Майкъл Конъли
Отменена присъда (19)

19.

Четвъртък, 4 март, 09,00 ч.

Това щеше да е обикновено заседание за решаване на досъдебни процедурни въпроси, но залата се пръскаше по шевовете. Адски много зяпачи и журналисти, както и доста адвокати. С Маги седяхме на масата на обвинението и за пореден път преглеждахме аргументите си. Всички въпроси пред съдия Брайтман вече бяха поставени и документирани. Сега Нейна светлост щеше да отправи още питания и да съобщи решенията си. Обземаше ме все по-силно безпокойство. Всички искания на Клайв Ройс бяха съвсем рутинни и с Маги бяхме представили солидни отговори. Бяхме готови да ги подкрепим и устно, но такова заседание можеше да крие и изненади. Неведнъж бях сварвал обвинението неподготвено тъкмо в такива случаи. А понякога делото може да бъде спечелено или изгубено още преди процесът да е започнал, с решение, взето на такова заседание.

Отпуснах се в стола и се озърнах назад, после бързо огледах залата. Усмихнах се престорено на един познат адвокат в галерията и отново се обърнах към Маги.

— Къде е Бош?

— Съмнявам се, че ще дойде.

— Защо? Последната седмица никакъв го няма.

— Работи по нещо. Вчера ми се обади и попита дали трябва да присъства. Отговорих му, че няма нужда.

— Дано да работи по нещо, свързано с Джесъп.

— Каза, че било свързано. Скоро щял да ни го съобщи.

— Много мило от негова страна. Процесът започва след четири седмици.

Зачудих се защо Бош се е обадил на нея, а не на мен — главния обвинител. Осъзнах, че съм ядосан и на двамата.

— Виж, не знам какво се е случило между вас по време на малкото ви пътуване до Порт Таунсенд, но той трябваше да се обади на мен.

Маги поклати глава, сякаш разговаряше с капризно дете.

— Не се тревожи, той знае, че ти си главният обвинител. Сигурно смята, че си прекалено зает, за да те информира ежедневно какво прави. И ще забравя какво каза за Порт Таунсенд. Само този път. Ако направиш още един такъв намек, ще си имаме сериозен проблем.

— Добре, извинявай. Просто…

Вниманието ми бе привлечено от Джесъп, който седеше оттатък пътеката, на масата на защитата, заедно с Ройс. Зяпаше ме с ехидна усмивчица и разбрах, че е наблюдавал двама ни с Маги. Може би даже ни беше подслушвал.

— Извини ме за малко — казах й аз, изправих се и се приближих до тях.

Наведох се към него.

— Мога ли да ти помогна с нещо, Джесъп?

— Не разговаряй с клиента ми, Мик — намеси се Ройс, преди Джесъп да успее да каже нещо. — Ако искаш да го попиташ нещо, питай мен.

Джесъп пак се усмихна, окуражен от защитния ход на адвоката си.

— Я си сядай на мястото — изсумтя той. — Нямам какво да ти кажа.

Ройс го хвана за ръката, за да го накара да млъкне.

— Аз ще се оправя с това. Ти кротувай.

— Той ме заплаши. Трябва да се оплачеш на съдията.

— Казах кротувай, аз ще се оправя с него.

Джесъп скръсти ръце и се отпусна назад.

— Проблем ли има, Мик? — попита британецът.

— Не, няма проблем. Просто не ми харесва да ме зяпа.

Върнах се на масата на обвинението, като се ядосвах на себе си. Не биваше да си изпускам нервите. Седнах и погледнах към камерата, поставена в ложата на съдебните заседатели. Съдия Брайтман беше одобрила заснемането на процеса и заседанията преди него, но само с една камера, която трябваше да снабдява с материал всички канали и мрежи.

След няколко минути съдията зае мястото си и призова залата за тишина. Едно по едно прегледахме исканията на защитата и повечето решения бяха в наша полза, без да се налага да излагаме още много аргументи. Най-важно беше рутинното искане за прекратяване на процеса по липса на доказателства, което съдията отхвърли почти без коментар. Когато Ройс поиска да бъде изслушан, тя отговори, че няма нужда да обсъждаме повече въпроса. Това сериозно порицание ужасно ми хареса, макар външно да се преструвах, че всичко е рутинно и досадно.

