашката за кафе на долния етаж. Заседател номер шест чакаше през двама души от него. Хванах Хари за лакътя и го дръпнах настрани.

— После ще си вземеш кафе. И без това нямаш време да го пиеш. Исках да знаеш, че обядвах с твоето гадже от Бюрото.

— Какво? С кого?

— С агент Уолинг.

— Тя не ми е гадже. Защо е обядвала с теб?

Поведох го към стълбището и докато разговаряхме, се качихме горе.

— Мисля, че искаше да обядва с теб, обаче ти се чупи толкова бързо, че тя се задоволи с мен. Искаше да ни предупреди. Каза, че гледала и четяла репортажите за процеса и според нея, ако Джесъп нанесе удар, щяло да е скоро. Той реагирал на напрежението и сигурно никога досега не е бил подложен на толкова силен стрес.

Бош кимна.

— Горе-долу за същото исках да поговорим и аз.

Той се огледа, за да се увери, че никой не ги чува.

— Колегите от ЗСР казват, че от началото на процеса нощната активност на Джесъп се усилвала. Вече излизал всяка нощ.

— Ходил ли е на вашата улица?

— Не, от една седмица не е бил нито там, нито на другите места по „Мълхоланд“. Но през последните две нощи е вършил някои нови неща.

— Какви, Хари?

— В неделя го проследили от Венис нататък покрай плажа. Отишъл при стария склад под кея в Санта Моника.

— Какъв склад? Какво означава това?

— Стар градски склад, който толкова пъти е заливан от морето, че е заключен и изоставен. Джесъп изкопал дупка под дъсчената стена и пропълзял вътре.

— Защо?

— Кой знае? Не са могли да влязат, рискували са да се разкрият. Обаче това не е истинската новина. Истинската новина е, че снощи се е срещнал с двама души в „Таунхауз“ във Венис и после отишъл при някаква кола на един от крайбрежните паркинги. Единият извадил от багажника нещо увито в пешкир и му го дал.

— Пистолет ли?

Бош сви рамене.

— Не са могли да видят, но идентифицирали единия от мъжете по регистрационните номера на колата. Маршал Даниълс. Бил е в „Сан Куентин“ през деветдесетте, по едно и също време с Джесъп.

Започвах да се заразявам от напрежението и настойчивостта, които Бош излъчваше.

— Може да са се познавали. За какво е лежал Даниълс?

— Наркотици и оръжие.

Погледнах си часовника. Трябваше да се връщам в залата.

— В такъв случай трябва да допуснем, че Джесъп е въоръжен. Можем още сега да прекратим освобождаването му под гаранция за връзки с осъден престъпник. Имат ли снимки на Джесъп и Даниълс заедно?

— Имат, обаче не съм сигурен, че трябва да го правим.

— Ако е въоръжен… Смяташ ли, че момчетата от ЗСР ще го спрат, преди да направи ход?

— Да, но ще ни е от полза да знаем какъв ще е този ход.

Влязохме в коридора и не видях следа от съдебни заседатели и когото и да е друг от процеса. Всички освен мен бяха в залата.

— Ще поговорим за това по-късно. Трябва да се връщам в съда, иначе съдията ще ми срита задника. Аз не съм като Ройс. Не мога да си позволя заседание за неуважение към съда само за да спечеля точка пред заседателите. Иди да доведеш Атуотър в залата.

Забързах към Отдел 112 и грубо изблъсках двама зяпачи, които мудно влизаха вътре. Съдия Брайтман не ме беше изчакала. Видях, че всички освен мен са по местата си и съдебните заседатели вече се настаняват в ложата. Тръгнах по пътеката, минах през портала и се вмъкнах зад масата до Маги.

— Размина ти се на косъм — прошепна ми тя. — Струва ми се, че съдията се надяваше да изравни резултата, като този път накаже теб за неуважение към съда.

— Аха, пак може да го направи.

Брайтман се извърна от заседателите и ме забеляза на масата на обвинението.

