Фредерик Пол
Златото в края на звездната дъга (8)

Вашингтон читири

Кнефхаузен вдигна глава от купищата документи на бюрото. Той потърка очи и въздъхна. Беше спрял да пуши заедно с президента, но сега също като него бе решил да пропуши отново. Отровата си е отрова, няма съмнение. Но поне намалява напрежението, а той имаше страшна нужда от това. „И какво като гълташ отрова“ — мислеше си той. „На този свят има и по-опасни неща от отровата“.

От всяка гледна точка последните две години бяха изключително тежки за него. Всичко започна невероятно добре и заплашваше да завърши ужасно зле. Не толкова зле, колкото в поизбледнелите спомени от детството, когато всички бяха бедни, Берлин беше толкова студен и единствените топли дрехи, с които разполагаше бяха от Winterhilfe^[1]. И в никакъв случай толкова зле, колкото в края на войната. Нито пък като в онези първи години в Южна Америка и Близкия Изток, когато животът бе труден дори за богаташи като фон Браунови и Ерикови, а той трябваше да преживява с белене на картофи и натискане на копчетата в асансьора. Но по-лоши и по-тежки от тези, които би могъл да очаква един мъж на върха на своята кариера.

От гледна точка на логиката проектът Алфа Алеф бе неоспорим! При тази мисъл той стисна зъби. Проектът ще работи, не, Боже, той работи и ще промени света. Бъдещите поколения ще отсъдят.

Но бъдещите поколения още никакви ги нямаше и за момента нещата се развиваха лошо.

Това му напомни да позвъни на секретарката си.

— Успяхта ли да се свържете с президента? — попита той.

— Съжалявам, д-р Кнефхаузен. Опитвам всеки десет минути, както ми наредихте.

— Хм — изръмжа той. — Не, чакайте да видя. Има ли някакви позвънявания?

Прелистване на хартия.

— От информационната служба отново питаха за последните слухове. От офиса на Джак Андерсън. Човекът от СиБиЕс.

— Не, не. Не искам да говоря с пресата. Някой друг?

— Обади се сенатор Копли да пита кога ще отговорите на въпросите на неговия комитет.

— Ще му отговоря! Ще му отговоря така, както е отговорил Гьотц фон Берлихинген на Бамбергския епископ!

— Съжалявам, д-р Кнефхаузен. Не можах да разбера…

— Няма значение. Нещо друго?

— Само едно международно телефонно повикване от мистър Хауптман. Записах номера.

— Хауптман? — името бе удивително познато. Само след миг Кнефхаузен се досети — фотографът, който бе фалшифицирал снимките на Брайрус 12. По дяволите, заповедта бе да се притаи и да мълчи. — Не, няма значение. Не искам да ме безпокоите за дреболии. Продължавайте да търсите връзка с президента, госпожице Амброуз и ме свържете веднага след като го откриете. За другите ме няма.

Той остави слушалката и огледа тъжно и с любов пръснатите по бюрото документи. Тук бе всичко — докладите от „Конститюшън“, собствените му чертежи, обяснения и коментари, както и повече от сто страници обяснителни бележки от помощниците му по тези, ах, толкова тайнствени понякога послания от космоса:

Хенле: Навярно става дума за Паул Хенле (виж в обяснителната бележка). Цитатът, който са имали предвид вероятно е: „Има определени символизми, чрез които определени неща не могат да бъдат казани“. Предположение, че английският език е един от тези символизми.

Портокалов шербет: Извършихме секретно научно изследване на материала от Документ реф.№КОН-130Р, Парагр. 4. Химичните анализи и експерименталните проучвания показаха, че препоръчваната смес от фармацевтични средства и други инградиенти е с мощен халюциногенен ефект и не напълно изучени свойства. На двойно-сляп опит бяха подложени 100 доброволци, като половината от тях погълнаха препарата, а другата половина приеха плацебо-препарат. Обектите, които погълнаха изследваната субстанция свидетелстваха за реакции, коренно различни от тези на контролната група, получила плацебо-препарат. Описаните реакции включват чувство на невероятна компетентност и задълбочено разбиране. Тези преценки, обаче, са напълно субективни. Направени бяха опити за верифициране на тези твърдения чрез стандартен I.Q. и манипулационен тест, но обектите отказаха съдействие, а няколко обекта напуснаха без позволение района на изследване и сега са в неизвестност.