Единственото решение, което съдията пожела да дискутираме подробно, беше ексцентричното искане на Ройс да бъде позволено на клиента му да използва грим по време на процеса, за да скрие татуировките на шията и пръстите си. Всички татуировки били направени в затвора, където бил хвърлен несправедливо за двайсет и четири години. Според адвоката те можело да настроят враждебно съдебните заседатели. Неговият клиент възнамерявал да ги скрие с фон дьо тен и Ройс искаше да се забрани на обвинението да повдига този въпрос пред заседателите.

— Трябва да призная, че за пръв път се сблъсквам с такова искане — каза съдията. — Склонна съм да го удовлетворя и да забраня на обвинението да привлича вниманието към татуировките, но виждам, че то е възразило срещу искането с аргумента, че съдържа недостатъчно информация за съдържанието и историята на тези татуировки. Бихте ли хвърлили светлина по въпроса, господин Ройс?

Адвокатът се изправи и се обърна към съда от мястото си. Аз погледнах натам и вперих очи в ръцете на Джесъп. Знаех, че Ройс се безпокои най-вече за татуировките по кокалчетата на пръстите на клиента му. Шията му можеше почти изцяло да се скрие под яката на ризата, каквато той несъмнено щеше да носи на процеса. Дланите му обаче винаги щяха да са на показ. На четирите кокалчета на едната му ръка и на трите на другата с мастило бяха татуирани буквите Е-Б-Е-Т-Е-С-Е и Ройс знаеше, че ще се погрижа съдебните заседатели да ги прочетат. Това обстоятелство навярно беше главният проблем със свидетелските показания на Джесъп, защото британецът знаеше, че ще измисля как волно или „неволно“ посланието на татуировката да стигне до заседателите.

— Ваша светлост, позицията на защитата е, че тези татуировки са били нанесени върху тялото на господин Джесъп, докато несправедливо е бил в затвора, и са плод на това мъчително преживяване. Затворът е опасно място и затворниците взимат мерки, за да се защитят. Понякога това става и с помощта на татуировки, които целят да уплашат другите или да покажат връзка, каквато затворникът може да няма. Определено няма да е от полза съдебните заседатели да ги видят и затова молим за разбиране. Това, бих могъл да добавя, е само тактика от страна на обвинението да отложи процеса и защитата твърдо настоява на решението си да не забавя правосъдието.

Маги бързо се изправи. Тя беше отговорила на това искане и трябваше да го поеме в съда.

— Ваша светлост, може ли да бъда изслушана във връзка с обвинението на защитата?

— Един момент, госпожо Макфърсън, първо искам да бъда изслушана аз. Господин Ройс, бихте ли обяснили последното си твърдение?

Адвокатът учтиво се поклони.

— Да, разбира се, съдия Брайтман. Обвиняемият вече се подлага на процедури за отстраняване на татуировките. Но те изискват време и няма да приключат до процеса. Като възразява срещу нашето искане господин Джесъп да използва грим, обвинението се опитва да отложи процеса до завършването на тези процедури. Това всъщност е опит да ни се отнеме правото на съкратено съдебно производство, от което защитата още от първия ден заяви, че не се отказва, за ужас на обвинението.

Съдията насочи поглед към Маги Страшната. Беше неин ред.

— Ваша светлост, защитата лъже. Обвинението нито веднъж не е искало отлагане, нито се е противопоставяло на искането на защитата за съкратен процес. Всъщност обвинението е готово за процес. Тъй че това твърдение е странно и аз възразявам срещу него. В действителност обвинението възразява срещу искането да бъде позволено на обвиняемия да се дегизира. Съдебният процес е търсене на истината и разрешението обвиняемият да използва грим, за да скрие кой е всъщност, ще бъде оскърбление пред лицето на истината. Благодаря ви, ваша светлост.

