Майкъл Конъли
Отменена присъда (15)

15.

Сряда, 24 февруари, 08,15 ч.

Даян Брайтман ни покани в кабинета си и ни предложи каничка кафе и чиния масленки — необичаен жест от страна на съдия в наказателен съд. Присъствахме аз, моята помощничка Маги Макфърсън и Клайв Ройс, който беше без асистентката си, но не и без своето нахалство. Той попита съдията дали може да получи горещ чай.

— Е, много ми е приятно — каза съдията, след като всички се настанихме пред бюрото й с чаши в ръце. — Не съм имала възможност да видя никой от вас да практикува в моята зала. Затова реших, че е добре да започнем малко по-неофициално в кабинета ми. Ако се наложи, веднага можем да излезем в залата и да продължим протоколно.

Тя се усмихна и никой от нас не й отговори.

— Първо трябва да заявя, че изпитвам искрено уважение към добрия тон в съдебната зала — продължи съдията. — И държа на подобно отношение от страна на адвокатите и прокурорите. Очаквам този процес да премине като енергично състезание на доказателства и факти по делото. Но няма да търпя никаква театралност или престъпване границите на учтивостта и юриспруденцията. Надявам се, че сте ме разбрали добре.

— Да, ваша светлост — отвърна Маги, а ние с Ройс кимнахме.

— Добре, сега да поговорим за отразяването в медиите. Пресата ще наблюдава неотлъчно делото като хеликоптерите, които следяха О. Джей Симпсън по магистралата. Това е очевиден факт. Получих молби от три местни мрежи, от един режисьор документалист и от предаването „В резюме“ на „Ен Би Си“. Всички искат да снимат целия процес. Не виждам проблем в това, стига да са взети съответните мерки за защита на съдебните заседатели, но се безпокоя за действията ви извън съдебната зала. Някой от вас има ли какво да каже по този въпрос?

Изчаках малко и след като никой не се обади, го направих аз.

— Ваша светлост, поради характера на това дело — втори процес по случай с двайсет и четири годишна давност — вече му е отделено прекалено голямо внимание в медиите и ще ни е трудно да изберем дванайсет души и две резерви, които не са научили за него през медийния филтър. Вече видяхме обвиняемия на първата страница на „Таймс“ и на първия ред на стадиона на „Лейкърс“. Как ще съберем безпристрастни съдебни заседатели при това положение? Медиите, не без помощта на господин Ройс, представят господин Джесъп като нещастен и преследван човек, а нямат и най-малка представа какви са доказателствата срещу него.

— Възразявам, ваша светлост — отвърна Ройс.

— Не можеш да възразиш — сопнах му се аз. — Това да не ти е съдебно заседание?!

— Ти беше адвокат, Мик. Къде отиде принципът „невинен до доказване на противното“?

— За него вече е било доказано противното.

— В процес, който Върховният съд на този щат обяви за „пародия“. На такава основа ли искаш да стъпиш?

— Виж, Клайв, аз съм адвокат и презумпцията за невинност е мярка, която се прилага в съда, а не в шоуто на Лари Кинг.

— Не сме участвали в шоуто на Лари Кинг — все още.

— Виждате ли какво имам предвид, ваша светлост? Той иска да…

— Моля ви, господа! — прекъсна ни Брайтман.

Тя изчака малко, докато се увери, че е сложила край на спора.

— Това е класическа ситуация, в която трябва да балансираме правото на обществото да бъде информирано с мерките, които ще ни гарантират непредубедени съдебни заседатели, безпрепятствен процес и справедлив резултат.

— Но ние не можем да забраним на медиите да следят това дело, ваша светлост — припряно възрази Ройс. — Свободата на печата е крайъгълен камък на американската демокрация. Нещо повече, ще си позволя да насоча вниманието ви към самото съдебно решение, което позволи провеждането на повторен процес. Върховният съд установи сериозни празноти в доказателствата и порица Окръжна прокуратура за неправомерния начин, по който е обвинила моя клиент. А сега вие се готвите да забраните на медиите да следят делото, така ли?

— О, моля те — пренебрежително рече Маги. — Не става въпрос да забраним на медиите да следят каквото и да е и като оставим твоята патетична защита на свободата на печата настрана, въпросът е съвсем друг. Ти явно се опитваш да повлияеш на избора на съдебни заседатели, манипулирайки медиите преди процеса.

— Това изобщо не е вярно! — изрева Ройс. — Отзовах се на молбите на медиите, да. Но не се опитвам да влияя на нищо. Ваша светлост, това е…

Чу се силен трясък. Съдията беше грабнала чукчето от декоративния комплект и го бе стоварила силно върху бюрото.

— Хайде да се успокоим — каза Брайтман. — И да се въздържаме от лични нападки. Както вече посочих, трябва да се стремим към златната среда. Не съм склонна да затварям устата на пресата, но ще наложа заповед за неразпространение на информация на онези участници в процеса, за които сметна, че се държат безотговорно. Засега ще оставя всеки от вас сам да определя какви са разумните и отговорни отношения с медиите. Но ви предупреждавам, че последиците от нарушение в тази област ще бъдат незабавни и може би пагубни за каузата ви. Повече предупреждения няма да има. Ако минете границата — край.

