Джек Слейд
Опасната блондинка от Рио Кончос (11)

11.

Погледът на Ласитър беше отправен към приближаващата пощенска кола. Той свали шапка и махна с ръка на кочияшите. Те и двамата седяха върху капрата — четири очи виждаха по-добре, отколкото две, но не и тези, защото не видяха двамата ездачи. Четворният впряг препускаше в галоп и въпреки това кочияшът продължаваше да плющи с камшика.

— Хайде! — Ласитър се огледа за Дейзи. Беше изостанала. Склонът беше стръмен и тя може би се страхуваше да не падне от коня. — Давай бавно — извика той. — Аз ще задържа коня.

Той отпусна юздите на коня и животното направо излетя.

Когато беше на около двеста ярда от пътя, двамата кочияши го видяха. Единият веднага забоде камшика и опъна юздите на впряга. Той се опря на подовата дъска и затегли с все сила. Конете забавиха ход.

Ласитър отпусна коня да препуска и се огледа за Дейзи, която все още се намираше на стръмния склон.

Изведнъж проехтяха изстрели откъм другата страна на пътя.

Ласитър погледна напред и видя, че кочияшите отново подкараха конете си. Пощенската кола отмина в галоп. Остави само сив шлейф от прах след себе си, който забули всичко наоколо.

За бандит ли го бяха взели кочияшите, за бандит, който иска да нападне пощенската кола? Ама че объркана работа…

Ласитър изруга, спря и се огледа за Дейзи. Тя беше достигнала до равно място, яздеше бавно и гледаше разочарована след пощенската кола, която се отдалечаваше по прашната сива лента.

Когато Ласитър отново погледна към пътя, прахът беше се разнесъл и той видя да изникват иззад гъсталака и дърветата мъже, взели пушките си ниско за стрелба от бедро. Твърде късно видя двамата ездачи, които препуснаха по пътя на сто ярда от него към Дейзи.

С един скок и не беше вече на коня. В същия миг загърмяха, оръжията и той чу куршумите да свирят. Оловните парчета прелетяха над празното седло.

Ласитър стоеше широко разкрачен и приведен, с револвер, вдигнат на височината на очите, а конят — зад гърба му. Целеше се и стреляше по първия от двамата ездачи. Прицели се внимателно и въпреки това не улучи. Два пъти стреля по него, без да улучи. Разстоянието беше прекалено голямо за револвер. А пушка нямаше.

Дейзи, съзряла опасността, беше обърнала коня и галопираше на запад по подножието на склона.

Двамата ездачи препускаха след нея един до друг.

Ласитър се изправи, пристъпи към коня си и тъкмо искаше да се метне на него, когато отново започна силна стрелба, така че трябваше отново да се хвърли на земята, за да не бъде улучен.

Не бяха Дейнджърфийлд и хората му. Беше започнал вече да разпознава неговите момчета. Значи можеха да бъдат само разбойници. Ласитър почака, докато фойерверкът замлъкне, после вдигна бавно глава и опъна врат.

Видя трима мъже да стоят край пътя, застанали прави зад чинаровите дървета. Той обходи с поглед наоколо. С двамата ездачи ставаха общо петима. Погледна назад. От Дейзи и преследвачите нищо не се виждаше. Ако искаше изобщо да има някакъв шанс, трябваше да се справи с тримата край пътя, докато другите двама мерзавци не бяха настигнали Дейзи да я насилят и да се върнат с нея тук.

Той се претърколи надясно зад една издатина на пътя. Само един от тримата беше забелязал това и изрева, като че ли го дерат. Оръжията веднага затрещяха и покрай ушите на Ласитър захвърчаха фонтани от кал и чимове.

Той остана да лежи по гръб, като пъшкаше тежко. Всеки от тях беше стрелял само по веднъж. Сега чакаха да се покаже.

Не помръдваха. Ласитър изруга, защото от неговата страна почти нямаше прикритие, а те имаха на разположение редицата дървета от другата страна на пътя и храсталаците зад тях.

