Майкъл Конъли
Отменена присъда (24)

24.

Сряда, 31 март, 09,00 ч.

Не се налагаше Бош да присъства в съда. Всъщност неговото присъствие щеше да е нужно чак след избора на съдебни заседатели и действителното начало на процеса. Ала той искаше да види отблизо човека, когото следеше от разстояние заедно със ЗСР. Искаше да види дали Джесъп ще реагира по някакъв начин на появата му. От дългото пътуване от „Сан Куентин“ беше минал месец и половина. Бош изпитваше потребност да се доближи повече, отколкото му позволяваше наблюдението. Това отново щеше да разгори огъня.

Заседанието щеше да е процедурно. Съдията искаше да приключи с последните искания и въпроси, преди на другия ден да започне изборът на съдебни заседатели и после плавно да продължат с процеса. Трябваше да обсъдят проблеми, свързани с графиците и съдебните заседатели, и да разгледат списъците с веществени доказателства на всяка от страните.

Обвинението беше напълно подготвено. През последните две седмици Холър и Макфърсън бяха доизпипвали аргументите си, бяха разигравали разпити на свидетели и бяха обсъдили абсолютно всички съдебни материали. Грижливо бяха разработили схемата, по която щяха да представят двайсет и четири годишните доказателства. Бяха готови. Тетивата бе опъната и стрелата само чакаше да излети.

Беше взето, или по-точно оповестено, дори решението за смъртната присъда. Холър официално се отказа от нея, макар Бош да предполагаше, че той още от начало я използва само за да сплаши Джесъп. Мики си бе адвокат по природа и нямаше как да прекрачи тази граница. Едно осъждане по повдигнатите обвинения щеше да донесе на Джесъп доживотен затвор без право на помилване и това щеше да е достатъчно правосъдие за Мелиса Ланди.

Самият Бош също беше готов. Беше разследвал усърдно случая и бе открил свидетелите, които щяха да дават показания. И продължаваше да излиза с колегите си от ЗСР колкото можеше по-често — нощем, когато дъщеря му оставаше при приятелки или със заместник-директорката Сю Бамбро. Подготви своята част и помогна на Холър и Макфърсън да подготвят своята. И тримата бяха уверени в успеха — още една причина да присъства на заседанието. Искаше да види как започва всичко.

Съдия Брайтман влезе в залата в девет и нещо и призова за тишина. Мястото на Бош беше до парапета точно зад масата на обвинението, където седяха Холър и Макфърсън. Бяха му предложили да се премести на масата, но той отказа. Искаше да наблюдава Джесъп изотзад, а и от двамата прокурори се излъчваше прекалено голяма нервност. Съдията щеше да вземе решение дали Сара Ан Глисън ще бъде допусната да даде показания срещу Джесъп. Както Холър беше казал предишната вечер, нищо друго нямаше значение. Ако изгубеха Сара като свидетел, със сигурност щяха да изгубят процеса.

— Отново по делото „Калифорния срещу Джесъп“ — обяви Брайтман, след като се настани на катедрата. — Добро утро на всички.

След хоровия отговор тя премина по същество.

— Утре ще започнем избора на съдебни заседатели по това дело и после ще продължим с процеса. Та днес е денят, в който ще разчистим гаража, тъй да се каже, за да можем най-после да вкараме колата вътре. Някакви последни искания, някой да иска да каже нещо за веществените доказателства или за каквото и да е друго? Сега е моментът. Имаме няколко чакащи искания и първо ще започна с тях. Искането на обвинението за повторно разглеждане на въпроса за правото на обвиняемия да използва грим, за да скрие татуировките си, се отхвърля. Вече подробно дискутирахме този въпрос и не виждам необходимост да се връщаме към него.

Бош погледна Джесъп. Седеше така, че не виждаше лицето му, но забеляза, че Джесъп кима одобрително на първото решение за деня.

