Майкъл Конъли
Отменена присъда (27)

27.

Понеделник, 5 април, 13,45 ч.

Четенето на показанията на Риджайна Ланди от първия процес продължи чак до обед. Те бяха необходими, за да установим коя е жертвата и кой я е разпознал. Само че без емоционалността на родителските думи, прочетеният от Бош текст до голяма степен си оставаше процедурен и докато първият свидетел за деня беше дал основания за надежди, вторият звучеше толкова безизразно, колкото може да е само глас от гроба. Предполагах, че прочетените от Бош показания на Риджайна Ланди са объркващи за съдебните заседатели, понеже не бяха придружени от никакво обяснение за нейното отсъствие от процеса срещу предполагаемия убиец на дъщеря й.

Екипът на обвинението обядва в „Дъфис“, заведение, което се намираше достатъчно близо до Съдебната палата, за да ни е удобно, но и достатъчно далече, че да не се опасяваме от евентуална поява на съдебни заседатели. Никой не беше във възторг от началото на процеса, но това трябваше да се очаква. Бях планирал представянето на доказателствата като симфоничната сюита „Шехерезада“, която започва бавно и тихо и се разгръща във всеобятно кресчендо от звук, музика и емоция.

Първият ден се свеждаше до доказването на фактите. Трябваше да представя трупа. Трябваше да установя, че има жертва, че тя е била отвлечена от дома й, че по-късно е открита мъртва и че е била убита. Бях изчерпал първите два пункта с първите свидетели, а следобедният свидетел, патоанатомът, щеше да даде показания по вторите два. Оттам нататък аргументацията на обвинението щеше да се насочи към обвиняемия и доказателствата, които го свързваха с престъплението. Тъкмо тогава аргументите ми наистина щяха да се изпълнят с живот.

От обяд се върнахме само двамата с Бош. Маги отиде в хотел „Чекърс“, където щеше да прекара следобеда с главната ни свидетелка Сара Ан Глисън. В събота Хари беше отлетял за щата Вашингтон и двамата пристигнаха в неделя сутринта. Сара щеше да даде показания чак в сряда сутрин, но исках да е наблизо и Маги да прекарва колкото може повече време с нея, за да я подготви за участието й в процеса. Бившата ми жена вече два пъти бе ходила в Порт Таунсенд, но смятах, че всеки прекаран със свидетелката момент ще укрепва връзката, която исках да изградят и да демонстрират пред съдебните заседатели.

Маги ни остави неохотно. Тревожеше се, че ще допусна някоя грешка в съда, ако не е там, за да ме наглежда. Уверих я, че мога да се справя с прекия разпит на патоанатома и ще й позвъня, ако изпадна в затруднение. Изобщо не подозирах колко важни ще се окажат показанията на този свидетел.

Началото на следобедното заседание закъсня, тъй като десет минути чакахме един от съдебните заседатели, който не се върна навреме от обяд. Щом дванайсетимата се събраха и заеха местата си в ложата, съдия Брайтман за пореден път им прочете конско за точността и им нареди да се хранят заедно през останалата част от процеса. Освен това инструктира съдебния пристав да ги придружава на обяд. Така никой нямаше да се отклони от групата и да закъснее.

Приключила с това, тя сърдито ми каза да повикам следващия си свидетел. Кимнах на Бош и той се насочи към стаята за свидетелите, за да доведе Дейвид Айзънбак.

Докато чакахме, съдията започна да губи търпение, но Айзънбак се забави няколко минути повече, отколкото обикновено трябваха на свидетел, за да влезе в залата и да заеме свидетелската скамейка. Той беше седемдесет и девет годишен и ходеше с бастун. Освен това си носеше възглавничка с дръжка, все едно отиваше на футболен мач. След като положи клетва, свидетелят постави възглавничката върху твърдата скамейка и седна.

— Доктор Айзънбак, бихте ли казали на съдебните заседатели как се издържате? — започнах аз.

— В момента съм пенсионер и освен това съм консултант по аутопсии. Наемник, както казвате вие юристите. Анализирам професионално аутопсии и после обяснявам на правистите и съдебните заседатели какво е свършено както трябва и какво не.

— А какво работехте, преди да се пенсионирате?

— Бях заместник главен патоанатом на окръг Лос Анджелис. В продължение на трийсет години.

— И като такъв сте провеждали аутопсии, така ли?

— Да. През тези три десетилетия съм провел над двайсет хиляди аутопсии. Това са много мъртъвци.

— Наистина са много, доктор Айзънбак. Спомняте ли си всички?

