Фредерик Пол
Златото в края на звездната дъга (2)

Вашингтон едно

През тази седмица бе настъпило известно затишие в градската партизанска война във Вашингтон. Хеликоптерът се приземи безпрепятствено на южната страна на Белия дом — без снайперен обстрел, самонасочващи се ракети, дори без някой да хвърли по него камък. Доктор Дитер фон Кнефхаузен се загледа с подозрение в тълпата пикетиращи стачници на петдесетина метра отвъд оградения периметър. Не изглеждаха привърженици на някоя военнизирана организация, по-скоро бяха от „свободни педита“ или „природосъобразна храна“ или пък от „еднократни данъци“. Поне не бяха от тия дето хвърлят камъни, защото посрещнаха кацащия хеликоптер само с нестроен ропот. Кнефхаузен се измъкна вдървено от хеликоптера, който веднага излетя страхливо. Не си даде труда да тича към Белия дом. Пое бавно. За разлика от пилота на хеликоптера той не се страхуваше от тези прости хорица. Пък и не изпитваше кой знае какво нетърпение да се срещне с президента.

Охраната не се усмихна докато го обискираше. Ординарецът, който го заведе до западната тераса не му отдаде чест. Никой не пое от ръцете му тежкия куфар с диапозитивите и документите. „Можеш да помиришеш кучешкия задник преди да те натикат в него“ — мислеше си той, приведен под грохота на набиращия височина хеликоптер, на който отново предстоеше рискован полет над града.

„А колко различно бе всичко в добрите стари времена“ — помисли си той с носталгия. Можеше да си припомни всяка минута от онова време. Точно тук — под този портал се бе изправил пред погледите на стотици кореспонденти и фотографи от целия свят за да им съобщи за проекта Алфа Алеф. Всички вестници публикуваха тогава снимката му на първа страница — редом с тази на президента, новинарските емисии спираха вниманието си на него, докато той разказваше за Новата Земя, която ще даде на Америка цяла една планета за колонизиране, отстояща на четири светлинни години. Спомни си мигът на старта от Кейп, милион и половината поканени от целия свят гости, задушаващите се от завист чуждестранни политици и учени, гордо надутите американски лидери. Ординарците тогава не пропускаха да му отдадат чест, говореше се дори, че ще го предложат за вице-президент на следващите избори и ако изборите бяха проведени тогава вероятно щеше да успее.

Сега вече всичко бе различно. Накараха го да се качи с асансьора за обслужващия персонал. „Хич не ми пука за кариерата — помисли си Кнефхаузен — по-скоро, чудя се откъде са надушили, че има проблеми. Дали от фантазиите по вестниците? Или някой е проговорил?“

Ординарецът почука на масивната врата на президентският кабинет и тя се отвори.

Кнефхаузен влезе.

Нямаше го познатото: „Влизай, Дитер, момчето ми, намести се някъде.“ Нито пък широката усмивка и добродушното потупване на вице-президента. Посрещнаха го тридесет мълчаливи лица, някои резервирани, други — открито враждебни. Присъстваше целия президентски кабинет заедно с дузина глави на департаменти и президентския секретариат, а най-враждебно беше лицето на президента, отвъд голямата кръгла маса.

Кнефхаузен се прегъна. Някакъв атавистичен копнеж по шегичките от кадетския лицей едва не го накара да тракне с токове и да нагласи монокъла, но той нямаше монокъл и рядко се подаваше на подобни импулси. Затова просто зае мястото си на отсамния край на масата и когато президентът кимна, произнесе:

— Добро утро, господа и дами. Предполагам, че искате да ме видите във връзка с глупавите лъжи, които разпространяват руснаците за проекта Алфа Алеф.

Руубарууба — промърмориха си присъстващите един на друг. Президентът отвърна с рязък тенор:

— Значи мислите, че това са само лъжи?

— Лъжи или заблуждения, господин президент, има ли значение? Ние сме прави, а те грешат — това е важното.

Руубаруубарууба. Държавният секретар погледна въпросително към президента, получи одобрително кимване и каза:

— Доктор Кнефхаузен, знаете, че отдавна съм с вашата група и не бих искал да изразявам несъгласие с което и да е от вашите изказвания, но сигурен ли сте в думите си? Доста обезпокоителни са данните, с които излизат руснаците.

