Майкъл Конъли
Отменена присъда (30)

30.

Вторник, 6 април, 13,15 ч.

Този път закъсня съдията. Екипите на обвинението и защитата бяха по местата си в уреченото време, ала от Брайтман нямаше и следа. Секретарката също не знаеше дали закъснението се дължи на лична работа, или на някакъв проблем с процеса. Бош стана от стола си до парапета, приближи се до Холър и го потупа по гърба.

— Скоро ще започнем, Хари. Готов ли си? — каза Холър.

— Готов съм, но трябва да поговорим.

— Какво има?

Бош се извъртя така, че да застане с гръб към масата на защитата, и сниши глас в едва доловим шепот.

— През обедната почивка отидох да видя момчетата от ЗСР. Показаха ми някои неща, за които трябва да знаеш.

Държеше се прекалено тайнствено, но снимките от наблюдението предишната нощ, които му беше показал лейтенант Райт, бяха обезпокояващи. Джесъп замисляше нещо и каквото и да бе то, щеше да се случи скоро.

Преди Холър да отговори, шумът в залата стихна при появата на съдията.

— След заседанието — прошепна Мики и се обърна към съдийската катедра.

Бош отново зае мястото си до парапета. Брайтман нареди на пристава да повика съдебните заседатели и скоро всички бяха готови.

— Бих искала да се извиня — каза съдията. — Закъснението беше по моя вина. Имах лична работа и ми отне повече време, отколкото очаквах. Господин Холър, моля, повикайте следващия си свидетел.

Холър се изправи и призова Доръл Клостър. Бош стана и се насочи към свидетелската скамейка, докато Брайтман отново обясняваше на заседателите, че призованият от обвинението свидетел не е в състояние да се яви, затова Бош и Холър ще прочетат неговите дадени под клетва показания. Въпреки че всичко това беше отработено по време на заседание преди процеса, независимо от възражението на защитата, Ройс пак се изправи и възрази.

— Господин Ройс, вече обсъдихме този въпрос — отвърна съдията.

— Бих искал да помоля съда да преосмисли решението си, тъй като този начин на даване на показания напълно нарушава конституционното право на господин Джесъп да разпита своите обвинители. На детектив Клостър не са били зададени въпросите, които бих желал да му отправя аз, въз основа на сегашната позиция на защитата.

— Повтарям, господин Ройс, вече уредихме този въпрос и не желая да го разисквам пред съдебните заседатели.

— Но, ваша светлост, така ми се пречи да защитавам господин Джесъп адекватно.

— Господин Ройс, проявих изключително великодушие, като ви позволих да се поперчите пред заседателите. Търпението ми се изчерпва. Можете да седнете на мястото си.

Ройс измери с поглед съдията. Бош знаеше какво прави той. Играеше за пред заседателите. Искаше да виждат в него и Джесъп онеправданата страна. Искаше да разберат, че срещу Джесъп е не само обвинението, но и съдията. След като проточи мълчанието си колкото посмя, той отново заговори:

— Ваша светлост, не мога да си седна, когато е заложена свободата на моя клиент. Това е нечувано…

Брайтман гневно удари с длан по катедрата и плясъкът прозвуча като изстрел.

— Няма да говорим за това пред съдебните заседатели, господин Ройс. Моля заседателите да се върнат в стаята си.

Ококорени и вече усетили обхваналото залата напрежение, те се изнизаха навън, до един озъртайки се през рамо, за да видят какво става зад тях. Ройс продължаваше да се взира яростно в съдията. И Бош знаеше, че адвокатът само позира. Тъкмо това искаше Ройс — заседателите да видят как го онеправдават и му пречат да защити обвиняемия. Нищо че ги извеждаха от залата. Всички бяха наясно, че съдията здравата ще го нашамари.

Щом вратата на тяхната стая се затвори, Брайтман отново се обърна към Ройс. За трийсетте секунди, докато заседателите напускаха залата, тя, очевидно, беше успяла да се успокои.

— Господин Ройс, след края на този процес ще проведем заседание за неуважение към съда, по време на което ще разгледаме и накажем днешното ви поведение. Дотогава, ако ви наредя да седнете и вие откажете да се подчините, ще заповядам на съдебния пристав насила да ви върне на мястото ви. И изобщо не ме интересува дали съдебните заседатели са тук, или не. Разбирате ли ме?

— Да, ваша светлост. И бих искал да се извиня, задето се поддадох на емоциите си.

— Много добре, господин Ройс. Сега седнете и пак ще повикаме заседателите в залата.

