Фредерик Пол
Златото в края на звездната дъга (9)

„Конститюшън“ пет

Насреща е отново вашия стар верен приятел Шеф. Вижте, получихме вашето съобщение. Не бих искал да го обсъждам. Нахалството ви минава всякакви граници. Освен това от него лъха на лошо настроение. Ако не можете да ни кажете нещо хубаво, по-добре не казвайте нищо. Правим всичко, на което сме способни и то доста добре и ако то не съвпада с вашите желания, може би това е защото знаем много повече от вас, когато ни изстреляхте към химерата от лунна светлина, наречена Алфа Алеф. Хиляди благодарности за едно няма нищо.

От друга страна, малко благодарности и за малкото, което направихте за нас за да ни доведете дотук — не в пространствено отношение, разбира се. Така че, не възнамерявам да ви се карам. Просто въобще не искам да разговарям с вас. Вместо мен ще оставя да говорят другите.

 

Говори Дот Летски. Много е важно. Предайте на всички. Имам да ви кажа три неща, които не бих искал в никакъв случай да забравите. Първо: ПОВЕЧЕТО ПРОБЛЕМИ ИМАТ ГРАМАТИЧНО РЕШЕНИЕ. Проблемът за транспортиране на хора от Земята до друга планета не се решава като скупчите на едно място разни метални парчетии и ги наречете например „Конститюшън“. Решението му е в конструиране на модел (= уравнение (= граматически принцип)), който описва точните параметри на транспортирането. След като е готов граматичния модел, той се облича в метал и вие излитате като баба Яга с метлата.

Когато разберете това вие ще сте готови за: Две: ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА НЕ СЪЩЕСТВУВА. Свързването на „причината“ със „следствието“ винаги е била чиста загуба на време! Вие казвате: „Драсването на кибритената клечка причинява горенето и.“ Вярно ли е това изявление? Не, то е погрешно! Вие потъвате в джунглата на разсъжденията за това „необходим“ и „неизбежен“ ли е „актът“ на драсване и се оплитате в думи и понятия. Приложните граматики нямат времена. В една прилична граматика (каквато в никакъв случай не може да бъде английската, но ще се помъча да бъда пределно ясен) вие можете да формулирате споменатото изявление така: "Съществува съвкупност от различни (определени) форми материя, свързани с отделяне на енергия при определена темперетура, която вероятно е температураната функция на топлината от процеса на триене. Къде е причинността? „Причина“ и „следствие“ се губят в това лишено от време изявление. Тоест, Три: НЯМА ЕМПИРИЧНИ ЗАКОНИ! Когато Ски осъзна това, той бе в състояние да насочва микрочастиците на реактивната струя на плазмата не с помощта на примитивни магнитни челюсти, а като им внушава да се движат заедно и в една посока. Това може да се каже и по друг начин (= „създаване на среда, в която центростремителните процеси доминират над центробежните“) и това ще е по-близо до вашите представи. Тъпанари такива, не разбирате ли, че трябва да сте внимателни към материята, ако искате и тя да е внимателна към вас? Предайте това съобщение на Тин Фа от Тянсен, професор Морис от „Ол Соулс“ и който е там сега директор на UCLA^[1].

 

Ред е на Фло. Сигурна съм, че мама би била във възторг от градината ми. В нея растат бутчета и нарциси, те радват очите ни, а ние радваме тях. Вероятно по-нататък ще ви изпратя пълен наръчник по градинарство, сега искам само да ви кажа, че е срамота да се ядат репички, докато морковите нямат нищо против.

 

Изявление на покойният Уилям Беклънд: Дойдох на този свят сред фекалии и урина, учих, растях, ядях, работех, движех се и умрях. След това се появих от водородния пламък, смален, повърнат и готов да се приютя отново в утробата, по която всички ние копнеем. Няма значение откъде тръгваме, пътят е един, каквото и да мислим.