— Е, благодаря ви, че се присъединихте към нас този следобед, господин Холър. Добре ли се поразходихте?

Изправих се.

— Моите извинения, ваша светлост. Имах лична работа и ми отне много повече време, отколкото очаквах.

Тя отвори уста да ме смъмри, но се усети, че цитирам собствените й думи за сутрешното закъснение — което беше по нейна вина.

— Просто повикайте следващия си свидетел — рязко нареди Брайтман.

Призовах Лиса Атуотър на свидетелската скамейка, озърнах се назад и видях, че Бош води специалистката от генетичната лаборатория по пътеката към портала. Погледнах часовника на задната стена. Исках да използвам останалата част от следобедното заседание за нейните показания и да стигна до същността точно преди края. Това можеше да даде на Ройс цяла нощ за подготовка на кръстосания му разпит, но с радост щях да го приема заради онова, което щях да получа от сделката — всеки съдебен заседател щеше да се прибере вкъщи с мисълта за категоричното доказателство, свързващо Джейсън Джесъп с убийството на Мелиса Ланди.

Както я бях помолил, Атуотър беше дошла от лабораторията на ЛАПУ с бялата си престилка. Светлосиньото сако отдолу й придаваше компетентен и професионален вид, какъвто иначе не притежаваше. Беше съвсем млада, едва трийсет и една годишна, с руса коса и дълъг розов кичур от едната страна — имитираше суперготината лабораторна специалистка от един телевизионен криминален сериал. Когато се запознахме, се опитах да я убедя да се откаже от кичура, но тя отговори, че щяла да изгуби индивидуалността си. Съдебните заседатели трябвало да я приемат такава, каквато е.

Поне лабораторната престилка не беше розова.

Тя се представи и се закле. Седна на свидетелската скамейка и аз започнах да й задавам въпроси за образованието и професионалната й квалификация. Отделих за това десетина минути повече, отколкото при други обстоятелства, обаче все ми се мяркаше тоя розов кичур и смятах, че трябва да направя каквото мога, за да го превърна в символ на професионализъм и вещина.

Накрая стигнах до кулминацията на нейните показания. Под грижливите ми насоки тя свидетелства, че е направила ДНК анализ и сравнение на две съвсем различни проби от делото „Ланди“. Започнах с по-проблематичните резултати.

— Госпожо Атуотър, бихте ли описали първата задача, която получихте по случая „Ланди“?

— Да. На четвърти февруари ми беше дадено парче плат, отрязано от роклята, която жертвата е носила по време на убийството.

— Откъде го получихте?

— Пристигна от отдела за съхранение на вещи в ЛАПУ, където е съхранявано в контролирана среда.

Отговорите й бяха многократно репетирани. Тя не можеше да намекне, че е имало предишен процес по същото дело, нито че Джесъп е лежал в затвора през последните двайсет и четири години. Това щеше да внуши на съдебните заседатели предубеждение към Джесъп и да доведе до анулиране на процеса.

— Защо ви пратиха това парче плат?

— Върху него имаше петно, което преди двайсет и четири години е било идентифицирано от Сектора по криминалистика в ЛАПУ като семенна течност. Моята задача се изразяваше в това да извлека ДНК и ако е възможно, да я идентифицирам.

— Когато изследвахте плата, генетичният материал беше ли увреден по някакъв начин?

— Не. Беше съхранен отлично.

— Добре, значи сте получили парчето плат от роклята на Мелиса Ланди и сте извлекли ДНК от него. Дотук вярно ли съм разбрал?

— Напълно.

— Какво направихте после?

— Превърнах ДНК профила в код и го въведох в база данните КОДИС.

— Какво е КОДИС?

— Комбинирана ДНК индексна система на ФБР. Представете си я като национална банка за ДНК данни. В нея се въвеждат всички ДНК сигнатури, събирани от органите на реда, и те могат да се използват за сравнение.