Брайтман продължи с дълъг списък по-маловажни искания на двете страни. Изглежда, искаше да удовлетвори всички, така че нито една от страните да не започне процеса като очевиден фаворит. Хари видя, че Макфърсън педантично си води записки по всяко решение в задължителния за юристите жълт бележник.

Всичко това представляваше само встъпление към решението на деня. Тъй като Макфърсън щеше да разпитва Сара по време на процеса, преди два дни тя беше изложила устни възражения срещу искането на защитата. Бош не бе присъствал на това заседание, но Холър му каза, че добре подготвеният отговор на Маги продължил почти цял час. И тримата от екипа на обвинението бяха убедени в аргументите си, ала нито един от тях не познаваше достатъчно добре Брайтман, за да е сигурен в характера на решението.

— А сега стигаме до искането на защитата за отстраняване на Сара Ан Глисън като свидетел на обвинението — съобщи съдията. — И двете страни са аргументирали позициите си и съдът е готов да вземе решение.

— Ваша светлост, може ли да бъда изслушан? — изправи се Ройс.

— Не виждам необходимост от повече аргументи, господин Ройс — отвърна Брайтман. — Вие подадохте искането си и аз ви позволих да отговорите на възраженията на обвинението. Какво повече трябва да се каже?

— Да, ваша светлост.

Той седна и онова, което щеше да прибави към атаката си срещу Сара Глисън, си остана неизвестно.

— Искането на защитата се отхвърля — незабавно продължи съдията. — Ще ви дам свобода при разпита на свидетелката на обвинението, както и при призоваване на собствени свидетели по отношение достоверността на показанията на госпожа Глисън. Но смятам, че съдебните заседатели сами трябва да решат дали нейните показания са достоверни и надеждни.

Залата потъна в тишина, сякаш всички колективно бяха затаили дъх. Отговор не последва — нито от масата на обвинението, нито от масата на защитата. Това беше поредното неутрално решение. Навярно и двете страни бяха доволни, че са получили по нещо. Глисън щеше да даде показания, така че аргументите на обвинението нямаше да пострадат, но съдията щеше да позволи на Ройс да я атакува с каквото може. В крайна сметка всичко се свеждаше до това дали Сара е достатъчно силна, за да издържи.

— А сега бих желала да продължим нататък — каза Брайтман. — Първо да поговорим за избора на съдебни заседатели и графика, после ще се заемем с веществените доказателства.

Тя очерта как ще процедират с избора. Щяла да остави всяка страна да разпита кандидатите, но щяла строго да ограничи времето за това. Искала да наберат инерция, която да осигури плавния преход към процеса. Освен това даваше на двете страни право само на дванайсет безапелационни отхвърляния — отстраняване на заседател без посочване на причина — и искаше да изберат шест резерви, защото имала навик незабавно да отстранява заседателите, които се държат неподобаващо, редовно закъсняват или имат дързостта да заспят по време на свидетелски показания.

— Обичам да разполагам с достатъчно алтернативи, защото обикновено се налага да се възползваме от тях — заяви Брайтман.

Малкият брой безапелационни отхвърляния и големият брой резерви предизвикаха възраженията и на обвинението, и на защитата. Брайтман неохотно отпусна на двете страни по още две отхвърляния, но предупреди, че няма да позволи изборът да забуксува.

— Искам да приключим с избора на съдебни заседатели до петък. Ако ме забавите и аз ще ви забавя. Ще задържа съда и всички прависти в залата до среднощ, ако се наложи. Искам в понеделник да започнем с встъпителните пледоарии. Някакви възражения?

И двете страни изглеждаха напълно смирени пред волята й, Брайтман очевидно владееше положението в своята зала. След това тя очерта графика за процеса, съобщавайки, че свидетелските показания ще започват всяка сутрин точно в девет и ще продължават до пет, с час и половина обедна почивка и сутрешно и следобедно прекъсване по петнайсет минути.

