Майкъл Конъли
Отменена присъда (21)

21.

Петък, 19 март, 10,50 ч.

Погледнах си часовника, когато чух Маги да поздравява Лорна в приемната. Тя влезе в кабинета и остави чантата си на своето бюро — една от ония тънки и модерни италиански кожени папки за лаптоп, каквато в никакъв случай не би си купила сама. Прекалено скъпа, прекалено червена. Искаше ми се да знам кой й я е подарил. Искаше ми се да знам много неща, които никога нямаше да ми каже.

Произходът на червеното й куфарче обаче беше най-малката ми грижа. След тринайсет дни щяхме да започнем избора на съдебни заседатели за процеса срещу Джесъп, а Клайв Ройс най-после бе нанесъл най-могъщия си досъдебен удар. Беше дебел два и половина сантиметра и в момента лежеше на бюрото пред мен.

— Къде беше? — попитах аз с раздразнение. — Търсих те по мобилния, но не ми отговори.

Тя се приближи до бюрото ми и си придърпа стол.

— По-скоро ти къде беше?

Погледнах настолния си календар и не видях нищо в квадратчето за деня.

— За какво говориш?

— Телефонът ми беше изключен, защото присъствах на тържеството за награждаване на отличниците в училището на Хейли. Там не обичат да звънят джиесеми, докато връчват наградите на децата.

— Уф, мамка му!

Беше ми казала и ме бе подсетила с имейл. Аз го разпечатах и го закачих на хладилника. Обаче не го записах в настолния си календар, нито в телефона. Бях се издънил.

— Трябваше да присъстваш, Холър. Щеше да се гордееш с нея.

— Знам, знам. Прецаках се.

— Нищо, ще имаш други възможности. Да се прецакаш или да се гордееш.

Болезнен удар. Щеше да е по-добре, ако ме беше сдъвкала, както обикновено. Пасивно-агресивният подход винаги те засяга по-силно и тя сигурно го знаеше.

— Другия път ще дойда. Обещавам.

Маги не каза нищо саркастично от рода на „Естествено, Холър“ или „Това вече съм го чувала“. И кой знае защо ми стана още по-кофти. Тя просто мина към работата.

— Какво е това? — кимна към документа пред мен.

— Това е последният отпор на Клайв Ройс. Най-добрият. Искане за изключване на показанията на Сара Ан Глисън.

— И естествено го подава петък следобед, три седмици преди процеса.

— По-скоро седемнайсет дни.

— Моя грешка. Какво пише?

Завъртях документа и го плъзнах по бюрото към нея. Беше прихванат с голям черен кламер.

— Работил е по това още отначало, защото знае, че делото се свежда до нея. Тя е главният ни свидетел и без нея всичките ни аргументи губят значение. Даже космите в „паяка“ са косвено доказателство. Ако я отстрани, обвинението ни отива по дяволите.

— Ясно ми е. Но как се опитва да се избави от нея?

Маги запрелиства страниците.

— Искането е получено в девет и е дълго осемдесет и шест страници, тъй че нямах време да го смеля изцяло. Но има два аспекта. Оспорва първоначалното идентифициране на Джесъп, когато Сара е била малка. Според него цялото разпознаване било организирано тенденциозно. И…

— Това вече беше оспорено, съдията прие нашите аргументи и потвърди решението си след възражението на защитата. Той само губи времето на съда.

— Този път има нещо ново. Помниш, че Клостър е болен от Алцхаймер и не става за свидетел. Не може да ни разкаже за следствието и не е в състояние да се защити. И сега Ройс твърди, че Клостър е казал на Сара кого да разпознае. Че й е посочил Джесъп.

— И как се аргументира? Нали в стаята са били само Сара и Клостър?

— Не знам. Няма аргументация, но предполагам, че импровизира около обаждането по радиостанцията, когато Клостър наредил да накарат Джесъп да си свали шапката.

— Това няма значение. Организирали са разпознаването, за да видят дали Сара ще идентифицира Дерек Уилбърн, другия шофьор. Всякакви твърдения, че детективът после й е казал да посочи Джесъп, са абсурдни. Разпознаването е било абсолютно неочаквано, но естествено и убедително. Няма защо да се безпокоим. Ще го оборим и без Клостър.

Знаех, че е права, но всъщност първото оспорване не ме смущаваше толкова.