Гьоделизиран език: Система за кодиране на послания от разнообразен характер като едно много голяма число. Посланието се написва в открит текст и след това се закодира под формата на бази и степени. Поредно всеки знак от посланието се изразява с просто число, сиреч — първият знак се изразява като база 2, вторият — 3, третият — 5, след това 7, 11, 13, 17 и т.н.т. Позицията на знака в посланието се определя от степента: накратко, степен 1 означава, че това е буквата A, степен 2 отговаря на буква B, степен 3 — на C, и т.н.т. По такъв начин цялото послание се представя като произведение от бази и степени. ПРИМЕР: Думата „cab“ може да бъде изразена така: 23 x 31 x 52 или 600 (=8x3x25). Името „Abe“ ще бъде изразено с числото 56 250 или 21 x 32 x 55 (=2x9x3125). Изречението „John lives“ ще бъде изразено като произведение от следните членове: 210 x 315 x 58 x 714 x 110 x 1312 x 179 x 1922 x 235 x 2919 x 3127 (където степента „0“ е означение за интервал, а „27“ — точка или край на посланието). Както се вижда Гьоделизираната форма дори на най-краткото послание е съставена от много големи числа, макар че тези числа могат да се представят като съвкупност от бази и степени. По наша преценка обемът на посланието, излъчено от „Конститюшън“ се равнява на средно голям речник.

Острота на зрението: Обектът Джеймс Медисън Барстоу още от най-ранна ученическа възраст страда от късогледство — вероятно вследствие на прекомерно четене, което се е опитал да корегира с помощта на очни упражнения, близки до „метода на Бейтс“ (виж обяснителните бележки). През подготвителния период на проекта Алфа Алеф зрението му бе оптимално. Бивши негови колеги посочват изключителния му интерес към проблема за подобряване зрителната острота. Допълнителни разяснения: Имаме сведения, че в кръга на интересите му също влизат паранормални феномени като ясновидство и предвиждане на бъдещето и възможно е, макар да изглежда невероятно, под горепосоченият термин да се има предвид „поглед напред в бъдещето“.

 

И така нататък и така нататък.

Кнефхаузен седеше, вперил изпълнен с любов и копнеж поглед в разхвърляните хартии. Неговите деца! Великолепни… непослушни… и толкова трудни за разбиране. Колко несправедливо от тяхна страна да скрият по такъв начин изключителните си постижения. Тайната на водородното сливане! Дори само това е в състояние да оправдае проекта! Но къде е тя? Скрита в безсмислица от гадни числа! Кнефхаузен не можеше да не оцени елегантността на метода, неговата изумителна простота.

Дешифрирането? Написаното число се разделя на две колкото може пъти и броят на извършените деления ще ни даде първата буква. След това започваме да делим на следващото просто число — 3 — и така получаваме втората буква. Но практическите затруднения! Компютърните данни сочат, че само разшифроването на първото голямо число ще отнеме 25 години! ДВАЙСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ! А междувременно в това число ще лежи скрита тайната на водородното сливане и може би много други велики тайни, между които със сигурност и тайната на неговото собствено благополучие през следващите няколко седмици…

Телефонът иззвъня.

Той сграбчи слушалката и извика:

— Да, господин президент!

Но беше избързал. Това бе само разтревожения, но решителен глас на секретарката.

— Не е президента, доктор Кнефхаузен. Обажда се сенаторът Копли и иска спешно да говори с вас. Той казва…

— Не! — изрева Кнефхаузен и трясна телефона. В същия миг съжали. Копли беше човек с положение — председател на Комитета на Въоръжените Сили и не бе подходящ за противник особено сега. Години наред той търпеливо се бе мъчил да го превърне в свой приятел. Но Кнефхаузен не можеше да разговаря нито с него, нито с който и да е друг, докато президента не отговори на повикванията. И макар че в йерархическата стълба Копли заемаше висок пост, той не стоеше над Кнефхаузен. Когато върхът на тази стълба отказваше да разговаря с него целия останал свят не съществуваше.

Той се опита да направи обективна преценка на ситуацията. Натискът върху президента в момента бе огромен. Безредици по улиците на всички градове. Пълна международна политическа бъркотия. Предстоящите избори, в които президента искаше да бъде избран за трети път — и необходимостта от промени в закона, които да осигурят тази изборна победа. И най-вече — слуховете, които се разпространяваха за „Конститюшън“. Той многократно предупреждава президента. Но президентът за съжаление не го послуша. Кнефхаузен го убеждаваше, че тайна известна на двама е вече компрометирана, а тайна известна на повече от двама, въобще не е тайна. Но по настояване на президента, тайната ставаше достояние на постоянно растящ кръг от официални лица — и какво от това, че те се бяха заклели? Това не попречи на изтичането на информация. Вярно, по-малко отколкото се опасяваше. Но повече, отколкото бе необходимо.