— И вие сте въвели ДНК сигнатурата, извлечена от семенната течност върху роклята, която Мелиса Ланди е носила в деня на убийството й, така ли?

— Точно така.

— Получихте ли положителен резултат?

— Да. Профилът принадлежеше на втория й баща, Кенсингтън Ланди.

Съдебната зала е просторно помещение. В нея винаги има слаб шум и някаква енергия. Усеща се, въпреки че всъщност не го чуваш. Хората си шушукат в галерията, секретарката и приставът отговарят на телефонни обаждания, съдебната стенографка докосва клавишите на стенографската си машина. Но след тези думи на Лиса Атуотър шумът в Отдел 112 напълно изчезна. Изчаках няколко секунди. Знаех, че това ще е най-слабият момент в аргументацията ми. С този отговор разкривах версията на Джейсън Джесъп. Но отсега нататък всичко щеше да е в моя полза. И в полза на Мелиса Ланди. Нямаше да забравя за нея.

— Защо ДНК сигнатурата на Кенсингтън Ланди е в база данните КОДИС? — попитах аз.

— Защото в Калифорния има закон, според който всички заподозрени в извършване на углавно престъпление са длъжни да дадат ДНК проба. През две хиляди и четвърта година господин Ланди е бил арестуван за пътнотранспортна злополука с нанасяне на телесни повреди. Въпреки че в крайна сметка се признал за виновен по предявените му по-леки обвинения, първоначално е бил обвинен в углавно престъпление, с което се е задействал ДНК законът при вкарването му в ареста и неговата ДНК сигнатура е била въведена в системата.

— Добре. А сега да се върнем към роклята на жертвата и семенната течност по нея. Как определихте, че семенната течност се е озовала върху роклята в деня, в който е убита Мелиса Ланди?

Отначало въпросът като че ли обърка Атуотър. Биваше я да прави театър.

— Не съм определяла такова нещо — отговори тя накрая. — Не е възможно да се установи точно кога се е случило това.

— Искате да кажете, че тя може да е била върху роклята седмица преди нейната смърт, така ли?

— Да. Няма как да разберем.

— Ами месец преди това?

— Възможно е, защото има…

— Ами година?

— Също…

— Възразявам!

Ройс се изправи. Крайно време беше, помислих си.

— Ваша светлост, колко време ще продължава това, след като свидетелката отговори на въпроса?

— Оттеглям въпроса си, ваша светлост. Господин Ройс има право. Свидетелката вече отговори на въпроса.

Замълчах за момент, за да подчертая, че с Атуотър ще продължим в нова насока.

— Госпожо Атуотър, неотдавна сте направили втори анализ, свързан с делото на Мелиса Ланди, нали?

— Да.

— Бихте ли ни разказали подробностите?

Преди да отговори, тя прехвърли розовия кичур зад ухото си.

— Да, става въпрос за извличане на ДНК и сравнение на проби от косми. Косми от жертвата, Мелиса Ланди, които са били взети по време на аутопсията, както и космите от камиона, шофиран от обвиняемия Джейсън Джесъп.

— За колко проби става дума?

— В крайна сметка по една от всеки. Целта ни беше да извлечем ядрена ДНК, каквато се съдържа само в корена на космите. От космите, открити в камиона, имаше само един подходящ. Ние сравнихме ДНК от корена на този косъм с ДНК от пробата, взета при аутопсията.

Преведох я през процеса, като се опитвах обясненията й да са колкото може по-прости. Като по телевизията. Държах под око свидетелката и в същото време наблюдавах съдебните заседатели, за да се уверя, че внимават и са доволни.

Накрая излязохме от отсрещния край на тясно специализирания генетичен тунел и стигнахме до заключенията на Лиса Атуотър. Тя показа на екраните няколко цветово кодирани схеми и графики и подробно ги обясни. Но в края на краищата всичко се свеждаше до едно и също — за да го усетят, заседателите трябваше да го чуят. Най-важният принос на свидетеля в съдебната зала са неговите думи. След като бяха показани всички диаграми, дойде време за думите на Атуотър.