 

Астрономически данни, Летски. Във време t, при „число на Дирак“ некратно на средноастрономическото време по Гринуич, се наблююдава следния феномен:

Радиоизточникът Кентаврус А се идентифицира като позиционно стабилен единичен обект, а не като два смесени газови облака и в посока към центъра се наблюдават пулсации. Според нашите наблюдения и анализи това е „черна дупка“, но тепърва предстои да получим по-подробна информация. Съгласно някои предварителни догадки, всички галактики имат такива централни вихри, аз предложих да се приближим, за да го огледаме по-внимателно, но другите предпочетоха първо да завършим програмирания полет. Моля, изпратете копие от съобщението до „Харвард-Смитсонян“.

„Звездна дъга“, поема от Джим Барстоу, предварителен вариант изразен на английски:

Като ято гъски, избраници на своята раса,

безпътни пресичаме Космоса вечен,

объркани търсим със сляпа надежда,

но пусти са Знакът на Човекът и Конят,

пусти са Знакът на Конят и Човекът.

Догадка проблясва, че полетът дълъг,

измама е и надпревара безцелна,

с детето-фантом на самотното слънце.

Лъжата разкрита е, тайната — явна,

на лоша шега сме нещастните жертви.

О, татко Гъсок, що гръб ни обърна,

нехайно, коварно предаде ни ти!

Не ще го забравим, длъжници сме вечни,

решени сме твърдо — да се отплатим!

Със малко късмет ще ти пратим подарък,

гърне злато от края на звездната дъга.

Ан Беклънд: Струва ми се Стенли Вейнбаум веднъж бе казал, че само с три познати факта един свръхум може да измисли цяла вселена (Ски също смята, че това е възможно с крайно, но по-голямо число на познатите факти). Според тези стандарти, а и според нашите собствени, ние сме все още доста далеч от тези свръхумове. И все пак разполагаме с много повече от три познати факта, дори повече от три хиляди, така че досега измислихме немалко.

То едва ли ще е толкова полезно, колкото сте се надявали всички — скъпия стар копелдак Кнефи и останалите смотаняци, защото един от изводите, до който стигнахме е, че не бива да ви съобщаваме всичко. Просто няма да го разберете. Лесно бихме могли да ви помогнем да ни настигнете ако сте тук, с нас, но от разстояние това е почти невъзможно.

Но не всичко е загубено, приятели! Дръжте се! Не сте в състояние да разсъждавате като нас, но от друга страна разполагате с много повече факти. Опитвайте. Поумнявайте. Ако много искате ще успеете. Учете се да разсъждавате спокойно, мислете преди да говорите, винаги бъдете наясно със себе си.

Малките ни пръсти отново израстнаха, дори на Уил, макар че той видя доста зор — нали е мъртъв. Надписахме костите от предишните пръсти и сега те ни вършат чудесна работа при подреждането на хексаграми. Надявам се, че разбирате смисъла на това, което направихме. Още дълго можехме да си подхвърляме монети, но това просто не е най-добрият начин.

Човек, който трудно контролира поривите на сърцето си би запитал: „Добре де, каква е разликата?“ Безсмислен въпрос. Той изисква определен отговор. По-правилно е да се запита: „Има ли някаква разлика?“ и отговора е: „Вероятно да, защото ако искаш да направиш нещо както трябва, трябва да го направиш както трябва“. Такъв е законът за тъждественост във всеки език.

Друг въпрос, който можете да зададете е: „До какъв източник на информация се добирате с помощта на тези хексаграми?“ Този въпрос е по-добър, защото в него не е заложен ПРИНУДИТЕЛЕН ПОГРЕШЕН ОТГОВОР, но отговорът отново е неопределен. На „И Цинг“ трябва да се гледа както на мастилените мацаници при теста на Роршах, т.е. това е нещо, което на пръв поглед няма значение, но придобива такова когато умът ви го интерпетира и пречупи през собствените си виждания. Махнете бариерите! Мислете за него като за сейф пълен със зашифровани познания. Защо не? („Висшият човек възприема преходното в светлината на вечността на края“). Не е ли прекрасно?

Но по какъвто и начин да го правите, правете го именно ПО ТОЗИ НАЧИН. Нуждаехме се от надписани кости за нашите хексаграми, защото това бе правилният начин, така че не бе кой знае каква жертва да се разделим с по някоя костица, за тази цел. Сега вече всичко е наред с изключение на една дребна подробност. Срещаме големи затруднения в превода — от китайски на немски, от немски на английски и на всяка крачка грешки и противоречия. Но ще се справим и с това.