— Ваша светлост, може ли да отговоря? — моментално попита Ройс.

Брайтман не отговори веднага, тъй като записваше нещо от заявлението на Маги.

— Не е необходимо, господин Ройс — отвърна тя накрая. — Ще издам решение по това искане и ще позволя на господин Джесъп да скрие татуировките си. Ако реши да даде показания в своя защита, обвинението няма да повдига този въпрос пред него в присъствието на съдебните заседатели.

— Благодаря ви, ваша светлост — каза Маги.

Тя седна, без да прояви външни признаци на разочарование. Просто поредното решение сред много други, повечето от които бяха в полза на обвинението. Тази загуба можеше да се смята за нищожна, в най-лошия случай.

— Добре — продължи съдията. — Мисля, че изчерпахме всичко. Нещо друго?

— Да, ваша светлост — отново скочи от мястото си Ройс. — Защитата би желала да подаде ново искане.

Той излезе иззад масата и занесе копия от документа първо на съдията и после на нас, като даде отделни екземпляри на мен и Маги. Искането се състоеше само от една страница. Бившата ми жена четеше светкавично, умение, което генетично беше предала на нашата дъщеря — Хейли четеше по две книги на седмица, освен домашните си.

— Това са пълни глупости — прошепна тя още преди да съм успял да прочета заглавието.

Обаче бързо я настигнах. Ройс включваше нов адвокат в екипа на защитата и това щеше да отстрани Маги от обвинението поради конфликт на интереси. Новият адвокат се казваше Дейвид Бел.

Тя бързо се завъртя и огледа залата. Последвах примера й и видях Дейвид Бел да седи в края на втория ред. Познавах го, защото го бях виждал с нея през месеците след развода ни. Веднъж отидох в нейния апартамент да взема дъщеря си и той ми отвори вратата.

Маги се обърна напред и понечи да се изправи, но аз поставих ръка на рамото й и я спрях.

— Аз ще отговоря.

— Не, почакай — настойчиво прошепна тя. — Искай десетминутно прекъсване. Трябва да го обсъдим.

— Точно това щях да направя.

Изправих се и се обърнах към съдията.

— Ваша светлост, както и вие, ние току-що получихме този документ. Можем да го вземем със себе си и да предадем отговора в писмен вид, но предпочитаме да го оспорим веднага. Ако съдът ни даде кратка почивка, мисля, че ще бъдем готови да отговорим.

— Петнайсет минути стигат ли ви, господин Холър? Имам друго дело и мога да се заема с него, след което ще продължим с вас.

— Благодаря ви, ваша светлост.

Това означаваше, че трябва да освободим местата си, докато другият прокурор заседава със съдията. Преместихме папките си и лаптопа на Маги в края на масата, станахме и се запътихме към задната врата на залата. Когато минавахме покрай Бел, той вдигна ръка, за да привлече вниманието й, но тя го подмина.

— Искаш ли да се качим горе? — попита ме Маги на излизане. Предлагаше да отидем в канцелариите на Окръжна прокуратура.

— Няма време да чакаме асансьора.

— Може да се качим по стълбището. Само три етажа са.

Минахме през вратата на затвореното стълбище, но аз я хванах за ръката и казах:

— И тук става. Казвай какво ще правим с Бел.

— Това са пълни глупости. Той през живота си не се е занимавал с наказателно дело, камо ли с убийство.

— Да, ти не би повторила грешката си. Маги остро ме изгледа.

— Това пък какво означава?

— Нищо, тъпа шега. Да не се отклоняваме.

Тя беше скръстила ръце на гърдите си.

— По-коварен ход не съм виждала. Ройс иска да ме отстрани от делото, затова се обръща към Бел. А Бел… не мога да повярвам, че ще ми причини такова нещо.

— Да бе, сигурно и той ще намаже от гърнето със злато в края на дъгата^[1]. Може би трябваше да предвидим, че се задава нещо от тоя род.