Двамата дълго се гледаха, докато накрая британецът бавно седна. Съдията нареди на пристава да доведе заседателите.

Бош ги наблюдаваше, докато заемаха местата си. Всички се взираха в Ройс и Хари разбра, че гамбитът на адвоката е бил успешен. В очите им имаше съчувствие, сякаш знаеха, че всеки момент може и те да разсърдят съдията и да бъдат порицани по подобен начин. Нямаха представа какво се е случило, докато са чакали зад затворената врата, ала Ройс се държеше като дете, което са пратили в кабинета на директора и след завръщането си е разказало на всички за това.

Преди да възобнови процеса, съдията се обърна към заседателите.

— Искам съдебните заседатели да разберат, че в процес от такъв характер емоциите понякога се разгорещяват. С господин Ройс обсъдихме въпроса и той е уреден. Не бива да обръщате внимание на това. А сега да продължим с четенето на показанията, дадени под клетва в миналото. Господин Холър?

— Да, ваша светлост.

Мики се изправи и отиде на катедрата, носеше разпечатка на показанията на Доръл Клостър.

— Детектив Бош, вие сте под клетва. Имате ли транскрипцията на показанията, дадени от детектив Доръл Клостър на осми октомври хиляда деветстотин осемдесет и шеста година?

— Да.

Хари постави транскрипцията пред себе си и извади очила за четене от вътрешния джоб на сакото си.

— Добре, аз пак ще чета въпросите, зададени на детектив Клостър под клетва от прокурор Гари Линц, а вие ще четете отговорите на свидетеля — каза Холър.

След серия отговори, даващи обща информация за Клостър, показанията бързо преминаха към разследването на убийството на Мелиса Ланди.

— „Добре, господин Клостър, вие работите в детективския отдел в Уилшърския участък, нали така?“

— „Да, в «Убийства и тежки престъпления».“

— „Този случай не е започнал като разследване на убийство.“

— „Не. С партньора ми ни повикаха от вкъщи, след като в дома на семейство Ланди са били пратени патрулни групи и предварителното следствие е определило, че се касае за отвличане от непознат. Това е тежко престъпление и пратиха нас.“

— „Какво се случи, когато отидохте в дома на семейство Ланди?“

— „Отначало разделихме присъстващите — майката, бащата и Сара, сестрата — и ги разпитахме. После събрахме семейството и проведохме съвместен разпит. Така често е най-добре и този път също се получи. При съвместния разпит установихме посоката на разследване.“

— „Разкажете ни за това. Как я установихте?“

— „При индивидуалния разпит Сара ни съобщи, че играела със сестра си на криеница и се скрила зад някакви храсти до предния ъгъл на къщата. Не се виждала от улицата. Чула боклукчийски камион и видяла боклукчия да пресича двора и да отвлича сестра й. Тези събития се случиха в неделя, затова знаехме, че този ден не е събиран боклук. Но когато помолих Сара да разкаже историята пред родителите си, баща й веднага се сети, че в неделя сутрин из квартала обикалят няколко «паяка» и шофьорите носят гащеризони като на служителите в градската чистота. И това стана първата ни следа.“

— „Какво направихте после?“

— „Успяхме да получим списък на лицензираните компании, които вдигаха коли в район Уилшър. Дотогава вече бях събрал още детективи и си разделихме списъка. Онзи ден бяха работили само три фирми и всяка двойка детективи пое по една от тях. Ние с партньора ми отидохме в гараж на Ла Бреа Булевард, който принадлежеше на «Аардварк Тоуинг».“

— „И какво се случи, когато отидохте там?“

— „Установихме, че се готвят да затварят, защото, общо взето, работели в забранени за паркиране зони около църквите и приключили до обед. Имаше трима шофьори и когато отидохме, вече се канеха да си тръгват. Всички доброволно се съгласиха да се представят и да отговорят на въпросите ни. Докато партньорът ми провеждаше предварителен разпит, аз се върнах в нашата кола и продиктувах имената в главния диспечерски пункт, за да ги проверят за досиета.“

— „Кои бяха тези шофьори, детектив Клостър?“

— „Казваха се Уилям Клинтън, Джейсън Джесъп и Дерек Уилбърн.“

— „И до какъв резултат стигна проверката ви?“

— „Само Уилбърн имаше досие. Бяха го арестували за опит за изнасилване, но не беше осъден. Преди четири години, доколкото си спомням.“

— „Това направи ли го заподозрян за отвличането на Мелиса Ланди?“

— „Да. Отговаряше на общото описание, което ни даде Сара. Шофираше голям камион и носеше гащеризон. И имаше досие за сексуално престъпление. Това ме накара да го заподозра.“