— Така ни остават шест пълни часа на ден. Ако показанията се проточат повече, съдебните заседатели започват да губят интерес. Затова ги ограничавам до шест часа. Вие трябва да сте тук и да сте готови всяка сутрин, когато вляза в залата в девет. Въпроси?

Нямаше. Съдията попита всяка от страните колко смятат, че ще продължи представянето на доказателствата им. Холър отговори, че ще му трябват не повече от четири дни, в зависимост от продължителността на кръстосаните разпити на неговите свидетели. Това вече беше удар срещу Ройс и намеренията му да атакува Сара Ан Глисън.

Ройс заяви, че му трябвали само два дни. Брайтман събра четири и две и в резултат получи пет.

— Е, мисля, че по един час встъпителна пледоария в понеделник сутрин е достатъчен. Според мен това означава, че ще приключим в петък следобед и следващия понеделник ще преминем към заключителните пледоарии.

Нито една от страните не възрази срещу съдийските сметки. Смисълът им беше ясен — поддържайте постоянно темпо, намерете начин да съкратите времето. Естествено съдебният процес имаше променлив ход и криеше много неизвестни. Нито една от страните нямаше да бъде държана отговорна за казаното на това заседание, но всеки юрист знаеше, че може да има последици от страна на съдията, ако не поддържа постоянна скорост в представянето на аргументите си.

— И накрая стигаме до веществените доказателства и електронните средства — обяви Брайтман. — Предполагам, че всеки е прегледал списъците на другата страна. Някакви възражения?

Холър и Ройс се изправиха едновременно. Съдията кимна на британеца.

— Първо вие, господин Ройс.

— Да, ваша светлост, защитата възразява срещу намеренията на обвинението да прожектира на мултимедийните екрани в залата множество снимки на трупа на Мелиса Ланди. Тази практика е не само варварска, но и манипулативна и внушава предубеждения.

Брайтман се завъртя на стола си и погледна Холър, който още стоеше прав.

— Ваша светлост, обвинението е длъжно да представи трупа. Да покаже престъплението, което ни е довело тук. Най-малко искаме да манипулираме или внушаваме предубеждения на когото и да е. Съгласен съм с господин Ройс, че тази граница е деликатна, но не възнамеряваме да я пресичаме.

Ройс изстреля още един залп:

— Това дело е на двайсет и четири години. През хиляда деветстотин осемдесет и шеста не е имало мултимедия, никакви подобни холивудски неща. Смятам, че това нарушава правото на моя клиент на справедлив процес.

Реакцията на Холър не закъсня.

— Възрастта на делото няма нищо общо с този въпрос, но защитата е готова да представи доказателствата по същия начин, по който…

Макфърсън го дръпна за ръкава, за да го прекъсне. Холър се наведе и тя зашепна в ухото му. Мики бързо се изправи.

— Извинявам се, ваша светлост, обърках се. Обвинението е готово да представи тия доказателства по същия начин, по който са били показани на съдебните заседатели през осемдесет и шеста. С удоволствие ще им раздадем цветни снимки. Но в предишен разговор съдът посочи, че не харесва тази практика.

— Да, намирам раздаването на такива снимки направо на заседателите за още по-манипулативно и внушаващо предубеждения — потвърди Брайтман. — Такова ли е вашето желание, господин Ройс?

Британецът сам си беше заложил този капан.

— Не, ваша светлост, ще се съглася със съда в това отношение. Защитата просто се опитва да ограничи броя и използването на тези фотографии. Господин Холър изброява повече от трийсет кадъра, които иска да представи на големия екран. Това ми се струва прекалено.

— Ваша светлост, това са снимки на трупа на мястото, където е бил открит, както и по време на аутопсията. Всяка от тях е…

— Господин Холър — монотонно произнесе съдията, — позволете веднага да ви прекъсна. Снимките от местопрестъплението са допустими, стига да вървят със съответните основания и свидетелски показания. Но не виждам необходимост да показвате на нашите заседатели аутопсията на клетото момиче. Няма да прибягваме до такива неща.

