Майкъл Конъли
Отменена присъда (26)

26.

Понеделник, 5 април, 10,20 ч.

За пръв път, откакто се занимаваше с делото, Бош имаше чувството, че Мелиса Ланди е в добри ръце. Току-що беше видял как Холър печели първите точки в процеса. Мики бе използвал малка част от открития от него пъзел, за да нанесе началния удар. Не чак нокаут, но доста тежък. Това щеше да е първата крачка по пътя на доказването, че Джесъп е познавал паркинга и контейнера зад „Ел Рей“. До края на процеса съдебните заседатели щяха да разберат значението на този факт, но в момента за Бош бе още по-важен начинът, по който Холър използва информацията. Беше я подхвърлил на защитата и сега изглеждаше, че те се опитват да скрият фактите от делото, които изкарват тази информация наяве. Ловкият ход вдъхваше на Бош увереност в способностите на Холър като обвинител.

Той пресрещна Джонсън на портала и го изведе от залата в коридора, където му стисна ръката.

— Добра работа свършихте, господин Джонсън. Никога няма да можем да ви се отблагодарим.

— Вече го направихте. Като осъдихте оня човек за убийството на момиченцето.

— Е, още не сме го осъдили, обаче възнамеряваме. Само дето повечето хора, които четат вестници, си мислят, че сме нарочили невинен човек.

— Не, той е. Сигурен съм.

Бош кимна и се почувства неловко.

— Всичко хубаво, господин Джонсън.

— Вие слушате джаз, нали, детектив?

Хари вече се беше запътил към залата, но се обърна да го погледне.

— Откъде знаете?

— Просто предположих. При нас свирят джаз. Диксиленд. Ако някога ви потрябват билети за „Ел Рей“, само ми се обадете.

— Да, непременно. Благодаря.

Бош влезе в съдебната зала. Усмихваше се, мислейки си за предположението на Джонсън за любимата му музика. Щом беше познал това, може би щеше да познае и за изхода от процеса. Докато вървеше по пътеката, чу как съдията казва на Холър да повика следващия си свидетел.

— Народът призовава Риджайна Ланди.

Хари знаеше, че е негов ред. Тази част бе организирана преди седмица от съдията, въпреки възражението на защитата. Риджайна Ланди не можеше да свидетелства, защото беше мъртва, но бе дала показания на първия процес и Брайтман беше разрешила да ги прочетат на новите заседатели.

Сега съдията им обясни това, като внимаваше да не намеква по никакъв начин, че е имало предишен процес.

— Дами и господа, народът призова свидетелка, която вече не е в състояние да се яви тук. Но тя е дала показания под клетва, които ще ви бъдат прочетени днес. От вас не се очаква да мислите защо свидетелката не е в състояние да се яви, нито къде са дадени предишните й показания. Интересуват ви самите показания. Трябва да добавя, че реших да ги допусна въпреки възражението на защитата. Конституцията на Съединените щати постановява, че обвиняемият има право да разпита своите обвинители. Както ще видите обаче, тази свидетелка е била разпитана от адвокат, който по-рано е представлявал господин Джесъп.

Тя се обърна към съда.

— Можете да продължите, господин Холър.

Мики повика Бош на свидетелската скамейка. Той се закле и седна, като придърпа микрофона към себе си. После разтвори синята папка, която носеше със себе си, а Холър започна:

— Детектив Бош, бихте ли ни разказали малко за опита си като служител на реда?

Хари се извъртя към ложата на заседателите и докато отговаряше, плъзгаше поглед по лицата им, без да пропуска и резервите.

— Полицай съм от трийсет и шест години. Повече от двайсет и пет от тях разследвам убийства. За това време съм бил главен следовател в над двеста разследвания.

— И в това дело ли сте главен следовател?

— Да, но не съм участвал в първото разследване. Заех се със случая през февруари тази година.

— Благодаря ви, детектив. По-късно ще разговаряме за разследването ви. Готов ли сте да прочетете показанията на Риджайна Ланди, дадени под клетва на седми октомври хиляда деветстотин осемдесет и шеста година?

— Да.

— Добре, аз ще чета въпросите, поставени навремето от прокурор Гари Линц и адвокат Чарлз Бърнард, а вие ще четете отговорите на свидетелката. Ще започнем с прекия разпит от господин Линц.

Холър замълча за миг и се вгледа в разпечатката пред себе си. Бош се зачуди дали фактът, че чете отговори на жена, ще предизвика някакво объркване. Решавайки да допусне показанията предишната седмица, съдията беше забранила всякакво споменаване на емоциите на Риджайна Ланди, описани в протокола, от който ставаше ясно, че тя е плакала през цялото време. Ала Хари нямаше да може да съобщи това на сегашните заседатели.

— Започваме — каза Холър. — „Госпожо Ланди, бихте ли посочили връзката си с жертвата, Мелиса Ланди?“

— „Аз съм й майка — прочете Бош. — Тя ми е дъщеря… но ми я отнеха.“