— „Какво направихте после?“

— „Върнах се при партньора си, той още разпитваше шофьорите. Знаех, че бързината е от значение. Момиченцето още не беше открито. В такива случаи колкото повече време мине от изчезването, толкова по-малка е вероятността от щастлив край.“

— „Затова сте взели някакво решение, нали така?“

— „Да, реших, че трябва да покажем Дерек Уилбърн на Сара Ланди, за да видим дали ще разпознае в него похитителя.“

— „И сте организирали официално разпознаване, така ли?“

— „Не.“

— „Защо?“

— „Смятах, че няма време. Трябваше да бързаме, да се опитаме да открием момичето. Затова попитах тримата шофьори дали са съгласни да дойдат на друго място, където да продължим разпита. И тримата се съгласиха.“

— „Без колебание ли?“

— „Без колебание. Съгласиха се.“

— „Между другото, какво се случи, когато другите детективи отидоха в останалите две фирми, работещи в район Уилшър?“

— „Не намериха никой, когото да квалифицират като заподозрян.“

— „Искате да кажете никой с досие, така ли?“

— „Нито с досие, нито някой, който да събуди съмнения по време на проведените от тях разпити.“

— „Затова сте се съсредоточили върху Дерек Уилбърн, прав ли съм?“

— „Напълно.“

— „Когато Уилбърн и другите двама шофьори са се съгласили да бъдат разпитани на друго място, какво направихте вие?“

— „Повикахме две патрулни коли и качихме Джесъп и Клинтън в едната, а Уилбърн — в другата. После затворихме и заключихме гаража и потеглихме първи с нашата кола.“

— „Значи първи сте се върнали в дома на семейство Ланди, нали?“

— „Нарочно. Бяхме наредили на патрулните полицаи да минат по обиколен път до къщата на «Уиндзор», за да ги изпреварим. Когато се върнахме там, заведох Сара в спалнята й на втория етаж, която се намираше в предната част на къщата и гледаше към предния двор и улицата. Спуснах щорите и я накарах да погледне през пролуката между тях, за да не я видят шофьорите.“

— „Какво се случи после?“

— „Партньорът ми остана навън. Когато пристигнаха патрулните коли, аз му казах да изведе тримата шофьори и да ги накара да застанат един до друг на тротоара. И попитах Сара дали познава някой от тях.“

— „Тя позна ли някого?“

— „Не веднага. Но единият, Джесъп, носеше бейзболна шапка и криеше лицето си под козирката, като гледаше към земята.“

В този момент Бош прелисти две страници от показанията. Бяха задраскани, защото съдържаха няколко въпроса за поведението на Джесъп и опита му да скрие лицето си под шапката. Адвокатът на обвиняемия беше възразил срещу тях, съдията прие възражението, обвинението ги преработи и зададе наново, след което Ройс пак възрази. По време на заседанието преди процеса Брайтман се бе съгласила с неговото твърдение, че новите съдебни заседатели изобщо не бива да ги чуват. Една от малкото победи на британеца.

Холър продължи четенето от спорния момент нататък.

— „Добре, детектив, бихте ли разказали на съдебните заседатели какво се случи после?“

— „Сара ме попита дали мъжът с шапката може да я свали. Свързах се с моя партньор по радиостанцията и той накара Джесъп да махне шапката. Сара почти незабавно каза, че е той.“

— „Човекът, който е отвлякъл сестра й ли?“

— „Да.“

— „Чакайте малко. Казахте, че вашият заподозрян е бил Дерек Уилбърн.“

— „Да, тъй като е бил арестуван за сексуално престъпление, смятах, че е най-вероятният заподозрян.“

— „Сара сигурна ли беше, че е разпознала похитителя?“

— „Няколко пъти я помолих да потвърди разпознаването. Тя го направи.“

— „Какво се случи после?“

— „Оставих Сара в стаята й и слязох долу. Поставих Джейсън Джесъп под арест, сложих му белезници и го качих на задната седалка на една от патрулните коли. Казах на полицаите да качат Уилбърн и Клинтън в друга кола и да ги закарат в Уилшърския участък за разпит.“

— „Разпитахте ли веднага Джейсън Джесъп?“

— „Да. Повтарям, бързината беше от значение. Реших, че няма време да го водя в участъка и да го разпитвам официално. Затова се качих в колата при него, прочетох му правата и го попитах дали иска да разговаря с мен. Той отговори положително.“