И аз бях използвал тази защитна тактика, но не и толкова очевадно. Ако съдията или прокурорът не ти харесват, един от начините да ги разкараш, е да включиш в екипа си човек, който е в конфликт на интереси с тях. Понеже конституцията гарантира на обвиняемия правото сам да избере защитниците си, обикновено от процеса се дисквалифицират съдията или прокурорът. Много хитър ход от страна на Ройс.

— Разбираш какво прави той, нали? — каза Маги. — Мъчи се да те изолира. Наясно е, че съм единственият човек, на когото можеш да се довериш като помощник, и се опитва да те лиши от него. Знае, че без мен ще изгубиш.

— Много ти благодаря за вярата ти в мен.

— Знаеш какво искам да кажа. Ти никога не си бил обвинител. Аз съм тук, за да ти помагам в това. Ако ме изхвърли от масата, кого ще вземеш? На кого можеш да имаш доверие?

Кимнах. Имаше право.

— Добре, излагай фактите. Колко време живяхте с Бел?

— С него ли? Не сме живели заедно. Излизахме за кратко преди седем години. Не повече от два месеца и ако каже нещо друго, значи е лъжец.

— В какво е конфликтът, в това, че сте имали връзка, или има нещо друго, което си направила или казала? Нещо, което той знае.

— Няма нищо. Излизахме и просто не се получи.

— Кой кого остави?

Тя замълча за миг и заби поглед в пода.

— Той мен.

Кимнах.

— Ето го конфликтът. Може да заяви, че му имаш зъб.

— Отхвърлена жена, това ли? Пълни глупости. Вие мъжете сте…

— Почакай, Маги. Почакай. Само казвам, че това е техният аргумент, а не че съм съгласен с него. Всъщност искам…

Вратата към стълбището се отвори и прокурорът, който беше заел нашето място на масата, влезе и тръгна нагоре. Погледнах си часовника. Бяха минали само осем минути.

— Тя отиде в кабинета си — осведоми ни той, докато минаваше покрай нас. — Спокойно.

— Благодаря.

Изчаках да чуя стъпките му на следващата площадка, преди да продължа, вече по-тихо.

— Добре, как да го предотвратя?

— Кажи на съдията, че това е очевиден опит за саботиране на обвинението. Наели са нов адвокат по една-единствена причина — защото е имал връзка с мен. А не заради някакви специфични умения, с които ще допринесе за защитата.

Кимнах.

— Добре. Друго?

— Не знам. Не се сещам… било е отдавна, без силна емоционална привързаност, без отражение върху професионалната преценка и поведение.

— Да, да, да… ами Бел? Той знае ли нещо, за което трябва да внимавам?

Тя ме погледна така, сякаш бях предател.

— Маги, трябва да знам, за да няма още изненади, разбираш ли?

— Добре, няма нищо. Той наистина трябва съвсем да е закъсал, че да взима пари само за да ме отстрани от делото.

— Не се бой, тая игра се играе от двама. Да вървим.

Върнахме се в залата и на минаване през портала кимнах на секретарката да повика съдията от кабинета й. Вместо да отида на масата на обвинението, се насочих към защитата, където бяха Ройс и неговият клиент. Сега Дейвид Бел седеше от другата страна на Джесъп. Надвесих се над рамото на Ройс и прошепнах достатъчно високо, за да ме чуе обвиняемият.

— Клайв, когато съдията излезе, ще ти дам възможност да оттеглиш това искане. Ако не го направиш, първо ще те изложа пред камерата и този момент ще е дигитално запечатан завинаги. И второ, онова предложение за освобождаване и обезщетение, което направих на клиента ти миналата седмица, е оттеглено. Окончателно.

Видях, че веждите на Джесъп се повдигат няколко сантиметра. Не беше чувал за никакво предложение, свързано с пари и свобода. Не беше чувал, защото аз не бях правил такова. Обаче сега Ройс трябваше да го убеди, че не е скрил нищо от него. Много му здраве.

Британецът се усмихна така, като че ли беше много доволен от реакцията ми. Отпусна се нехайно назад и хвърли писалката, която държеше, върху бележника си. Позлатен „Монблан“. Не биваше да се отнася така с нея.

