Фредерик Пол
Златото в края на звездната дъга (5)

„Конститюшън“ три

Дневникът на Шеф Джекман, Ден 130.

Доста време мина, нали? Съжалявам, че се оказах такъв несериозен кореспондент. Бяхме някъде по средата на тринадесетата серия от шахматни срещи с Ив Барстоу — тя разиграваше дебютите на Боби Фишер, а аз се опитвах да наподобявам стила на Ришевски — когато Ив каза нещо, което ме накара да си спомня добрия стар Кнефи, а оттам — че ви дължа доклад. Така че — ето го.

В моя защита мога да добавя, че не става дума само за страничните ни занимания. Доста енергия отива за тези общи приказки. Някои от нас смятат, че това е нецелесъобразно. Колкото повече се отдалечаваме, толкова повече енергия е необходима за съобщенията. В момента не сме чак толкова закъсали, но мисля че трябва да ви кажа истината, нали? Кнефи ни накара да обещаем. „Винаги казвайте истината — учеше ни той — защото вие сте част от един експеримент и ние трябва да знаем какво правите, това е всичко“. Добре, истината в случая е, че сме малко зле със запасите от енергия защото Джим Барстоу се нуждае от доста големи количества за своите изследвания. Вероятно ще се зачудите какви ли са тези изследвания, но ние си имаме едно правило — да не критикуваме и да не се месим в работата на другия докато той не е готов за това. А той не е готов. Поемам отговорността за цялата тази работа, не само за енергийния недостиг, но и за проблемите, които той създава на кораба. Казах на Джим, че може да продължи.

Скоростта ни е доста големичка вече и наблюдавани с просто око звездите пред и зад нас са преминали съответно в синия и червения край на спектъра. Странно, но все още не сме успели да открием Алфа Алеф, дори като затъмним звездата с диск. Сега, когато звездите пред нас се преместиха в синия край на спектъра едва ли ще успеем да я забележим преди да преминем в спирачен режим. Все още виждаме Слънцето, но само в ултравиолетовия спектър. Разбира се, тези релативистични честотни изменения означават, че ще ни е необходима допълнителна компенсаторна енергия за изпращане на съобщенията, което е още една причина да не ви изпращаме радостни поздрави всяка неделя във времето между закуска и бейзболния мач, както би трябвало да го правим като добри деца!

Но пътуването върви гладко. „Личните ни взаимоотношения“ продължават да са чудесни. Извършихме някои дребни експериментални проучвания в тази насока, които не бяха предвидени в програмата. Всичко мина добре. Не знам как по-точно да се изразя, но открихме страхотно средство за да вършим най-различни неща. Добре, по дяволите, ще ви подскажа: Дот Летски каза да накарате момчетата от Управление Експедиция да отворят две от шарените таблетки и една „Син дявол“, да ги смесят с четвърт чаена лъжичка черен пипер и около два милилитра от преработената течност на рециклиращата система. Поднася се с портокалов шербет и о, майко! Първият път, когато опитахме коктейла Фло изтърси, че бил „окрилящ“ и на всички названието много допадна. Дот го бе открила седмици преди нас. Чудехме се как успява да се справи толкова бързо с „Война и мир“ докато не ни издаде тайната си. Тогава открихме какви чудеса върши този вълшебен коктейл — емоционално и интелектуално, както казват — съзиданието и възбуждението, ръка за ръка.

Ан и Джери Летски вече приключиха с развлекателните си програми, (доста рано — като се има в предвид, че трябваше да им стигнат до края на полета) затова си обмениха микрофилмите за да продължат в други насоки изследванията си в Теорията на случайността и сега Ан е потънала в четене на Кант и Карнап, а Летски се пука от яд, че не разполагаме с култури от Achillea millefolium в ботаническата градина. Казва, че му трябвали няколко стебла за изследванията. Вместо това хвърля рублата и съставя хексаграми, а и ние му помагаме, но това не е най-добрия способ. Честно казано, Управление, той е прав. При подготовката трябваше да се помисли и за други възможности за занимание, не само за секс и Теория на числата. Не можем да използваме дори кокалите от кухненските отпадъци, просто защото няма кухненски отпадъци. Зная, че едва ли е било възможно да мислите за всичко, но все пак… както и да е, импровизираме доколкото можем и нерядко успешно.

Да видим, какво друго? Изпратих ли ви доказателството на Джим Барстоу за Голдбаховата хипотеза? Оказа се много просто, след като приложи разработения от него метод за множествен паралелен анализ. Но вече почти не се занимаваме с такива дреболии. Доста се позабавлявахме и с Теорията на числата преди да я зарежем и сега единственото, което все още занимава всички ни (освен личните ни разработки) е математика на изразяването. Не че сме се заели с нея систематически, само когато ни остане време от другите занимания, но вече сме почти сигурни, че може да бъде създадена универсална граматика и никак не е трудно да се предположи до какво ще доведе това. В тази насока Фло напредна най-много. Помоли ме да отбележа в рапорта, че Бул, Вен и всички останали са били на погрешен път, но според нея има нещо ценно в идеята на Лайбниц за „математическия умозаключител“. Допадат и също и разработките на Свенсон за език с висока степен на сложност.(Оттук на Джим му дойде на ум идеята за паралелния множествен анализ). Смисълът на тези разработки е създаването на двуречников език като едната група значения се предава с помощта на фонеми, а другата — чрез промени в тона. И двете значения се възприемат едновременно — като рокмузика. В момента нашата мила Фло работи над третото, четвъртото и Н-тото измерения, за да може паралелно да се предават много значения, но все още не е постигнала кой знае какъв напредък (ако изключим хрумването и за използване на сексуалния контакт като комуникационна среда). За съжаление човешките сетива се оказват ограничени в способността си да приемат и предават информация. Между другото, проучихме повечето от познатите „изкуствени езици“, така например с помощта на хипноза „измъкнахме“ от Уил Беклънд познанията му от детинство по есперанто. Но всички те се оказаха задънени улици в нашите проучвания. Способността им за предаване на информация е по-ниска дори от тази на стандартния английски или френски.

Следват медицински бележки. Здрави сме. Минаваме на регулярни прегледи при Ив Барстоу. Ан и Ски имаха няколко незначителни кариеси по зъбите си и Ив ги запълни, по-скоро заради упражнението, отколкото заради нещо друго. Нямам предвид упражнение по запълване на зъби, а по акупунктура — Ив се е запалила по нея. Всичко мина чудесно.

Всички ние се чувстваме като деца, които пишат на мама и тате от летния лагер и всички горим от желание да ви зарадваме с личните си постижения. Бедата е, че не разполагаме с кой знае какво. Всеки има по нещо, с което се гордее — като Барстоу с неговите доказателства по някои класически математични проблеми, трудното е да решим какво от всичко това да изпратим с ограничените си енергийни ресурси, без да ги прахосваме за глупости. Ето защо гласувахме и решихме да ви изпратим поетичната адаптация на „Война и мир“, която написа Ан. Доста е дългичка. Дано успеем. Започвам да я предавам…