Майкъл Конъли
Отменена присъда (28)

28.

Понеделник, 5 април, 16,45 ч.

Бош почука на вратата на стая 804 и впери очи в шпионката. Скоро му отвори Макфърсън, която си погледна часовника, докато отстъпваше, за да го пусне вътре.

— Защо не си в съда с Мики? — попита тя.

Детективът влезе в стая с приятна гледка към Гранд Авеню и края на „Билтмор“. Имаше диван и две кресла, едното заето от Сара Ан Глисън. Хари й кимна.

— Защото няма нужда от мен. Нужен съм тук.

— Какво става?

— Ройс разкри картите си. Трябва да поговоря със Сара за това.

Той тръгна към дивана, но Макфърсън постави длан върху ръката му и го спря.

— Чакай малко. Преди да го обсъдиш със Сара, ми обясни какво става.

Бош кимна. Маги имаше право. Той се огледа наоколо, ала нямаше къде да поговорят насаме.

— Хайде да се поразходим.

Макфърсън отиде при масичката и взе електронна карта-ключ.

— Веднага се връщаме, Сара. Искаш ли нещо?

— Не, ще ви чакам тук.

Тя повдигна скицника, който държеше. Той щеше да й прави компания.

Бош и Макфърсън напуснаха стаята и слязоха с асансьора във фоайето. Барът беше пълен, но успяха да си намерят маса до входа.

— Добре, как Ройс е разкрил картите си? — попита тя.

— Когато разпитваше Айзънбак, той се възползва от въпроса на Мики за това, че убиецът я е удушил само с дясната си ръка.

— Да, докато е шофирал. Паникьосал се е, когато е чул съобщението по полицейската радиостанция, и я е убил.

— Това е нашата версия. Е, Ройс вече започна да излага версията на защитата. По време на кръстосания разпит попита дали е възможно убиецът да я е удушил с една ръка, докато е мастурбирал с другата.

Макфърсън се замисли.

— Това е старата версия на обвинението — каза тя. — От първия процес. Че убийството е извършено по време на сексуален акт. С Мики предположихме, че щом Ройс получи всичките ни материали и узнае, че семенната течност е от втория баща, ще го разиграе по този начин. Ще представят втория баща като чучелото. Ще заявят, че той я е убил и че ДНК експертизата го доказва.

Тя скръсти ръце и продължи да разсъждава на глас.

— Добре, обаче тази версия има две слабости. Сара и космите от седалката на „паяка“. Следователно пропускаме нещо. Ройс трябва да е открил нещо друго или свидетел, който опровергава разпознаването на Сара.

— Тъкмо затова съм тук. Донесох свидетелския списък на защитата. Тия хора си играят на криеница с мен и не успях да намеря всички. Сара трябва да прочете списъка и да ми каже върху кого да се съсредоточа.

— А тя откъде ще знае, по дяволите?

— Трябва. Това са нейни хора. Гаджета, съпрузи, приятели наркомани. Всичките имат досиета. Това са хората, с които се е движила, преди да започне живота си наново. Всички адреси вече са невалидни и не ни вършат работа. Ройс сигурно ги крие.

Макфърсън кимна.

— Затова го наричат Хитрия Клайв. Добре, да идем да поговорим с нея. Остави ме първо аз да опитам, става ли?

Тя се изправи.

— Чакай малко — спря я Бош.

Маги го погледна.

— Какво има?

— Ами ако версията на защитата е вярна?

— Майтапиш ли се?

Детективът не отговори. Тя не чака дълго и се запъти към асансьора. Хари стана и я последва.

Върнаха се в стаята. Бош забеляза, че докато ги е чакала, Глисън е нарисувала лале в скицника. Той седна на дивана срещу нея, а Макфърсън се настани на фотьойла от дясната й страна.

— Трябва да поговорим, Сара — започна тя. — Според нас някой твой познат от онези изгубени години ще се опита да помогне на защитата. Трябва да решим кой е той и какви показания ще даде.

— Не разбирам — отвърна Глисън. — Аз бях тринайсетгодишна, когато ни сполетя това. Какво значение има кои са ми били приятели после?

— Има, защото могат да свидетелстват за неща, които си направила. Или казала.

— Какви неща?

Макфърсън поклати глава.

— Тъкмо това е досадното — че не знаем. Известно ни е само следното: днес в съда защитата ясно е показала, че ще се опита да прехвърли вината за смъртта на сестра ти върху втория ти баща.

Сара вдигна ръце, сякаш се предпазваше от удар.

— Това е безумно. Аз бях там. Видях как онзи човек я отвлича!

— Знаем, Сара. Въпросът обаче е какво ще бъде представено пред съдебните заседатели и на кого ще повярват те. Виж, детектив Бош има списък със свидетелите на защитата. Искам да го прегледаш и да ни кажеш какво ти говорят тези имена.

Хари извади списъка от куфарчето си и го подаде на Макфърсън, а тя — на Сара.