— Те са фалшиви, господин секретар.

— Ах, много добре, доктор Кнефхаузен. Бих бил щастлив да се съглася с вас, но едва ли и други хора ще го сторят. Добри и свестни хора, доктор Кнефхаузен, не смахнати и малоумни. Разполагате ли с някакви доказателства за тези хора?

— С ваше позволение, господин президент? — президентът кимна отново, Кнефхаузен отключи куфарчето и извади отвътре кутия с диапозитиви. Той я подаде на майора от морската пехота, който погледна въпросително президента, след което се зае да изпълнява нарежданията на Кнефхаузен. Светлината в стаята угасна и след известна борба с фокуса, на екрана над главата на Кнефхаузен се появи първият диапозитив. Огромни разклонени метални тръби се губеха зад близкия, черен хоризонт.

— Това е снимка на нашият радиотелескоп на далечната страна на Луната — каза той. Оттук никога не се вижда Земята, защото тази част от лунната повърхност винаги е обърната навън, точно затова изборът ни се спря на нея. Тук няма никакви електрически смущения. Уредът е изграден от около 33 милиона различни диполни елементи, подредени с математическа точност. Действителният му размер е приблизително на кръг с диаметър осемнадесет мили, но благодарение на точното разположение ефективността му се равнява на телескоп с диаметър до двадесет и шест мили. Следващият диапозитив, моля.

Клик. Огромният телескоп изчезна и на негово място се появи подобен, но видимо по-малък и с по-простовата конструкция.

— А това е руският уред, господа. И дами. Диаметърът му е с около една четвърт по-малък от нашия. По наши сведения — секретни разбира се, но аз съм уведомен, че на тази среща мога да цитирам секретни материали? Да — по наши сведения — с изразени конструкционни недостатъци. Направо ужасни, ако мога така да се изразя. Разликата между двата уреда в способността им за събиране на информация грубо пресметнато е едно към сто в наша полза. Светлина, моля.

— Това означава, — продължи той гладко, усмихвайки се подред на всеки един от присъстващите — че ако руснаците кажат „не“, а ние кажем „да“, трябва да заложите на „да“. Можете да се доверите напълно на нашия радиотелескоп. Но в никакъв случай на техния.

Присъстващите се размърдаха объркано в креслата. Всички жадуваха да повярват на Кнефхаузен, но все още не бяха напълно уверени.

Белден, председателя на комитета за връзки с обществеността изрази тази всеобща тревога:

— Никой не се съмнява в качествата на вашите уреди. Още повече, — добави той — че дълго време ще си ближем раните от тяхното изплащане. Но заявлението на руснаците беше недвусмислено. Те твърдят, че край Алфа Кентавър не съществува планета по-голяма от хиляда мили в диаметър. Тук имам копие от официалното съобщение на ТАСС. В него се признава, че техните уреди не са така съвършени като нашите, но те разполагат с изявление, подписано от двадесет и двама академици, в което се казва, че техните уреди не биха могли да пропуснат обект със съобщените от нас размери и локализация или обект, достатъчно голям, че да позволи кацане на нашата група астронавти. Запознат ли сте с това изявление?

— Да, разбира се, четох го…

— Тогава знаете, че в него те също така твърдят, че планетата която вие наричате „Алфа Алеф“ не съществува.

— Да, така се твърди там.

— Има и други изявления — на представители на парижката обсерватория, на Астрофизичния Център на Юнеско в Триест и на Английското Кралско Астрономическо дружество — като всички те заявяват, че са проверили и потвърждават данните на руснаците.

Кнефхаузен кимна ведро.

