Майкъл Конъли
Отменена присъда (13)

13.

Четвъртък, 18 февруари, 20,15 ч.

На дъщеря ми вече й липсваше готвенето на майка й — която отсъстваше едва от един ден. Докато изхвърлях недоядения и сандвич в боклука и се чудех как е възможно да не се справя с някаква си принцеса с кашкавал, мобилният ми иззвъня. Обаждаше се Маги.

— Кажи ми нещо хубаво — поздравих я аз.

— Налага се да прекараш вечерта с нашата прекрасна дъщеря.

— Да, това е нещо хубаво. Само дето не ми харесва манджите. А сега ми кажи още нещо хубаво.

— Нашата главна свидетелка е готова да даде показания.

— Разпозна ли го?

— Да.

— Разказа ли ви за семенната течност и обяснението й съвпада ли с нашата версия?

— Да.

— И ще дойде да свидетелства за всичко това на процеса?

— Да.

През тялото ми премина дванайсетволтов заряд.

— Това всъщност са много хубави неща, Маги. Има ли нещо лошо?

— Амиии…

Платната на мачтите ми изведнъж провиснаха. Сигурно щях да чуя, че Сара все още е наркоманка или пък има някакъв друг проблем, който ще ми попречи да я използвам на процеса.

— Хайде, казвай!

— Е, ще се опитат да оспорят показанията й, разбира се, но те са доста солидни. Тя е борбена жена и си личи. Всъщност липсва само едно: емоциите. Преживяла е много и изглежда малко изчерпана емоционално. Няма сълзи, няма смях, просто всичко е безизразно.

— Можем да поработим по тоя въпрос. Ще я подготвя.

— Ами да, само че трябва да сме внимателни. Не казвам, че не я бива и така. Просто е като права линия. Иначе всичко е наред. Мисля, че ще ти хареса и ще ни помогне да върнем Джесъп в затвора.

— Това е фантастично, Маги! Наистина. Все още ли си съгласна да се заемеш с нея на процеса?

— Да.

— Ройс ще я атакува за метамфетамина — загуба на памет и тъй нататък. Начинът й на живот… ще трябва да си готова за абсолютно всичко.

— Ще бъда. За теб остават Бош и Джесъп. Още ли смяташ, че той ще даде показания?

— Джесъп ли? Да, трябва. Клайв знае, че няма да мине без него, не и след двайсет и четири години. Тъй че, да, аз ще ги поема.

— С Хари поне няма да има за какво да се притесняваш.

— И Клайв го знае.

— Какво би трябвало да значи това?

— Значи, че не бива да подценяваш Клайв Ройс Хитрия. Нали разбираш, вие прокурорите винаги допускате тази грешка. Ставате свръхсамоуверени и това ви прави уязвими.

— Много ти благодаря, Ф. Лий Бейли^[1]. Ще го имам предвид.

— Как беше днес Бош?

— Беше си Бош. При теб какво става?

Надникнах през вратата на кухнята. Хейли седеше на дивана и си пишеше домашното на масичката.

— Ами, например, вече имаме съдия. Брайтман, сто и дванайсети отдел.

Маги се замисли за миг, преди да отговори:

— Бих казала, че това не е изгодно за нито една от страните. Тя е идеалната среда. Никога не е била прокурор, никога не е била адвокат. Просто добър, стабилен правист, специалист по граждански дела. Смятам, че никоя страна не получава предимство с нея.

— Леле, безпристрастен и справедлив съдия! Представям си го.

Маги премълча.

— Определи дата за първото съвещание в кабинета й. Сряда в осем сутринта, преди да започнат съдебните заседания. Как ти се струва?

Това означаваше, че съдията иска да се срещне с адвоката и прокурора и да обсъди делото неофициално в кабинета си, далеч от обективите на медиите.

— Мисля, че е добре. Сигурно ще установи правила за процедурата и контактите с пресата. Като че ли ще държи нещата изкъсо.

— И аз така си помислих. Свободна ли си в сряда да идем заедно?

— Ще трябва да си проверя графика, но май съм свободна. Опитвам се да разчистя всичко друго.

— Днес дадох на Ройс първата част от материалите, главно нещата от първия процес.

— Нали знаеш, че можеш да го забавиш до трийсетия ден?

— Да, ама какъв смисъл има?

— Важна е стратегията. Колкото по-рано му ги дадеш, толкова повече време за подготовка ще има. Той се опитва да ни притисне, като не се отказа от правото си на съкратен процес. Трябвало е да му отговориш, като не му разкриеш картите ни преди крайния срок. Трийсет дни преди процеса.

— Ще го запомня за следващия път. Но това бяха съвсем общи неща.

— Сара Глисън в списъка на свидетелите ли е?

— Да, но под името Сара Ланди, както през осемдесет и шеста. И дадох адреса на нашия офис. Клайв не знае, че сме я намерили.

— И не бива да знае до момента, в който сме длъжни да му го съобщим. Не искам да я тормози или да се чувства застрашена.

— Какво й каза за идването й на процеса?

— Казах й, че навярно ще се наложи да дойде за два дни. Плюс пътуването.

— И това няма да представлява проблем, така ли?

— Ами… тя има собствен бизнес, започнала е преди две години. В момента има един голям проект, но иначе нямали много работа. Предполагам, че когато ни потрябва, ще можем да я доведем.

— Още ли сте в Порт Таунсенд?

— Да, свършихме с нея преди час. Взехме си вечеря и се настанихме в един хотел. Денят беше доста тежък.

— Утре ли се прибирате?

— Полетът ни е чак в два. Трябва да вземем ферибот… дори само до летището си е цяло пътешествие.

— Добре, обади ми се сутринта, преди да тръгнете. Просто в случай че се сетя нещо, свързано със свидетелката.

— Хубаво.

— Някой от вас води ли си бележки?

— Не, решихме, че така може да я накараме да се държи по-сковано.

— Записахте ли разговора?

— Не, по същата причина.

— Добре. Искам възможно най-малко неща да влязат в материалите, които трябва да предадем на защитата. Кажи на Бош да не записва нищо. Можем да направим на Ройс копие от шестте снимки, които сте използвали за разпознаването, но само толкова.

— Ясно. Ще предам на Хари.

— Кога, тая вечер или утре?

— Какво пък означава това?

— Нищо, няма значение. Нещо друго?

— Да.

Приготвих се. Дребнавата ми ревност бе излязла наяве за миг.

— Искам да пожелая лека нощ на дъщеря си.

— Ааа — въздъхнах и усетих, че ме обзема облекчение. — Сега ще ти я дам.

Занесох телефона на Хейли.

— Майка ти е.