— Да, ваша светлост — отвърна Холър.

Той остана прав, докато Ройс седна, удовлетворен от частичната си победа. Брайтман заговори, докато пишеше нещо:

— А вие имате ли възражения срещу списъка с доказателствата на господин Ройс, господин Холър?

— Да, ваша светлост, защитата е включила в списъка си вещи, свързани с употребата на наркотици, за които твърди, че принадлежали на госпожа Глисън. Както и нейни снимки и видеозаписи. На обвинението не беше дадена възможност да проучи тези материали, но смятаме, че те се отнасят само до период, който ще потвърдим по време на процеса и ще разясним при разпита на свидетелката. Тоест, че през един период от живота си тя редовно е взимала наркотици. Не виждаме нужда да показваме снимки как е взимала наркотици или на лулите, с които ги е приемала. Това е инсинуативно и внушаващо предубеждения. И не е необходимо, като се има предвид, че обвинението не оспорва факта.

Ройс се изправи и съдията му даде думата.

— Ваша светлост, тези доказателства са жизненоважни за аргументацията на защитата. Обвинението на господин Джесъп разчита на свидетелските показания на една наркоманка, на която не може да се разчита да си спомни истината, камо ли да я каже. Тези доказателства ще помогнат на съдебните заседатели да разберат до каква степен свидетелката е употребявала незаконни вещества в продължителен период от време.

Той свърши, но Брайтман мълчеше, вперила поглед в списъка с доказателствата на защитата.

— Добре — каза тя и отмести документа встрани. — И двамата изтъквате убедителни аргументи. Затова ще разглеждаме тези доказателства едно по едно. Когато защитата иска да представи някое от тях, ще го обсъждаме в отсъствието на съдебните заседатели. И тогава ще взимам конкретно решение.

Адвокатът и прокурорът седнаха. Бош едва не поклати глава, ала не искаше да привлича вниманието на съдията. И все пак го болеше, че в този случай тя не удари шамар на защитата. Двайсет и четири години след като бе видяла да отвличат малката й сестричка от предния двор, Сара Ан Глисън бе готова да свидетелства за този ужасен, кошмарен момент, променил завинаги живота й. И въпреки нейната жертва и усилията й съдията всъщност щеше да удовлетвори искането на защитата да я атакува със стъклените лули и другите неща, които някога е използвала, за да избяга от преживяното. Не му се струваше честно. Това нямаше абсолютно нищо общо със справедливостта.

Заседанието скоро завърши. Страните си събраха нещата в куфарчетата и групово напуснаха залата. Бош се позадържа и незабелязано се присъедини към групата точно зад Джесъп. Не каза нищо, но обвиняемият усети присъствието зад себе си и се обърна.

Когато видя детектива, той се ухили нагло.

— Е, детектив Бош, следите ли ме?

— Трябва ли?

— А, не се знае. Как върви разследването ви?

— Съвсем скоро ще узнаеш.

— Да, нямам тър…

— Не разговаряй с него!

Това беше Ройс, който също се беше извърнал.

— И вие не разговаряйте с него — добави той и навири пръст към Бош. — Ако продължите да го безпокоите, ще се оплача на съдията.

Бош разпери ръце, сякаш за да покаже, че не е докосвал нищо.

— Всичко е наред, господин адвокат. Просто си бъбрим.

— Няма такова нещо, когато е свързано с полицията.

Ройс се пресегна, постави ръка на рамото на Джесъп и го отдалечи от Бош.

Щом излязоха в коридора, двамата се насочиха право към очакващата ги група репортери. Бош ги подмина, ала се озърна назад навреме, за да види, че лицето на Джесъп се променя. Стоманеният поглед на хищник в очите му изчезна и той изведнъж придоби наранения вид на жертва.

Журналистите побързаха да се скупчат около него.