— Съвсем правилно. Те заявяват, че ако данните от наблюденията са такива, каквито ги съобщават руснаците в Нови Брежневград, на далечната страна на Луната, то произтичащите заключения са напълно логични. Аз не поставям под съмнение изчисленията. Аз само казвам, че наблюденията са извършени с несъвършени уреди, което е довело съветските астрономи до неверни изводи. Но не бих искал да поставям на изпитание търпението ви с непотвърдени изявления, затова ще ви кажа това, което ТРЯБВА да ви кажа. Това, което казват руснаците е теория. Това, с което аз излизам насреща е не просто по-добра теория, а обективната действителност. Знам, че Алфа Алеф е там защото съм я видял. Загасете отново светлината, майоре! И ако обичате, следващия диапозитив.

Екранът се обля в светлина, сред която се виждаха малки черни точици — като прах. Почти в центъра на екрана се мъдреше голяма черна точка, заобиколена от дузина по-малки. Кнефхаузен включи светлинната показалка и я насочи като стрела към централната точка.

— Това е фотографски негатив — каза той — което означава, че черното е там, където в действителност е бяло и обратно. Това са астрономически обекти. Снимката е направена от наш спътник близо до орбитата на Юпитер, на път за Нептун, преди четиринадесет месеца. Централния обект е звездата Алфа Кентавър. Заснета е със специален уред, който филтрира по-голяма част от светлината на звездата, нещо подобно на короноскопа, който се използва за заснемане протуберансите на нашето слънце. Надявахме се по този начин да заснемем планетата Алфа Алеф. И успяхме, както виждате сами — светещата стрела се насочи към малка черна точица, в непосредствена близост до голямата. — Това, господа и дами, е Алфа Алеф. Тя се намира точно там, където предсказахме на базата на нашите радиотелескопични наблюдения.

Залата се изпълни с шум. Държавният секретар извика развълнувано:

— Господин президент! Можем ли да публикуваме тази информация?

— Ще я публикуваме веднага след края на срещата — отвърна президентът.

Руубаруубарууба. Разнесе се гласът на председателя:

— Господин президент, сигурен съм, че ако ВИЕ кажете, че това е откритата от нас планета хората ще ви повярват. Но всичките тези точки толкова много си приличат, че се питам, дали доктор Кнефхаузен би могъл да задоволи любопитството ми като поясни — откъде знае, че точно това е Алфа Алеф?

— Диапозитив номер четири, моля — и задръжте номер три в гнездото.

Същата сцена, леко променена.

— Обърнете внимание, господа, че на тази снимка един от обектите е променил своето местонахождение. Ето този. Той се е преместил. Уверен съм, знаете че звездите видимо не извършват движение. Тази тук обаче изглежда се е преместила, защото снимката е направена от нашия спътник осем месеца по-късно, на обратния път от Нептун и планетата Алфа Алеф се е завъртяла по орбитата си. Това не е теория, това са доказателствата и мога само да добавя, че оригиналния запис, от който са направени тези копия се съхранява в Голдстоун, така че възможността за съмнение отпада.

Руубаруубарууба. Но по-високо и по-развълнувано. Кнефхаузен продължи доволно:

— И така, майоре, бихте ли върнали отново диапозитив номер три, да — а сега бихте ли превключили няколко пъти бързо от трети на четвърти, — по-бързо, ако обичате — благодаря ви.

Малката черна точка наречена Алфа Алеф заподскача напред-назад като тенис топка, докато всички останали точки-звезди останаха неподвижни.

— Това, което виждате се нарича „мигащ сравнителен процес“. Бих искал да подчертая, че ако това което привлича вниманието ви не е планета, то с вашето извинение, господин президент, това трябва да е най-смахнатата звезда, която някога сте виждали. Освен това, тя е точно на такова разстояние и с такъв орбитален период, каквито получихме от радиотелескопичните изследвания. Сега, има ли все още въпроси?

— Не, сър!… Страхотен си, Кнефи!…Ясно като кравешки задник на месечина!… Това, мисля, приключва въпроса… Сега ще им покажем на червените…

Гласът на президента се разнесе над останалите:

— Ако обичате — светлините, майор Мертън — каза той. — Доктор Кнефхаузен, благодаря ви. Ще ви бъда задължен ако останете още няколко минути за да подготвим текста на изявлението, преди да публикуваме снимките. — Той освободи с хладно кимване своя главен научен съветник и като огледа ухилените лица на членовете на кабинета, усмихна се сам с удоволствие.