— Мислиш си, че ще постигнеш нещо, а, Мик? Е, чуй какво ще ти кажа. Няма да оттегля искането и ми се струва, че ако ми беше направил предложение за освобождаване и обезщетение, щях да си спомням.

Добре, беше изобличил блъфа ми. И все пак му оставаше да убеди клиента си. Видях, че съдията излиза от кабинета си и изкачва трите стъпала към катедрата. Използвах оставащото ми време, за да прошепна за последно на Ройс:

— Колкото и да си платил на Бел, хвърлил си си парите на вятъра.

Отидох на масата на обвинението и останах прав. Брайтман призова за тишина.

— Добре, продължаваме с „Калифорния срещу Джесъп“. Господин Холър, ще отговорите ли на последното искане на обвиняемия, или ще представите отговора си в писмен вид?

— Ваша светлост, обвинението би желало да отговори веднага на… това искане.

— Добре тогава, давайте.

Опитах се да събера достатъчно възмущение в гласа си.

— Ваша светлост, и аз съм доста циничен, обаче трябва да кажа, че съм изненадан от тактиката на защитата с това искане. Това всъщност не е никакво искане, а просто опит за саботиране на съдебната система чрез лишаване на Народа на Кали…

— Ваша светлост — прекъсна ме Ройс, като скочи от мястото си. — Категорично възразявам срещу очернянето на моята репутация, което господин Холър прави за протокола и пред медиите. Това не е нищо повече от…

— Господин Ройс, ще имате възможност за реплика, след като господин Холър отговори на вашето искане. Седнете, моля.

— Да, ваша светлост.

Той седна и аз се опитах да си спомня докъде бях стигнал.

— Продължавайте, господин Холър.

— Да, ваша светлост. Както знаете, във вторник обвинението предаде всички доказателствени материали на защитата. Това, което получихте току-що, е изключително коварен ход, замислен от господин Ройс, след като е осъзнал срещу какво ще се изправи на процеса. Мислел си е, че обвинението ще се препъне в това дело. Сега вече знае, че няма да е така.

— Но какво общо има това с новото искане, господин Холър? — нетърпеливо попита съдията.

— Има много общо. Чували ли сте за „купуване“ на съдия? Е, господин Ройс прави опит за „купуване“ на прокурор. От доказателствените материали е разбрал, че Маргарет Макфърсън е може би най-важният член на прокурорския екип. Вместо да атакува доказателствата в съда, той се мъчи да нанесе коварен удар на обвинението, като разцепва екипа, събрал тези доказателства. До процеса остават само четири седмици, а господин Ройс прави ход, насочен срещу моята помощничка. Наел е адвокат, който изобщо няма опит в наказателното право, да не споменавам, че не е участвал в процес за убийство. Защо ще го прави, ваша светлост, освен за да скалъпи този мним конфликт на интереси?

— Ваша светлост?

Ройс отново беше на крака.

— Господин Ройс, казах ви, че ще получите възможност — отвърна съдията. Предупреждението съвсем ясно се долавяше в гласа й.

— Но, ваша светлост, аз не мога…

— Сядайте.

Той се подчини и Брайтман отново насочи вниманието си към мен.

— Ваша светлост, това е циничен ход, направен от отчаян адвокат. Позволявам си да се надявам, че няма да му позволите да подкопае устоите на конституцията.

Бяхме като скачени съдове, аз седнах — а Ройс моментално се изправи.

— Един момент, господин Ройс — вдигна ръка съдията и му даде знак да се върне на мястото си. — Искам да поговоря с господин Бел.

Сега дойде ред на Бел да стане. Той беше добре облечен, с пясъчноруса коса и червендалесто лице, но виждах страха в очите му. Независимо дали той се беше обърнал към Ройс, или Ройс — към него, ставаше ясно, че не е очаквал да се изправи пред съдията и да дава обяснения.

— Господин Бел, не съм имала удоволствието да ви видя да практикувате в моята зала. С наказателно право ли се занимавате?

— Хм, не, госпожо, обикновено не. Аз съм адвокат, участвал съм в над трийсет процеса. Разбирам си от работата в съда, ваша светлост.