Изруга още веднъж. Беше отнел на мерзавците плячката от банковия обир, но все още му трябваше Бът Мастърсън заради позорното петно, което му бяха лепнали, че уж бил престъпник, който трябва да бъде окачен на бесилото. Защо му се изпречваха на пътя тези разбойници? Какво искаха от него?

Той се претърколи светкавично бързо още по-нататък. Видяха го едва като скочи напред и изчезна в канавката.

Пушечният им огън започна много късно. Куршумите плющяха над него. Изчака, докато стрелбата затихне, после запълзя внимателно нагоре по сипея. Един от мъжете притича. Ласитър го чу съвсем ясно. Скочи с револвер в ръка, улови целта на мушка, натисна спусъка и отново се хвърли на земята. Улучи! Издаде див вик.

Едва след това другите започнаха да стрелят като бесни. Ласитър дозареди револвера и тогава чу да приближава кола, но не откъм пътя.

Той пое револвера в дясната си ръка и се повдигна на лявата. Веднага залегна отново. Беше Сюзън. Тя се качваше с една кола през канавката на пътя.

— Ласитър, предай се! — викна тя с ясен глас. — Няма смисъл.

Тя спря насред пътя, слезе и изтича, като повдигаше полата си, до мъжа, когото Ласитър беше прострелял. Коленичи до него и го обърна по гръб.

— Боб, Джоукър, елате! Бързо! — извика тя с истеричен глас. — Флинт кърви.

Тя извика това няколко пъти. Но никое от момчетата не дръзваше да се покаже иззад дървото. Сега Ласитър разбра какво искат от него тези страхливци: парите от банковия обир, десетте хиляди долара.

Искаше да стане и да обясни и на нея, и на мъжете, че парите вече не са у него. Но чу тропот на копита и като се обърна, видя двамата конници да се връщат. Не сами. Водеха Дейзи в средата.

— Предавам се — викна той и хвърли револвера в канавката на пътя. После се изправи и вдигна ръце на височината на раменете си.

Един от мъжете веднага изтича към Сюзън и ранения му съучастник. Другият, един брадат тип, пресече улицата с насочен към Ласитър „Уинчестър“. Той вдигна револвера на Ласитър и го затъкна в колана си. Като приближи, опря дулото на пушката в тялото му и го опипа за оръжие.

— Ще трябва да ви разочаровам — каза Ласитър. — Парите от банковия обир вече не са у мен. Предадох ги на шерифа от Форт Бриджър. Можете да проверите — той кимна към коня си. — Претърсете багажа ми — брадатият обаче очакваше такъв отговор, както говореше лукавата му усмивка. На негово място също не би повярвал. — Обаче е истина — каза той.

— Ще прекараш един приказен час с нас — каза брадатият. — Ти като че ли още не си разбрал на кого си попаднал. Ето Джес и Глен идват с твоята учебна пушка. Ако не ни кажеш веднага къде си заровил онези триста хиляди, ще й отрежем носа. И ако и тогава не поумнееш, ще й прережем шийката. Какво ще кажеш за това, а?

— Предлагам ви нещо друго. Един от вас да отиде във Форт Бриджър и да попита шерифа — толкова е просто.

— Съвсем просто, казваш, да питаме шерифа — брадатият страхливец го гледаше ледено. — Ти да не ни смяташ за тъпаци? Я по-добре се пази!

Тримата ездачи приближаваха. Дейзи гледаше Ласитър с разширени очи. Ужасно се страхуваше.

— Чуваш ли, Глен? — рече брадатият. — Бил предал парите на шерифа. На шерифа от Форт Бриджър.

Глен огледа Ласитър изпитателно.

— И жената така твърди.

— Лъжат. Уговорили са се — разгорещи се брадатият.

Глен кимна.

— И аз така мисля — той се огледа. — Какво стана с Флинт?

— Тоя тук му пусна един куршум — обясни старият бродяга.

