Горделивата пеперуда (Банатска народна приказка)

Ето че и в дивата гора пристигнала царица Пролет. Откъдето поминала, дървесата се раззеленили, тревата избуяла, птичките в хор запели, пчелички и бръмбарчета зажужали; събудили се и горските ручейчета. Въздухът се изпълнил с дъх на цъфнали цветя и билки.

Всред това всеобщо оживление хвърчала нагоре-надолу, обзета от луда радост, една пеперуда. Крилата и — обагрени с всички цветове на дъгата, тялото — стройно и кръшно. Наистина тя била толкова красива, че цветята охотно разтваряли чашките си, за да вкуси хубавицата от техния нектар. Дали от цветния сок, дали от прозрачния въздух или от топлите слънчеви лъчи, на пеперудата главичката и се замаяла — също като да е пияна (Аз пък мисля, че причината за нейното неудържимо веселие е комай по-друга: оглеждайки се в малката локвичка, която се била образувала във вдлъбнатината, останала от копитото на сурия елен Рогачко, видяла се колко е хубава и душичката й се преизпълнила с гордост).

Сега тя хвърчала от цвят на цвят, от клонче на клонче, танцувала във въздуха, та всички да я гледат и да и се любуват. Ненадейно, ето че съзряла в тревата да пълзи една гъсеница. Красавицата я погледнала с погнуса и изрекла:

— Жалко червейче, махни се по-скоро от очите ми! Защо ли Великата майка на гората си е губила времето да създава такава гнъсна твар, която знае само да се гърчи и пъпли? Виж мене, колко съм прекрасна! Събрала съм върху крилата си краските на всички цветя. С тях летя високо-високо във вишното небе, слънцето достигам.

Гъсеницата вдигнала глава, погледнала горделивката със зелените си очи и отвърнала скромно:

— Како, защо ме обиждаш с такива високомерни слова? Ами че ругаейки ме, ти себе си унижаваш. Защото до не отдавна и ти си била гъсеница, а и твоите деца ще бъдат такива като мен.

Да! Прелестната пеперуда била забравила своето рождение.

Защо да се чудим, когато това често се случва и с човека?