— Това е само встъпителният му залп — продължих. — И е нищо в сравнение с втората част. Ройс иска да изключи всичките й показания на основание на ненадеждна памет. Изложил е цялата история на нейната наркозависимост, едва ли не чак до последното кристалче метамфетамин, което е изпушила. Приложил е данните за арестите и присъдите й, свидетели разказват подробно как е взимала наркотици, за безразборните й полови контакти и за вярата й в някакви си „извънтелесни преживявания“ — предполагам, че е забравила да ви спомене за това в Порт Таунсенд. И отгоре на всичко е привлякъл специалисти по загуба на паметта и създаване на фалшива памет в резултат от метамфетаминова зависимост. Та, в заключение, знаеш ли какво постига той? Не ни оставя никакъв изход.

Маги не отговори — преглеждаше обобщението в края на искането.

— Той има следователи и тук, и в Сан Франциско — добавих аз. — Всичко е много подробно и изчерпателно, Магс. И знаеш ли какво? Той дори още не е ходил в Порт Таунсенд да разговаря с нея. Пише, че било излишно, понеже нямало значение какво ще каже тя сега. Не можело да се разчита на показанията й.

— Той ще има свои експерти, ние пък ще повикаме наши — спокойно отговори Маги. — Очаквахме този ход и аз вече съм подготвила нашите. В най-лошия случай можем да превърнем всичко това в празни приказки. Знаеш го.

— Експертите са съвсем малка част от проблема.

— Ще се оправим — настоя тя. — Погледни тези свидетели. Бившите й мъже и гаджета. Виждам, че Ройс не си е направил труда да включи данните за техните арести. Много удобно. Всички те също са наркомани. Ще ги изкараме сводници и педофили, които я мразят, защото ги е оставила в калта, след като се е избавила от своята зависимост. Омъжила се е за първия на осемнайсет, а той бил на двайсет и девет. Тя ни разказа. С удоволствие ще го разпитам пред съдията. Всъщност смятам, че се тревожиш прекалено, Холър. Можем да го оборим. Можем да го накараме да призове някои от тези така наречени свидетели и да ги изритаме до един от свидетелската скамейка. Обаче си прав за едно. Това е последният отпор на Клайв Ройс. Най-добрият. Само че не е достатъчно добър.

Поклатих глава. Маги виждаше само онова, което е на хартия и което можем да блокираме или парираме със собствените си саби. Убягваше й ненаписаното.

— Виж, става дума за Сара. Той знае, че съдията няма да иска да отреже главната ни свидетелка. Знае, че ще се справим с това. Обаче предупреждава Брайтман на какво ще подложи Сара, ако тя седне на свидетелската скамейка. Ройс ще извади целия й живот, и най-малката гадна подробност — всяка лула, която е изпушила, всяка пишка, която е лапала, — а тя ще трябва да седи там и да го изтърпи. А после той ще извади някой доктор, която ще покаже на екрана снимки на втечнен мозък и ще заяви, че това са последиците от метамфетамина. Искаме ли да я подложим на всичко това? Достатъчно силна ли е, за да издържи? Може би трябва да отидем при Ройс и да му предложим споразумение, да се задоволим с излежаното от Джесъп време и даже да му дадем някакво обезщетение. Нещо, с което ще се примирят всички.

Маги удари с документите по бюрото.

— Ти майтапиш ли се? От това тук ли си се уплашил?

— Не съм се уплашил. Просто съм реалист. Аз не съм ходил в Порт Таунсенд. Нямам представа дали онази жена ще издържи. А и винаги можем да опитаме втори път със случаите, по които работи Бош.

Тя се отпусна назад в стола си.

— Няма гаранция, че от другите случаи ще излезе нещо. Трябва да заложим всичко на това дело, Холър. Мога пак да отида при Сара и да й подържа ръката. Ще й обясня малко повече какво да очаква. Ще я подготвя. Тя вече разбра, че няма да е приятно.

— Меко казано.

— Мисля, че е достатъчно силна. Струва ми се, че даже се нуждае от това. Нали разбираш, да го изкара навън, да изкупи греховете си. Става дума за изкупление, Майкъл. Това ти е познато.

Задълго се вгледахме един в друг.

— Така или иначе смятам, че тя ще е много силна и съдебните заседатели ще го видят — наруши мълчанието Маги. — Сара е борец. Всички обичат борците.

Кимнах.

— Бива те да убеждаваш, Магс. Това е дарба. И двамата знаем, че ти трябваше да си главен обвинител.