Отново погледнах часовника на задната стена. Движех се точно по разписание. След по-малко от двайсет минути съдията трябваше да закрие заседанието. Обърнах се и се приготвих да нанеса решаващия удар.

— Госпожо Атуотър, изпитвате ли някакви колебания или съмнения относно генетичното съвпадение, за което свидетелствахте?

— Не, абсолютно никакви.

— Убедена ли сте отвъд всякакво основателно съмнение, че косъмът, взет при аутопсията на Мелиса Ланди, напълно съвпада с пробата, взета от косъм от камиона, който обвиняемият е карал на шестнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и шеста година?

— Да.

— Има ли количествен начин да илюстрирате това съвпадение?

— Да, както показах преди малко, ние сравнихме девет от тринайсетте генетични маркера в протокола на КОДИС. Комбинацията точно от тези генетични маркери се среща при един от едно цяло и шест трилиона индивиди.

— Искате да кажете, че вероятността косъмът, открит в камиона, шофиран от обвиняемия, да не принадлежи на Мелиса Ланди, е едно на едно цяло и шест трилиона, така ли?

— И така може да се каже, да.

— Госпожо Атуотър, случайно да знаете колко е броят на населението на света в момента?

— Почти седем милиарда.

— Благодаря ви, госпожо Атуотър. Засега нямам повече въпроси.

Отидох до мястото си и седнах. Веднага се заех да събирам папки и документи, за да ги напъхам в куфарчето си и да си отида вкъщи. Този ден беше отминал и ми предстоеше дълга нощ, през която щях да се готвя за следващия. Съдията явно не ми се сърдеше, че съм свършил десет минути по-рано. Тя също се ориентираше към приключване и изпращаше съдебните заседатели.

— Ще продължим с кръстосания разпит на тази свидетелка утре. Искам да благодаря на всички за вниманието, с което изслушахте днешните показания. Утре сутрин ще започнем точно в девет и отново ви предупреждавам да не гледате информационни предавания или…

— Ваша светлост?

Вдигнах поглед от папките си. Хитрия Клайв се беше изправил.

— Да, господин Ройс?

— Извинете, че ви прекъсвам, но по моя часовник е още пет без десет и знам, че искате да отметнем колкото може повече показания. Бих желал да разпитам свидетелката сега.

Брайтман погледна Атуотър, която още седеше на свидетелската скамейка, после отново британеца.

— Господин Ройс, предпочитам да започнете кръстосания разпит утре сутрин, отколкото да започнете сега и да се наложи да го прекъснете само след десет минути. Тук не задържаме съдебните заседатели след пет часа. Няма да наруша това правило.

— Разбирам, ваша светлост, но нямам намерение да прекъсвам разпита. Ще свърша със свидетелката до пет и така няма да й се налага утре да идва пак.

Съдията дълго го гледа със смаяно изражение.

— Господин Ройс, госпожа Атуотър е един от ключовите свидетели на обвинението. Нима искате да кажете, че ще ви трябват само пет минути за кръстосания разпит?

— Е, зависи от продължителността на нейните отговори, естествено, но аз имам само няколко въпроса.

— Добре тогава. Можете да започнете. Госпожо Атуотър, все още сте под клетва.

Ройс отиде при катедрата. Тази маневра на защитата обърка доста и мен. Бях очаквал кръстосаният разпит на британеца да продължи през по-голямата част от следващата сутрин. Това трябваше да е някакъв трик. В неговия списък също имаше експерт по генетика, но аз никога не бих се отказал от възможността да поразтърся свидетел на обвинението.

— Госпожо Атуотър, всички тестове, анализи и извличания, които сте провели с пробата от косъма от „паяка“, разкриха ли ви как се е озовал там този косъм? — попита Ройс.

За да спечели време, тя го помоли да повтори въпроса. Но дори след като го чу за втори път, не отговори, докато не се намеси съдията.