— „Протоколирахте ли го?“

— „Не. Честно казано, забравих. Всичко се случваше толкова бързо, че мислех само как да открием момиченцето. Носех диктофон в джоба си, но забравих да запиша разговора.“

— „Добре, значи така или иначе сте разпитали Джесъп.“

— „Зададох му няколко въпроса, но не получих много отговори. Той отрече всякакво участие в отвличането. Призна, че същата сутрин е обикалял квартала и може да е минал покрай дома на семейство Ланди, но не си спомнял конкретно да е карал по «Уиндзор». Попитах го дали си спомня да е видял надписа «Холивуд», защото, ако си на «Уиндзор», можеш да видиш чак върха на хълма. Той отговори, че не си спомня да го е забелязал.“

— „Колко време продължи разпитът?“

— „Не много. Може би пет минути. Прекъснаха ни.“

— „Кой ви прекъсна, детектив?“

— „Партньорът ми почука по стъклото и видях по лицето му, че е нещо важно. Слязох от колата и той ми каза, че са я открили. Че са намерили труп на момиченце в един контейнер на «Уилшър».“

— „Това е променило всичко, нали?“

— „Да, абсолютно. Наредих да закарат Джесъп в участъка и да го затворят в килия, докато аз отида на местопрестъплението.“

— „Какво открихте, когато отидохте там?“

— „В един контейнер беше изхвърлен труп на момиче на дванайсет-тринайсет години. Още не беше идентифициран, но приличаше на Мелиса Ланди. Имах снимката й. Бях съвсем сигурен, че е тя.“

— „И сте насочили фокуса на разследването си към това местопрестъпление, така ли?“

— „Да. С партньора ми започнахме да провеждаме разпити, а криминалистите и хората от моргата се занимаваха с тялото. Скоро научихме, че паркингът, който граничи със задния двор на кинотеатъра, е бил използван като временен наказателен паркинг от «паяците» на «Аардварк Тоуинг».“

— „Какво означаваше това?“

— „Означаваше, че има още една връзка между убийството на момичето и «Аардварк». Свидетелката Сара Ланди беше разпознала похитителя в един от шофьорите на «Аардварк», а сега бяха открили жертвата в контейнер до паркинг, използван от шофьорите на същата фирма. За мен случаят ставаше ясен.“

— „Каква беше следващата ви стъпка?“

— „В този момент с партньора ми се разделихме. Той остана на местопрестъплението, а аз се върнах в Уилшърския участък, за да подготвя искане за издаване на заповеди за обиск.“

— „За обиск на какво?“

— „Една за целия гараж на «Аардварк Тоуинг». Втора за «паяка», който Джесъп беше шофирал онзи ден. И още две за дома и личния автомобил на заподозрения.“

— „Бяха ли издадени тези заповеди?“

— „Да. Дежурен беше съдия Ричард Питман, който по случайност играеше голф в Уилшърския кънтри клуб. Занесох му ги и той ги подписа на деветата дупка. После проведохме обиските, като започнахме с «Аардварк».“

— „Вие присъствахте ли на този обиск?“

— „Да. Ние с партньора ми го ръководихме.“

— „И бяха ли установени конкретни веществени доказателства, които сте сметнали за особено важни за следствието?“

— „Да. По някое време ръководителят на групата криминалисти Арт Донован ми съобщи, че в «паяка», който е шофирал Джейсън Джесъп, са открити три кестеняви косъма, дълги над трийсет сантиметра.“

— „Донован информира ли ви къде точно в камиона са намерени космите?“

— „Да, каза, че били в цепнатината между седалката и облегалката на «паяка».“

След тези думи Бош затвори транскрипцията. Показанията на Клостър продължаваха, но бяха стигнали до момента, в който Холър смяташе, че са вкарали в протокола всичко необходимо.

Съдията попита Ройс дали иска да бъде прочетена някоя част от кръстосания разпит. Той се изправи, като държеше два документа, прихванати с кламери.

— За протокола, нямам желание да участвам в процедура, срещу която възразявам, но тъй като съдът определя правилата, ще играя по тях. Имам два кратки откъса от кръстосания разпит на детектив Клостър. Може ли да дам разпечатка с подчертаните текстове на детектив Бош? Мисля, че това ще улесни нещата.

— Много добре — отвърна Брайтман.

Съдебният пристав взе единия документ от Ройс и го занесе на Бош, който набързо го прегледа. Състоеше се само от две страници с транскрибирани показания. Две реплики бяха подчертани с жълто. Докато детективът ги четеше, съдията обясни на заседателите, че адвокатът ще чете въпросите, поставени от предишния защитник на Джесъп, Чарлз Бърнард, а Бош ще продължи да чете отговорите на детектив Доръл Клостър.