Може би следващият път ще ви разкажа повече. Но не сега. И не много скоро. Ив ще ви обясни защо.

 

Ив Барстоу, глупака както винаги е последен и, страхувам се, най-маловажен.

Когато бях малко момиче обичах да играя шах, макар и слабо, с по-добри от мен и това е историята на моя живот. Аз съм хронически жадна за повече. Не мога да понасям хора, които не са по-умни и по-добри от мен и в резултат винаги се оказвам тъпака на компанията. Всички са много мили с мен, дори Джим, но те напълно разбират положението, както и аз.

Така че, старая се да си намирам работа и да се възхищавам на онова, което не мога сама да направя. Животът ми не е чак толкова лош. Имам всичко, което искам, освен гордост.

Ще ви разкажа какво представлява един обикновен ден тук, между Слънцето и Кентаврус. Събуждаме се, (ако изобщо сме спали, някои от нас все още го правят) после хапваме (поне тези от нас, които се хранят все още, а това май са всички с изключение на Ски и разбира се на Уил Беклънд). Храната е много вкусна, благодарение на Фло, която я окуражава да расте добре сготвена и подправена, когато това е нужно, така че винаги имаме под ръка хрупкави франзели или пък яйца на очи. След това се „въргаляме“ или пеем стари лагерни песни. Понякога към нас се присъединява и Ски, но не за дълго, защото е зает с наблюденията си над вселената. Звездната дъга е страшно привлекателна и красива и представлява пояс от разноцветни светлини, широк около 400. Речем ли да надникнем в другите честоти, пред и зад нас се появяват звездите-призраци, но в оная част от спектъра, в която бяхме ограничени да виждаме по рождение ни обкръжава само непроницаем мрак и единтствената светлина е от пръстена разноцветни звезди.

Понякога пишем пиеси или слушаме музика. По метода на дедукция Шеф откри четири изгубени концерта за пиано на Бах, които много напомнят за Корели и Вивалди, а ние ги адаптирахме за изпълнение. Аз направих само фаготната партия, но Ан и Шеф могат да синтезират цели оркестри. В това отношение Шеф е цар. Дори се усеща, че флейтистът страда от емфизема, двама от цигуларите са подпийнали, а Тосканини дирижира като risorgimento метроном. Голямата дъщеря на Фло написа текст по музиката и сега припява редом с нас някакви напевни хорали, ох, забравих да ви кажа за децата! Вече имаме единайсет. Ан, Дот и аз имаме по едно, а Фло има осем (позволиха ми да родя следващата седмица четиризнаци). Оставят на мен да се грижа за тях през първите няколко седмици докато пораснат, те са толкова мили.

Така че, по-голямата част от времето се занимавам с децата и помагам на Ски с тензорните уравнения, но трябва да призная, че се чувствам малко самотна. Така ми се гледа телевизионно състезание на чаша кафе с приятел! Понякога ми позволяват да извърша някои промени по интериора на нашия подвижен дом. Така например оня ден ми хрумна да го превърна в Питсбъргско предградие, ей така за майтап. Как ви се струва — френски прозорци в междузвездното пространство? Е, разбира се никога не ги отваряме, но изглеждат ужасно красиви с тези басмени пердета и тантелени шнурове. Освен това добавихме още няколко стаи за децата и техните домашни любимци (Фло отгледа за тях няколко сладки бъни-заювци в хидропонните утаители).

Е, приятно ми беше да си побъбрим, но време е да свършваме. Трябва да ви кажа още нещо. Останалите решиха, че не желаят да получават повече съобщения от вас. Не им допаднаха жалките ви опити за психостимулация (не че постигате някакъв ефект, но както вероятно се досещате, всичко това е обидно). Така че за в бъдеще циферблатът си остава в досегашното положение — „шест-шест-нула“, но превключвателят ще е в положение „изключено“. Идеята не е моя, но и аз я подкрепям. Нямам нищо против някоя по-малко взискателна компания, но не разбира се вашата.