— Госпожо Атуотър, можете ли да отговорите на въпроса?

— Хм, да, извинявам се. Отговорът ми е „не“, лабораторните изследвания, които проведох, нямаха нищо общо с установяването на начина, по който косъмът е попаднал в камиона. Това не ми влиза в работата.

— Благодаря ви — каза Ройс. — И за да изясним този въпрос напълно — вие не можете да съобщите на съдебните заседатели как е попаднал в камиона този косъм — който вие вещо сте идентифицирали като косъм на жертвата, — нито кой го е оставил там, така ли е?

Скочих веднага.

— Възразявам. Предположения, които не се потвърждават от доказателствата.

— Приема се. Бихте ли задали въпроса отново, господин Ройс?

— Благодаря ви, ваша светлост. Госпожо Атуотър, вие нямате представа, освен онова, което сигурно са ви казали, как анализираният от вас косъм е попаднал в камиона, вярно ли е?

— Напълно.

— Значи можете да идентифицирате косъма като принадлежащ на Мелиса Ланди, но не можете да свидетелствате със същата увереност как се е озовал в камиона, нали така?

Отново се изправих.

— Възразявам. Зададеният въпрос вече получи отговор.

— Ще оставя свидетелката да отговори — реши Брайтман. — Госпожо Атуотър?

— Да, така е — потвърди тя. — Не мога да свидетелствам за това как косъмът е попаднал в камиона.

— Тогава нямам повече въпроси. Благодаря ви.

Обърнах се и погледнах часовника. Имах две минути. Ако исках да върна съдебните заседатели на верния път, трябваше светкавично да измисля нещо.

— Още въпроси, господин Холър? — попита съдията.

— Един момент, ваша светлост.

Наведох се към Маги и й прошепнах:

— Какво да правя?

— Нищо. Иначе може да стане по-лошо. Ти изтъкна аргументите си, той изтъкна своите. Твоите са по-важни — успя да пратиш Мелиса в „паяка“. Остави го така.

Нещо ми подсказваше да не го оставям така, но главата ми беше празна. Не се сещах за въпрос, произлизащ от кръстосания разпит на Ройс, който отново да убеди заседателите в моите тези.

— Господин Холър? — нетърпеливо ме подкани съдията.

Отказах се.

— Засега нямам повече въпроси, ваша светлост.

— Много добре, тогава приключваме за днес. Съдът ще се събере утре в девет часа сутринта и предупреждавам заседателите да не четат репортажи за този процес, да не гледат информационни предавания и да не разговарят с близки и приятели за делото. Пожелавам на всички приятна вечер.

След тези думи съдебните заседатели се изправиха и започнаха да се изнизват от ложата. Нехайно се озърнах към масата на защитата и видях, че Джесъп поздравява Ройс. Двамата се усмихваха широко. Усетих в стомаха си празнота с големината на бейзболна топка. Като че ли цял ден бях играл почти идеално — близо шест часа показания — и през последните пет минути бях успял да пропусна топката между краката си.

Останах на мястото си и изчаках Ройс, Джесъп и всички останали да напуснат залата.

— Идваш ли? — попита Маги.

— След малко. Какво ще кажеш да се срещнем в офиса?

— Хайде да отидем заедно дотам.

— В момента не ставам за компания, Магс.

— Преживей го, Холър. Имаше страхотен ден. Имахме страхотен ден. Той изгря само за пет минути и съдебните заседатели го знаят.

— Добре. Ще се видим там след малко.

Тя се отказа и я чух да си тръгва. След няколко минути се пресегнах към най-горната папка от купчината пред мен и я разтворих по средата. Там имаше ученическа снимка на Мелиса Ланди. Усмихваше се към обектива. Изобщо не приличаше на дъщеря ми, обаче ме накара да се замисля за Хейли.

Мислено се заклех повече да не допусна Ройс да ме надхитри.

Скоро някой угаси осветлението.