— Можете да започнете, господин Ройс.

— Благодаря, ваша светлост. Започвам четенето на транскрипцията. „Детектив, за колко време сте затворили и заключили «Аардварк Тоуинг», закарали сте тримата шофьори на «Уиндзор» и сте се върнали с подписаните заповеди за обиск?“

— „Може ли да направя справка с хронологията на следствието?“

— „Можете.“

— „За около два часа и трийсет и пет минути.“

— „А как затворихте «Аардварк Тоуинг»?“

— „Затворихме гаражите и един от шофьорите, господин Клинтън, струва ми се, имаше ключ за вратата. Взех го и заключих.“

— „После върнахте ли му ключа?“

— „Не, попитах го дали мога да го задържа за известно време и той се съгласи.“

— „Значи, когато сте се върнали с подписаната заповед за обиск, сте имали ключ и просто сте отключили вратата, така ли?“

— „Точно така.“

Ройс прелисти страницата на своя екземпляр и помоли Бош да направи същото.

— Добре, сега четем друг момент от кръстосания разпит. „Детектив Клостър, какво заключение направихте, когато ви съобщиха за космите, открити в «паяка», шофиран онзи ден от господин Джесъп?“

— „Никакво. Космите още не бяха идентифицирани.“

— „Кога ги идентифицираха?“

— „Два дни по-късно ми се обадиха от Сектора по криминалистика. Специалистка по анализ на косми и влакна ми съобщи, че космите били изследвани и били много близки до пробите, взети от жертвата. Затова не можела да изключи жертвата като техен източник.“

— „И какво ви говореше това?“

— „Че Мелиса Ланди вероятно е била в този камион.“

— „Какви други доказателства в камиона свързваха жертвата с него или с господин Джесъп?“

— „Нямаше други доказателства.“

— „Нямаше ли кръв или други телесни течности?“

— „Не.“

— „Влакна от роклята на жертвата?“

— „Не.“

— „Нищо друго ли нямаше?“

— „Нищо.“

— „При отсъствието на други доказателства в «паяка», мислили ли сте дали космите не са били подхвърлени там?“

— „Ами да, мислих за това, както и за всички останали аспекти на случая. Но го отхвърлих, защото свидетелката на отвличането беше разпознала Джесъп и той беше шофирал този камион. Смятам, че космите не са били подхвърлени. Искам да кажа, от кого? Никой не се е опитвал да го изкара виновен. Той беше разпознат от сестрата на жертвата.“

С това четенето приключи. Бош се озърна към ложата на заседателите и видя, че като че ли всички са внимавали през тази може би най-досадна фаза на процеса.

— Нещо друго, господин Ройс? — попита съдията.

— Нищо, ваша светлост.

— Много добре. Мисля, че е време за следобедна почивка. Ще се видим отново след петнайсет минути — и този път ще гледам да дойда навреме.

Залата започна да се изпразва и Бош слезе от свидетелската скамейка. Отиде направо при Холър, който си шепнеше нещо с Макфърсън. Детективът прекъсна разговора им.

— Атуотър, нали?

Мики вдигна поглед към него.

— Да, точно така. Подготви я, че започваме след петнайсет минути.

— Ще имаш ли време да поговорим след заседанието?

— Ще намеря. И на обяд имах интересен разговор. Трябва да ти го разкажа.

Бош ги остави и излезе в коридора. Знаеше, че пред кафемашината на малкия щанд до асансьорите ще има дълга опашка и там ще са мнозина от съдебните заседатели. Реши да слезе по стълбището и да си потърси кафе на друг етаж. Но първо се отби в тоалетната.

Когато влезе, видя пред една от мивките Джесъп. Беше се навел напред и си миеше ръцете. Очите му бяха под долния край на огледалото и не забеляза, че Бош е зад него.

Детективът остана неподвижен и известно време го наблюдава, мислейки си какво ще каже обвиняемият, когато срещне погледа му.

Но точно когато Джесъп вдигна глава и го видя в огледалото, вратата на една от кабините вляво се отвори и отвътре излезе заседател номер десет. Настъпи неловко мълчание.

Накрая Джесъп измъкна книжна салфетка от автомата, подсуши си ръцете и я хвърли в кошчето. После се насочи към изхода, а заседателят зае неговото място на мивката. Бош безмълвно тръгна към един писоар, но се озърна назад към Джесъп, докато онзи излизаше навън.

Детективът го застреля в гърба с показалец. Джесъп така и не се усети.