Той докосна нежно с ръка докладите от „Конститюшън“. Тези добри деца, все още можеха да оправят нещата… тези чудесни деца…

Той бе човекът, който ги бе направил чудесни. Идеята бе негова. Подбора също негов. Той бе направил всичко възможно и дори невъзможното за да бъдат точно те, а не други, членовете на екипажа. И най-накрая — той бе взел всички необходими предпазни мерки за да осигури и преосигури тяхната лоялност към програмата. Подготовка. Дисциплина. Привързаност и приятелство. И най-сигурните връзки — примесени с хранителните запаси, заложени в развлекателните програми и записи — най-модерни средства за постоянно подсъзнателно психостимулиране на едно единтсвено непреодолимо желание за стриктно и безотказно изпращане на доклади към Земята. Каквото и друго да се случи, винаги оставаше тази последна сламка. Информацията ще е трудна за разгадаване, но тя неизменно ще пристига. А на тях не им остава нищо друго освен да се подчинят на тези негови заповеди — по-силни от Божийте — и като Мартин Лутър да кажат „Ich can nich anders“ и нито Папа, нито инквизиция да не разколебаят вярата им. Те ще научават и ще съобщават за наученото и така инвестициите ще бъдат стократно платени…

Телефонът!

Още преди да го е поднесъл към устата си той извика:

— Да, да, гасподин президент! Тук е Кнефхаузен, да!

Но не беше президентът.

— Кнефхаузен! — изрева мъжът от другия край на линията. — Слушай добре защото ще ти кажа това, което казах на тази свиня — секретарката ти. Ако не разговаряш с мен СЕГА ще изпратя Четвърта Бронетанкова Дивизия да те арестува и да те доведе при мен! А сега слушай!

Кнефхаузен мигновено разпозна гласа и стила. Той пое дъблбоко въздух и се опита да запази спокойствие.

— Добре, сенатор Копли — произнесе той. — Какво има?

— Гърнето се спука, момче! Това е. Твоят човек в Хънтсвил, как му беше името там, фотографът…

— ХАУПТМАН?

— Точно той! Искаш ли да знаеш къде е сега, тъпо немско копеле?

— Защо, мисля… мисля в Хънтсвил…

— Грешиш, момче! Твоят приятел шваба се оплакал, че не се чувства добре и взел болнични. Нашите хора от разузнаването го държали под око за да видят какво е намислил. Е, и видели. Видели го преди час на летище „Орли“ да се качва в самолет на „Аерофлот“. Поразмърдай си сега големия швабски мозък, Кнефхаузен! Той избяга! Да видим какво ще роди главата ти и дано да е от полза!

Кнефхаузен отговори нещо, не разбра точно какво и затвори телефона. След това замря с изцъклен поглед.

Не след дълго той натисна бутона и прекъсвайки многословните извинения на секретарката я запита:

— Този международен разговор с Хаумптан, госпожице Амброуз, пропуснахте да ми кажете откъде е.

— От Европа, д-р Кнефхаузен. От Париж. Не ми дадохте възможност да ви…

— Да, да. Разбирам. Благодаря ви. Няма значение.

Той се отпусна в креслото. Почти изпитваше облекчение. Хауптман несъмнено бе избягал при руснаците за да им съобщи за подправените снимки и затова, че не само не съществува планета, на която да кацнат астронавтите, но и че всичко е една голяма измама. Нещата вече не бяха под негов контрол. Историята щеше да отсъди дали е бил прав. Жребият е хвърлен. Рубикон е пресечен.

Толкова много литературни метафори, помисли си той. В действителност не присъдата на историята имаше значение в настоящия момент за него, а присъдата на конкретни и доста недобронамерени спрямо него лица. И те ще го съдят не за това, което може да бъде или би могло да стане, а за това което е сега. Кнефхаузен потръпна при мисълта за тази присъда и посегна към телефона, за да опита пак да се свърже с президента. Но беше почти сигурен, че президентът няма да отговори, нито сега, нито когато и да е.