— Боб? — извика Глен.

Мъжът вече беше се надигнал. Сюзън също стана и двамата пресякоха пътя.

— Флинт е отсреща — каза Боб и хвърли гневен поглед на Ласитър. — Този мръсник го уби.

Глен скочи от коня.

— Претърсете всичко — заповяда той.

Брадатият хвана Ласитър за ръката и го дръпна малко по-назад, за да не е прекалено близо до другите. Фишър, Боб, Джес, че и Сюзън претърсиха най-напред вързопа зад седлото върху коня на Ласитър. После претърсиха и багажа на Дейзи. Естествено не намериха нищо.

После всички дойдоха при Ласитър. Само Боб остана при Дейзи, опрял револвер в слепоочието й.

Брадатият ръгна с дулото на пушката Ласитър в тялото, а с другата ръка го държеше. Глен, Джес, един едър и тежък мъж, и Сюзън останаха на разстояние от пет крачки. Мъжете също насочиха оръжията към Ласитър.

— Ще преброим съвсем бързичко до петнадесет — каза Глен Фишър и се украси с една от най-привлекателните си усмивки. — Ще ни кажеш къде си заровил твоите триста хиляди яйца и после можеш да препуснеш с годеницата си накъдето искаш. Иначе ще пречукаме най-напред нея, а после и теб.

Ласитър погледна Сюзън.

— Откъде си е втълпил тези триста хиляди? Че те нали нямаха и десет хиляди.

— Какво? — попита Глен и сви левия си юмрук.

Сюзън се изправи, за да може да хвърли на Ласитър един поглед отгоре.

— Лъже.

— И аз така мисля — каза Джес, пъхна револвера в кобура си и сви юмруци. — Да му обясня ли, че искаме да знаем истината? — чуваше се приглушен плясък, като удряше юмруците.

— Почакай, Джес — извика брадатият, — защо да се мъчи? Извийте врата на неговата женичка. Тогава ще проговори.

— Джес — каза само Глен Фишър.

Джес се ухили арогантно, измери Ласитър от горе до долу, обърна се и тръгна към Дейзи и Боб. Оня тип все още я държеше с револвера в шах. Бяха достатъчно близо, така че тя беше чула всичко. Ласитър видя ужасния страх в очите й и го обхвана гняв. Просто не можеше да гледа жени да страдат.

— Сюзън, кажи му да изпрати един човек във Форт Бриджър — обърна се Ласитър към опасната блондинка от Рио Кончос.

Но опасната жена си остава опасна. Можеше да си говори ако ще и с ангелски уста, нищо не помагаше.

Дори и Глен Фишър, който иначе беше разумен, беше оглушал за всякакво красноречие. Бяха обхванати от лудостта да спечелят голяма плячка — най-голямата плячка — и никой не искаше да допусне, камо ли да го преживее, че всичко е било само една илюзия и нищо повече.

Сюзън едва не беше заплакала и се обърна.

Ласитър гледаше към Дейзи. Джес стоеше зад нея и я държеше в задушаваща хватка.

— Дай му три секунди, Глен, после ще й изкарам въздуха. Отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо, докато престане да диша — извика онова копеле.

Глен Фишър погледна Ласитър с триумфален блясък в черните си като въглен очи.

— Добре де, ще ви заведа — каза Ласитър още преди да е започнал да брои този кучи син.

— И са триста хиляди, нали? — искаше да узнае Глен Фишър.

Сюзън погледна Ласитър и той кимна.

— Да, триста хиляди са.

Усмивка изкриви чертите на лицето й, но очите й не се смееха.

Мъжете се засмяха широко. Триста хиляди долара! И не лежаха в някой банков сейф. Не, Ласитър ги беше заровил някъде и сега щеше да ги заведе там. Значи трябваше само малко да поровят и щяха да бъдат богати.

— Далеч ли е оттук? — искаше да узнае брадатият.

— Не е много далеко.

— Колко далеко, по дяволите?