— Благодаря, че го казваш.

— Добре, иди при нея и я подготви. Може би другата седмица. Дотогава би трябвало вече да има график за свидетелите, тъй че ще й кажеш кога ще я повикаме.

— Ясно.

— Между другото, какви са плановете ти за уикенда? Трябва да напишем отговор на това нещо.

Посочих искането на защитата.

— Ами Хари най-после уреди да отида с групата от ЗСР утре вечер. И той ще дойде — май дъщеря му ще нощува при приятелка. Иначе съм свободна.

— Защо ти е да губиш толкова време да наблюдаваш Джесъп? Полицията се справя с това достатъчно добре.

— Както вече казах, искам да видя Джесъп, когато си мисли, че не го вижда никой. Щях да ти предложа да дойдеш, но Хейли ще е при теб.

— Не бих си губил времето. Но би ли дала на Бош копие от това искане? Ще трябва да провери някои от тези свидетели и техните показания. Не всички бяха включени в материалите, които Ройс ни предаде.

— Да, хитро го изигра. Не ги включи в свидетелския списък, докато не се появиха тук. Ако съдията отхвърли искането и заяви, че съдебните заседатели сами ще решат дали да вярват на показанията на Глисън, той ще излезе с нов свидетелски списък и ще каже, добре, трябва да изкарам тези хора пред съдебните заседатели, за да свидетелстват за достоверността на нейните показания.

— И тя ще трябва да го приеме, иначе ще влезе в противоречие със собственото си решение. Клайв Хитрия. Той си знае работата.

— Както и да е, ще занеса копие на Хари, но мисля, че той още се занимава със старите случаи.

— Няма значение. Процесът е най-важен. Трябва ни пълната биография на тези хора. Ти ли ще се разбереш с него, или аз да го направя?

Когато си поделихме задълженията преди процеса, оставих на Маги подготовката на свидетелите на защитата. Всички, освен Джесъп. Ако дадеше показания, щеше да е мой.

— Аз ще поговоря с него — отвърна тя.

После смръщи чело. Познавах този навик.

— Какво има?

— Нищо. Просто мисля как да го оспорим. Предлагам да подадем досъдебно искане с цел да ограничим Ройс по отношение на дискредитиращите неща. Въз основа на това, че фактите от живота й след убийството на сестра й нямат отношение към достоверността на показанията й, ако разпознаването на Джесъп сега съответства на направеното в миналото.

Поклатих глава.

— Ако бях на мястото на Ройс, щях да възразя, че нарушаваш гарантираното от шестата поправка право на клиента ми да подложи на кръстосан разпит своя обвинител. Съдията може да ограничи някои от нещата, ако се повтарят, обаче не разчитай, че ще забрани всичко.

Маги сви устни, знаеше, че съм прав.

— Все пак си струва да опитаме — добавих. — Всичко си струва. Всъщност искам да удавя Ройс в хартия. Ще му тръснем цял телефонен указател — нека се рови в него.

Тя ме погледна и се усмихна.

— Какво има?

— Харесва ми, когато те обзема справедлив гняв.

— Още нищо не си видяла.

Бившата ми жена извърна очи, преди нещата да отидат по-далеч.

— Къде искаш да работим през почивните дни? — попита тя. — Не забравяй, че Хейли ще е при теб. Няма да й хареса, ако си зает целия уикенд.

Замислих се. Хейли обичаше музеи. Дотолкова, че ми беше писнало да обикалям сто пъти едни и същи музеи. Освен това обичаше да ходи на кино. Трябваше да проверя дали дават някой нов филм.

— Доведи я вкъщи утре сутринта и се приготви да поработим върху нашия отговор. Може да се редуваме. Аз ще я заведа на кино или някъде другаде следобед, а ти ще продължиш и после ще отидеш с хората от ЗСР. Ще се получи.

— Добре, уговорихме се.

— Или…

— Или какво?

— Можеш да я доведеш довечера и да си устроим празнична вечеря в чест на непълното отличие, с което завършва дъщеря ни. Може даже да отметнем малко работа с теб.

— И да остана да пренощувам, това ли имаш предвид?

— Естествено, ако искаш.

— Ще ти се, Холър.

— Определено.

— Между другото, тя завърши с пълно отличие. Гледай да не сбъркаш довечера, когато я видиш.

Усмихнах се.

— Довечера ли? Сериозно?

— Да, струва ми се.

— Тогава не се бой. Всичко ще е наред.