— Не, разбира се. Сещам се само за няколко. За да си припомня останалите, ще трябва да си прегледам записките.

След като получих разрешение от съдията, аз се приближих до свидетелската скамейка и поставих пред него документ от четирийсет страници.

— Привличам вниманието ви към документа, който оставих пред вас. Бихте ли го описали?

— Да, това е протокол от аутопсия с дата осемнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и шеста година. Името на мъртвата е Мелиса Тириза Ланди. Посочено е и моето име. Аз съм го издал.

— Което означава, че вие сте извършили аутопсията, така ли?

— Да, това имах предвид.

Продължих със серия въпроси, които установяваха процедурата за провеждане на аутопсията и здравословното състояние на жертвата преди смъртта. Ройс на няколко пъти възрази, че въпросите ми са насочващи, и съдията прие някои от възраженията му, но това нямаше значение. Адвокатът беше възприел тактиката да се опитва да наруши ритъма ми, като постоянно ме прекъсва, независимо дали възраженията му са основателни.

Въпреки прекъсванията Айзънбак свидетелства, че преди момента на насилствената й смърт Мелиса Ланди е била в отлично здраве. Той каза, че момичето не било изнасилено по никакъв установим начин. Нямало данни за сексуални контакти — Мелиса била девствена. Причината за смъртта била удушаване. Строшените кости на шията и гърлото й предполагали, че е удушена с голяма сила от мъжка ръка.

С помощта на лазерна показалка патоанатомът посочи на снимките от аутопсията петната по шията на жертвата, предполагащи удушаване с една ръка. Той очерта следата от палеца от дясната страна и по-големия отпечатък от четири пръста отляво.

— Докторе, определихте ли с коя ръка убиецът е удушил жертвата?

— Да, беше съвсем просто да определя, че убиецът е удушил това момиче с дясната си ръка.

— Само с една ръка ли?

— Точно така.

— Успяхте ли да определите как се е случило? Момичето висяло ли е на нещо, когато са го удушили?

— Не, травмите и особено счупените кости показваха, че убиецът е поставил ръка на шията му и го е притиснал към повърхност, оказваща съпротивление.

— Възможно ли е това да е била автомобилна седалка?

— Да.

— Ами мъжки крак?

Ройс възрази, заявявайки, че въпросът изисквал чисто предположение. Съдията се съгласи и ми нареди да продължа нататък.

— Докторе, споменахте двайсет хиляди аутопсии. Предполагам, че много от тях са били убийства чрез удушаване. Беше ли необичайно да се натъкнете на случай, при който жертвата е удушена само с една ръка?

Британецът пак възрази, този път защото въпросът изисквал отговор, излизащ извън компетенцията на свидетеля. Ала Брайтман отсъди в моя полза.

— Този човек е провел двайсет хиляди аутопсии — каза тя. — Склонна съм да смятам, че е натрупал огромен опит. Разрешавам въпроса.

— Можете да отговорите, докторе — отново се обърнах към Айзънбак. — Беше ли необичайно?

— Не непременно. Много убийства се извършват при сбивания и други обстоятелства. Виждал съм го и преди. Ако едната ръка е заета с друго, втората трябва да е достатъчна. Става дума за дванайсетгодишно момиче, което е тежало четирийсет и един килограма. Може да е убито с една ръка, докато убиецът е вършил нещо друго с лявата.

— Шофирането спада ли към тази категория?

— Възразявам — обади се Ройс. — Със същия аргумент.

— И решението е същото — отвърна Брайтман. — Можете да отговорите, докторе.

— Да — каза Айзънбак. — Ако убиецът е управлявал превозно средство с едната си ръка, с другата може да е удушил жертвата. Това е една от възможностите.

Реших, че съм получил всичко необходимо от свидетеля. Завърших прекия разпит и го предадох на Ройс. За мое нещастие Айзънбак имаше по нещо за всички. И адвокатът се възползва от това.

— „Една от възможностите“, така ли се изразихте, доктор Айзънбак?

— Моля?

— Казахте, че описаният от господин Холър сценарий — едната ръка на волана, другата на шията — е една от възможностите. Нали така?

— Да.

— Но не сте били там, за да сте сигурен. Прав ли съм?

— Напълно.

— Казахте „една от възможностите“. Какви други възможности има?

— Ами… не знам. Аз просто отговорих на въпроса на прокурора.

— Ами цигара?

— Моля?

— Възможно ли е убиецът да е държал цигара в лявата си ръка, докато с дясната е душил жертвата?