Ласитър повдигна рамене. Кога ли щеше да му се удаде случай да освободи себе си и Дейзи? След един час? След два или дори след три? А може би изобщо нямаше да има такъв случай.

— След един час можем да сме вече там — каза той.

Мъжете погребаха Флинт. Не се потрудиха много и изкопаха трапа буквално на един метър дълбочина, но изгориха барута от няколко патрона върху гроба му, за да има мира от лешоядите. Оня с рунтавата брада каза една молитва.

После тръгнаха. Ласитър водеше. От двете му страни яздеха Глен Фишър и исполинът Джес. Брадатият ги следваше с насочен „Уинчестър“, а след него бяха Боб и Дейзи. След тях двамата яздеше Сюзън. Мъжете бяха й оседлали един от впрегатните коне. Другият кон остана впрегнат в колата зад пояса от храсталаци. Смятаха да се върнат на пътя при каруцата още преди смрачаване. После искаха да заминат с тези триста хиляди за Ийвънстоун и от там да продължат с железницата.

Само Ласитър знаеше, че това са безумни мечти. Най-напред нямаше никакви триста хиляди и никога не ги беше имало. Нямаше дори и десет хиляди, понеже Ласитър ги беше предал на шерифа от Форт Колинс, а това можеше да бъде само жестоко разочарование за бандитите и много опасно за Ласитър и за Дейзи.

В яда си негодяите щяха да убият и двамата.

Значи Ласитър трябваше да използва шансовете си и да не престава да мисли, че не рискува само своя живот, ами и този на Дейзи.

Непрекъснато се обръщаше на седлото и гледаше над брадатия хубавото й лице. Тя всеки път се усмихваше плахо, за да му вдъхне смелост. Прекосиха пътя, изкачиха се по баира и тръгнаха по следите на Ласитър и Дейзи през гората.

Ласитър беше наясно, че нямаше значение къде ще спре и ще каже, че парите били заровени тук или там. От мига, в който спрат и слязат, до първата или втората копка с лопатата трябваше да намери своя шанс, иначе беше свършено с него и с Дейзи.

Защо тогава да се мотае толкова дълго?

Бяха яздили четири мили, когато гората отстъпи пред една скалиста стръмнина и каменисто поле.

Ласитър разбираше, че трябва да действа бързо. В крайна сметка те бяха четирима, а той беше сам и без оръжие.

Погледна Глен и посочи към една група гъсто обраснали скални навеси.

— Какво? — ухили се Глен Фишър. — Там ли?

— Да.

Те веднага скочиха от конете. Джес оглеждаше недоверчиво земята.

— Но не виждам никакви следи.

Глен Фишър погледна въпросително Ласитър, който се усмихна.

— Заличих ги.

— По-нататък — изграчи Глен Фишър. Усмивката, която пробягна по лицето му, показваше, че го разбира. Със сигурност и той, ако беше на мястото на Ласитър, не би постъпил по друг начин.

Зеленината беше толкова гъста, че конете спряха.

— Да слизаме — каза Ласитър.

Глен Фишър се спусна на земята. Ласитър и Джес последваха примера му. И брадатият слезе от коня.

Фишър го спря с ръка.

— Почакай.

Той веднага изостана назад.

Ласитър си пробиваше път през дивия гъсталак. Фишър го следваше с револвер в ръка. Джес разгъваше сгъваемата си лопата, която извади от багажа. Ласитър видя това и тръгна колкото може по-бързо. Глен Фишър беше принуден да направи усилие, за да го следва.

Ласитър спря рязко. Глен Фишър застина на мястото си до него и погледна към земята, колтът му неволно също се насочи надолу. Той търсеше мястото, където Ласитър беше закопал тези триста хиляди долара. В този момент като че ли мислеше само за парите. Във възбудата си въобще не му хрумна, че може да го грози опасност. Въобразяваше си, че се намира на една лопата дълбочина от несметното богатство.