— Браво. Колко от тези процеси са били за убийство?

Стана ми смешно, докато наблюдавах как онова, което бях привел в движение, набира собствена инерция. Ройс изглеждаше покрусен, планът му се пръскаше на парченца като скъпа ваза.

— Сам по себе си, нито един не беше процес за убийство. Но няколко бяха за неумишлено причиняване на смърт.

— Не е същото. В колко наказателни процеса сте участвали, господин Бел?

— В нито един, ваша светлост.

— С какво ще допринесете за защитата на господин Джесъп?

— Ваша светлост, аз имам извънредно богат съдебен опит, но не мисля, че биографията ми има някакво значение. Господин Джесъп има право сам да избира защитниците си и…

— Какъв точно е конфликтът на интереси между вас и госпожа Макфърсън?

На лицето на Бел се изписа озадачено изражение.

— Разбрахте ли въпроса? — попита съдията.

— Да, ваша светлост, конфликтът се състои в това, че имахме интимна връзка, а сега ще бъдем противници в процеса.

— Били ли сте женени?

— Не, ваша светлост.

— Кога сте имали интимна връзка и колко е продължила тя?

— Преди седем години и продължи около три месеца.

— Оттогава поддържали ли сте контакт с нея?

Бел вдигна очи към тавана, като че ли търсеше отговора там. Маги се наведе и зашепна в ухото ми.

— Не, ваша светлост — отвърна Бел.

Изправих се.

— Ваша светлост, в интерес на пълното изясняване на истината, ще добавя, че за последните седем години господин Бел е пратил на госпожа Макфърсън една коледна картичка. Тя не му е отговорила.

В залата се разнесе приглушен смях. Съдията не обърна внимание и погледна нещо на катедрата пред себе си. Като че ли беше чула достатъчно.

— В какво се състои конфликтът на интереси, за който се тревожите, господин Бел?

— Хм, ваша светлост, малко ми е трудно да говоря на открито заседание, обаче аз прекъснах връзката с госпожа Макфърсън и се безпокоя, че от нейна страна може да е останала известна враждебност. Ето това е конфликтът.

Съдията нямаше да се върже на това и всички в залата го знаеха. Започваше да става неловко даже да гледаш.

— Госпожо Макфърсън — каза Брайтман.

Маги отмести стола си назад и се изправи.

— Изпитвате ли враждебност към господин Бел?

— Не, ваша светлост, поне до днес. Занимавах се с по-приятни неща.

Когато копието на Маги улучи целта, отново чух тих кикот от редовете зад мен.

— Благодаря, госпожо Макфърсън — отвърна съдията. — Можете да седнете. Вие също, господин Бел.

Той облекчено се стовари на стола си. Съдията се наведе напред и заговори делово по микрофона.

— Искането се отхвърля.

Ройс незабавно скочи на крака.

— Ваша светлост, аз не бях изслушан преди вашето решение.

— Искането беше ваше, господин Ройс.

— Но бих желал да отговоря на някои от нещата, които каза господин Холър…

— Господин Ройс, вече издадох решението си. Не виждам необходимост от повече обсъждания. А вие?

Той разбра, че поражението му може да стане още по-тежко, и преустанови опитите си.

— Благодаря, ваша светлост.

Британецът седна. Съдията прекрати заседанието ние си събрахме нещата и се насочихме към задната врата. Но не толкова бързо, колкото Ройс. Той, клиентът му и набеденият му колега си плюха на петите, все едно ще изпуснат последния влак в петък вечер. И този път Ройс не си направи труда да спре пред залата, за да поприказва с медиите.

— Благодаря, че ме защити — усмихна ми се Маги, когато стигнахме при асансьорите.

Свих рамене.

— Ти сама се защити. Сериозно ли говореше, когато каза, че след Бел си се заела с по-приятни неща?

— Определено по-приятни от него.

Погледнах я, но не успях да открия по-дълбок смисъл в думите й. Вратата на асансьора се отвори и ние се озовахме пред Хари Бош, който тъкмо се канеше да излезе от кабината.