Тя замълча и зачака коментари. Никой не отговори. Съдията остави чукчето на специалната поставка до златната писалка и тонът й отново стана дружелюбен.

— Добре. Мисля, че се разбрахме.

Каза, че иска да преминем към други свързани с делото въпроси, на първо място датата за процеса. Попита дали и двете страни са готови да започнат по график — след по-малко от пет седмици. Ройс отново заяви, че клиентът му не се отказва от правото си на съкратено съдебно производство.

— Защитата ще бъде готова да започне на пети април, стига обвинението да не продължи да ни върти номера с доказателствения материал.

Поклатих глава. Не можех да спечеля с тоя тип. Бях направил невъзможното, за да задвижа нещата с предаването на материалите, а той се опитваше да ме изкара измамник пред съдията.

— Какви номера? Ваша светлост, вече предадох на господин Ройс първия комплект документи. Но както знаете, процесът е двустранен и обвинението още не е получило от него нищо в замяна.

— Предаде ми материалите от първия процес, съдия Брайтман, заедно със свидетелския списък от хиляда деветстотин осемдесет и шеста. Това е в разрез с духа на правилата за споделяне на информацията.

Брайтман ме погледна и видях, че Ройс е спечелил точка.

— Вярно ли е, господин Холър? — попита тя.

— Не, ваша светлост. От списъка са извадени някои имена и са добавени други. Освен това му предадох…

— Едно име — прекъсна ме Ройс. — Прибавил е само едно име, на своя следовател. Голяма работа, като че ли не знам, че следователят му може да даде показания.

— Ами това е единственото ново име, с което разполагам за момента.

Маги се включи в кавгата с пълна сила.

— Ваша светлост, обвинението е длъжно да предаде всичките си материали по делото в срок до трийсет дни преди процеса. По мои сметки дотогава остават още трийсет и пет дни. Господин Ройс се оплаква от това, че сме проявили добрата воля да му предадем материалите още преди да сме длъжни да го направим. Явно при него никоя добрина не остава ненаказана.

Съдията вдигна ръка, за да прекрати коментарите, и погледна календара, закачен на стената отляво на бюрото й.

— Мисля, че госпожа Макфърсън има право. Жалбата ви е прибързана, господин Ройс. Двете страни трябва да разполагат с всички материали по делото до пети март, петък. Ако тогава възникне проблем, пак ще поговорим.

— Да, ваша светлост — хрисимо рече Ройс.

Искаше ми се да се пресегна, да вдигна ръката на Маги във въздуха и победно да я разтърся, но едва ли щеше да е уместно. И все пак се радвах, че поведохме поне с една точка пред Ройс.

След като обсъдихме още няколко рутинни досъдебни въпроса, срещата приключи и ние си тръгнахме през залата. Спрях да побъбря със секретарката на Брайтман. Не я познавах много добре, но не исках да излизам заедно с Ройс. Опасявах се, че ще си изпусна нервите, а той тъкмо това чакаше.

Когато го видях да минава през двукрилата врата в дъното, прекратих разговора и с Маги се насочихме към изхода.

— Здравата го срита по задника, Маги — похвалих я аз. — Словесно.

— Ще има значение само ако го сритаме на процеса.

— Не се бой, ще успеем. Искам да се заемеш с предаването на материалите. Действай както обикновено правите в прокуратурата. Струпай му всичко накуп. Дай му толкова много неща, че да не може да види кое е най-важното.

Тя се усмихна, обърна се и мина гърбом през вратата.

— Най-после загряваш.

— Надявам се.

— Ами Сара? Той трябва да се е досетил, че сме я намерили, и ако е умен, няма да чака да му дадем материалите. Сигурно е пратил свой човек да я търси. Лесно може да я открие. Хари го доказа.

— Нищо не можем да направим. Като стана дума за Хари, къде е той тази сутрин? — попитах аз.

— Обади ми се и каза, че трябвало да провери някои неща. Щял да се появи по-късно. Ти не отговори на въпроса ми за Сара. Какво ще…

— Кажи й, че може да я посети някой от страна на защитата, но не е длъжна да разговаря с него, ако не желае.

Излязохме в коридора и завихме наляво към асансьорите.

— Ако тя не разговаря с тях, Ройс ще се оплаче на съдията. Сара е ключовият свидетел, Мики.

— И какво от това? Съдията не може да я принуди да говори. А пък Ройс ще изгуби време за подготовка. Щом е решил да ни върти номера и ние няма да му останем длъжни. Всъщност какво ще кажеш за това? Ще включим в свидетелския списък всички затворници, с които Джесъп е лежал в една килия. Това би трябвало да ангажира следователите му за известно време.

На лицето на Маги се разля широка усмивка.

— Ти наистина влизаш в час, а?

Натикахме се в пълния асансьор. С Маги бяхме достатъчно близо един до друг, за да се целунем. Гледах я в очите, докато й отговарях:

— Защото не искам да загубя.