— Да, предполагам. Да.

— Ами пениса си?

— Пениса си ли?

— Да, пениса си, докторе. Възможно ли е убиецът да е удушил това момиче с дясната си ръка, докато с лявата е държал пениса си?

— Ще трябва да… да, и това е възможно.

— Може да е мастурбирал с едната ръка, докато с другата е душил момичето, нали, докторе?

— Всичко е възможно, но в доклада за аутопсията няма данни, които да го потвърждават.

— Ами данни, които не са отразени в доклада, докторе?

— Не са ми известни такива.

— Това ли искахте да кажете с думите си, че сте наемник, докторе? Взимате страната на обвинението, каквито и да са фактите?

— Не работя винаги за обвинението.

— Радвам се за вас.

Изправих се.

— Ваша светлост, той тормози свидетеля с…

— Господин Ройс, моля ви, дръжте се любезно — прекъсна ме съдията. — И карайте по същество.

— Да, ваша светлост. Докторе, колко от двайсетте хиляди аутопсии, които сте провели, са били на жертви на сексуално мотивирано насилие?

Айзънбак се озърна към мен, но аз не можех да му помогна с нищо. Бош беше заел мястото на Маги и сега се наведе към ухото ми и прошепна:

— Какво прави Ройс? Да не се опитва да докаже нашата позиция?

Вдигнах ръка, за да не ме разсейва от разговора между адвоката и Айзънбак, и тихо отвърнах:

— Не, тяхната.

Патоанатомът още не беше отговорил.

— Докторе, моля, отговорете на въпроса — подкани го Брайтман.

— Не съм ги броил, но много от престъпленията бяха сексуално мотивирани.

— Това такова ли беше?

— Не мога да направя подобно заключение въз основа на резултатите от аутопсията. Но когато се касае за дете, особено момиченце, отвлечено от непознат, почти винаги…

— Моля отговорът да бъде изключен от протокола, понеже не е по същество — прекъсна го Ройс. — Свидетелят прави предположения, които не са подкрепени с доказателства.

Съдията обмисли възражението. Аз мълчаливо се изправих, готов да реагирам.

— Докторе, моля, отговорете само на поставения ви въпрос — каза Брайтман накрая.

— Мисля, че отговорих — отвърна Айзънбак.

— Тогава ще бъда по-конкретен — рече Ройс. — Не сте открили следи от сексуално насилие по тялото на Мелиса Ланди, нали, докторе?

— Точно така.

— Ами по дрехите на жертвата?

— Аз се занимавам само с тялото. Дрехите се анализират от криминалисти.

— Разбира се.

Британецът се поколеба и погледна към бележките си. Виждах, че се чуди докъде да доведе нещо. Явно си мислеше: „Дотук добре — да рискувам ли да отида по-нататък?“

Накрая се реши.

— Докторе, когато преди малко възразих срещу вашия отговор, вие споменахте за „отвличане от непознат“. Какви резултати от аутопсията потвърждават такова твърдение?

Айзънбак се замисли и даже се зачете в протокола от аутопсията, който лежеше пред него.

— Докторе?

— Хм, не си спомням нищо от аутопсията да го потвърждава.

— Всъщност резултатите от аутопсията потвърждават тъкмо обратното заключение, нали така?

Патоанатомът искрено се смути.

— Не съм сигурен какво искате да кажете.

— Привличам вниманието ви към осма страница от протокола. Предварителния оглед на трупа.

Ройс изчака малко, докато Айзънбак отвори документа на посочената страница. Аз също го направих, макар че нямаше нужда. Знаех накъде клони адвокатът и не можех да му попреча. Просто трябваше да съм готов да възразя в подходящия момент.

— Докторе, в протокола пише, че пробите, взети от ноктите на жертвата, са негативни за кръв и тъкани. Виждате ли го на осма страница?

— Да, аз взех проби от ноктите й, но бяха чисти.

— Това показва, че не е одраскала нападателя, убиеца си. Нали така?

— Заключението е такова, да.

— И това също показва, че е познавала своя напа…

— Възразявам! — изправих се аз, но не достатъчно бързо. Ройс беше успял да направи внушението си пред съдебните заседатели.

— Предположения, които не се потвърждават от доказателствата — заявих аз. — Ваша светлост, защитата явно се опитва да внуши на съдебните заседатели несъществуващи факти.

— Приема се. Господин Ройс, предупреждение.

— Да, ваша светлост. Защитата няма повече въпроси към този свидетел на обвинението.