— Съжалявам, всички тия бележки са мои — поясни той. — Когато се опитвах да ги открия. Гледай само имената.

Бош видя, че устните й леко помръдват, когато започна да чете. После престанаха и тя просто се втренчи в листа. От очите й бликнаха сълзи.

— Сара? — подкани я Макфърсън.

— Тези хора — прошепна Глисън. — Мислех, че никога повече няма да ги видя.

— Пак може никога да не ги видиш — успокои я Маги. — Фактът, че са в списъка, не означава, че ще ги призоват всичките. Взели са имената от досиетата и са ги вписали тук, за да ни объркат. Това се нарича „трупане на копа сено“. Те крият истинските свидетели и нашият следовател, детектив Бош, си губи времето да търси не който ни е нужен. Но тук трябва да има поне едно важно име. Кое е то, Сара? Помогни ни.

Глисън се вторачи в списъка, без да отговори.

— Някой, който ще може да каже, че сте били близки. С кого си прекарала много време и си му разкрила тайните си?

— Мислех, че съпруг не може да свидетелства срещу съпругата си.

— Единият съпруг не може да бъде принуден да свидетелства срещу другия. Но за какво говориш, Сара?

— За този тук.

Тя посочи едно име в списъка. Бош се наведе и го прочете. Едуард Роуман. Детективът беше установил, че се е лекувал в затворнически рехабилитационен център в Северен Холивуд, където Сара бе прекарала девет месеца след последния си престой в затвора. Предполагаше, че са имали връзка само по време на групова терапия. Посоченият от Ройс последен известен адрес беше мотел във Ван Найс, само че Роуман отдавна го нямаше там. Хари се бе отказал да го издирва повече, решавайки, че името е само поредната сламка в копата сено на британеца.

— Роуман — каза той. — Били сте с него в рехабилитационния център, нали?

— Да — потвърди Глисън. — После се оженихме.

— Кога? — попита Макфърсън. — Нямаме данни за този брак.

— След като излязохме. Той познаваше един свещеник. Оженихме се на плажа. Но не трая дълго.

— Разведени ли сте?

— Не… Не ме интересуваше. После, когато се излекувах, просто не исках да се връщам там. Това беше едно от нещата, които изключваш. Все едно не се е случвало.

Маги погледна Бош.

— Може бракът да не е законен — допусна той. — И затова в окръжните архиви няма нищо.

— Няма значение дали е законен — отвърна прокурорката. — Той очевидно се е съгласил да свидетелства и може да даде показания срещу нея. Важното е какви ще са тези показания. Какво ще каже Роуман, Сара?

Глисън бавно поклати глава.

— Не знам.

— Е, какво си му разказала за сестра си и втория ти баща?

— Не знам. Ония години… почти нищо не си спомням от тогава.

След кратко мълчание Макфърсън я помоли да прегледа останалите имена в списъка. Сара го направи и поклати глава.

— Не знам кои са част от тия хора. Някои познавах само по прякор.

— Но познаваш Едуард Роуман, нали?

— Да. Живяхме заедно.

— Колко време?

Глисън засрамено поклати глава.

— Кратко. В рехабилитационния център смятахме, че сме създадени един за друг. Когато излязохме, просто не се получи. Продължи около три месеца. Пак ме арестуваха и когато излязох от затвора, него го нямаше.

— Възможно ли е бракът да не е бил законен?

Тя се замисли за миг и вяло сви рамене.

— Май всичко е възможно.

— Добре, Сара, сега пак ще изляза с детектив Бош за няколко минути. Искам да си помислиш за Едуард Роуман. Всичко, което си спомниш, ще ни е от полза. Няма да се бавя.

Макфърсън взе свидетелския списък от нея и го върна на Хари. Двамата напуснаха стаята, но се отдалечиха само на няколко крачки по коридора, после спряха и заговориха шепнешком.

— Струва ми се, че е най-добре да го намериш — каза тя.

— Защо? — попита Бош. — Ако е главният свидетел на Ройс, той няма да разговаря с мен.

— Тогава научи всичко каквото можеш за него. За да можем да го унищожим, когато настъпи моментът.

— Ясно.

Бош се обърна и се насочи към асансьорите, но Макфърсън го повика и той спря.

— Сериозно ли говореше? — попита тя.

— За кое?

— Долу във фоайето. Въпроса, който ми зададе. Наистина ли мислиш, че преди двайсет и четири години тя си е измислила всичко?

Бош дълго я гледа, после сви рамене.

— Не знам.

— Ами космите на седалката? Те не потвърждават ли нейната версия?

Хари разпери ръце.

— Това са косвени доказателства. И не съм бил там, когато са ги открили.

— Това пък какво означава?

— Означава, че понякога се случват разни неща, когато жертвата е дете. И че не съм бил там, когато са ги открили.

— Божичко, може би трябваше да работиш за защитата.

Бош отпусна ръце.

— Сигурен съм, че вече са се сетили за това.

Той отново се обърна към асансьорите и се отдалечи.