Но силен удар го откъсна от тези мечти. Ласитър му стовари жесток ъперкът така, че той се завъртя на тока си. Последва едно кроше точно в целта. Глен затвори очи, падна назад в храсталака и там остана.

Ласитър разтри кокалчетата на ръцете си и се обърна. Джес вече беше пред него, а в погледа му имаше недоверие. Като че ли Глен Фишър му липсваше.

Не му остави време за размисъл. Скочи върху него, хвана го за раменете, претърколи се назад и увлече тежкия мъж със себе си. Прехвърли го назад и той прелетя в храстите, като описа дъга. Удари се в една каменна плоча и остана неподвижен върху нея.

Ласитър го удостои само с един бегъл поглед и се отдръпна през гъсталака. Брадатият идваше срещу него и този стар страхливец веднага надуши ситуацията. Вдигна уинчестъра, решен да го премахне от пътя и от живота си.

Но тази дребна и жилава дива котка този път не беше достатъчно бърза.

Ласитър успя да хване пушката, изтръгна му я и я захвърли. Джоукър беше идеалният побойник, но беше се оставил да го изненадат. Когато навлезе в гъсталака, беше тръгнал след Джес и очакваше него, а не пленника. Ласитър искаше да притисне лицето му с ръка и да го прехвърли с един ритник настрана. Но тази брадата дърта сова беше пъргава като котка. Той предприе едно лъжливо нападение уж в сляпа ярост и после използва шанса си, когато Ласитър посегна напразно.

Нападна го отстрани с кама. Дявол знае откъде беше я измъкнал толкова бързо. Черните му очи блестяха диво и коварно. Мъжът от Бригада Седем сръчно отбягна удара и му подложи крак. Брадатият имаше такава инерция, че се претърколи два пъти, при това ръмжеше като дива котка, която галят срещу косъма. Скочи веднага на крака, яростно и невероятно бързо. Но Ласитър беше вече на мястото си. С един ъперкът го подхвърли на цял ярд височина, после той се пльосна с разперени ръце и крака на земята и повече не мръдна.

Ласитър изтри потта от челото си. Наведе се и извади колта от колана на брадатия. Изтича веднага напред и намери и уинчестъра му.

Застина снишен на място, когато можа да види през последния ред храсти Боб с Дейзи и Сюзън. Боб все още държеше револвера си в ръка, но в този момент не беше го насочил към Дейзи.

Всичко протече за части от секундата. Ласитър прецени ситуацията, опря приклада на уинчестъра в рамото си, прицели се и стреля.

Екна изстрел и Боб се срина смъртно ранен от коня.

Веднага се чу и тропот на копита. Докато Дейзи още беше парализирана от изненадата, Сюзън подкара коня си с камшика и препусна в галоп.

Ласитър излезе от храсталаците. Дейзи се разплака, спусна се от седлото на коня и изтича към него. Те се прегърнаха, целунаха се и се притискаха.

Ласитър бързаше. Беше само нокаутирал, но не и окончателно обезвредил мъжете в храстите и те рано или късно пак щяха да налетят срещу него. Искаше да не изпуска и следите на Сюзън. Той познаваше този тип жени. Беше убедена, че парите са още у него, и щеше да препусне при Бът Мастърсън, а този мръсник все някога щеше да дойде да си ги вземе.

Дали разсъждаваше правилно? Това беше въпросът.

И все пак, след като тя избяга, не му оставаше нищо друго, освен да чака Мастърсън. Ийвънстоун беше най-близкото населено място. И без друго беше се запътил с Дейзи нататък, когато попадна в капана на Сюзън и нейните спътници.

Ласитър помогна на Дейзи да се качи на седлото. Потеглиха веднага. Взеха всички коне със себе си, защото не му се искаше Глен Фишър и неговите кучи синове да хукнат по петите му толкова скоро.

Върнаха се обратно на главния път, защото това беше най-краткият път към Ийвънстоун. Сюзън вече не се виждаше там. Никъде наоколо я нямаше.