Фредерик Пол
Златото в края на звездната дъга (4)

Вашингтон две

Докато чакаше за среща с президента, доктор Кнефхаузен препрочете последния доклад от звездолета, подсвирквайки си щастливо. „Носим службата с радост“. „И тогава уха!“ „Кнефи ще се подуе от гордост“ — така си и беше. Гордост за тях — тези малки чудеса там! Толкова храбри. Толкова силни.

Гордееше се толкова много с тях, сякаш и осемте бяха негови синове и дъщери. Всеки знаеше, че проекта Алфа Алеф е отроче на Кнефхаузен, но той се стараеше да скрие от света, че мислено разпространява бащинството си и над екипажа. Избрани бяха сред елита на света и той беше човекът, който ги бе поставил на местата им. Той вдигна глава и се заслуша в глъчката зад оградата, откъдето днешните отвратителни привърженици на уличното насилие упражняваха своя тормоз върху хората движещи света напред. Лумпени с дълги коси и мръсен морал. Но небесата принадлежаха на ангелите и Дитер фон Кнефхаузен бе избрал ангелите. Негово дело бе цялата селекционна програма (и ако в нея имаше някои моменти, за които би било по-добре да не се говори — какво от това?). Той бе създателят и на изключително важната програма за подготовка. Всъщност — той бе създателят на целия проект и той бе човекът, който бе убедил президента в неговата реалност. Техническата част не беше нищо друго освен много пари, отдавна известни научни концепции и машинария, която с малко желание човек би могъл да събере. Но всичко това не би могло да съществува ако не беше доктор Кнефхаузен, който пръв обяви за откриването на Алфа Алеф от неговата радиообсерватория на далечната страна (и я назова с това име, макар да бе в правото си да и даде което и да било друго, включително и своето собствено) и който продължи борбата сам, до пълното утвърждаване на проекта от президента.

Това беше борба трудна и горчива. „Но — помисли си той смело — най-лошото все още предстоеше“. Няма значение. Каквато и да е цената му, тя ще е оправдана. Тези доклади от „Конститюшън“ го потвърждават. Всичко върви точно както е планирано и…

— Извинете, доктор Кнефхаузен.

Той вдигна глава, за миг катапултирал обратно през почти половин светлинна година.

— Казах, че президента ви очаква.

— Ах, — рече Кнефхаузен. — О, да, разбира се. Бях се замислил.

— Да, сър. Оттук, сър — съвсем за кратко, докато преминаваха покрай прозореца, пред очите му се мярна сцена от стълкновението пред главния вход — войнствено размахвани надписи, сини облаци от сълзотворен газ, крясъци, викове.

— Цар Тълпа е доста зает днес — промърмори Кнефхаузен отсъстващо.

— Няма опасност, сър. Оттук, моля.

Президента го очакваше в личния си кабинет, но за изненада на Кнефхаузен не беше сам. Нищо необичайно нямаше в присъствието на Мюрей Еймъс, личния секретар на президента, но в стаята имаше и други хора. Кнефхаузен видя Държавния секретар, Говорителя на Белия дом и Вице-президента. „Странна представа за поверителна среща на четири очи с президента“ — помисли си Кнефхаузен. Но той бързо се възстанови от изненадата си.

— Моля да ме извините, господин президент, — поде той бодро — но вероятно не съм ви разбрал правилно. Мислех, че ще разговаряме насаме.

— Ще разговаряме, Кнефхаузен — каза президента, борейки се с очевидно превъзмогващата го умора — в присъствието на тези господа. Те също могат да чуят това, което искате да ми кажете.

— Ах, добре, разбирам — отвърна Кнефхаузен като се опита да прикрие факта, че всъщност не разбира какво става. Едва ли президентът искаше да каже това, което мисли, следователно, необходимо бе да се постарае да открие намеренията му. — Да, разбира се. Ето нещо интересно, господин президент. Нов доклад от „Конститюшън“! Само преди час сигналът е бил ретранслиран от Лунната орбитална станция Голдстоун и току що ми го предадоха от дешифрационната. Позволете ми да го прочета. Нашите храбри астронавти се справят чудесно, всичко тече по план. Те съобщават…

— Точно сега не искаме да ни го четете — прекъсна го остро президентът. — Ще го чуем, разбира се, но има нещо по-важно. Искам да разкажете пред тези хора пълната история на проекта Алфа Алеф.

— Пълната история, господин президент? — Кнефхаузен внезапно помрачня. — Разбирам. Искате да започна от самото начало, когато в обсерваторията осъзнахме, че сме открили нова планета…

— Не, Кнефхаузен. Не измислената история. Истинската.

— Господин президент! — извика отчаяно Кнефхаузен. — Искам да заявя, че протестирам против такова предварително разкриване на витална…

— Истината, Кнефхаузен! — извика президентът. За пръв път Кнефхаузен го чуваше да повишава глас. — Нищо няма да излезе извън тази стая, но вие трябва да им разкажете всичко. Кажете им защо руснаците са прави, а ние лъжем! Кажете им защо изпратихме тези астронавти на самоубийствена мисия, със задача да кацнат на планета, която от самото начало знаехме, че не съществува!