Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
I’ll be Seeing You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 25гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2011)
Корекция
Dani(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Другото лице

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“ София 1994

Редактор: Димитрина Кондева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-14-9

История

  1. —Добавяне

59

Беше почти четири часът, когато Мак приключи и последната си задача и тръгна към къщи. „Месарницата, хлебарницата, восъчните свещи“, мислеше си той. Беше ходил при бръснаря, беше взел дрехите от химическото чистене и се бе отбил в супермаркета. В понеделник мисис Дилео можеше да закъснее в болницата, където се грижеше за баща си, и да не успее да им напазарува както обикновено.

Мак се чувстваше доволен. Кайл беше отишъл у Мег с истинско въодушевление. Със сигурност нямаше да има проблеми с Кайл, ако старите чувства се събудеха отново. „Меги, няма да имаш друг изход — зарече се той. — Няма да допусна да се разминем втори път.“

Беше студен, мрачен ден, но Мак не обръщаше внимание на времето, докато завиваше по Бейбъри Роуд. Мислеше си за надеждата по лицето на Мег, докато говореха за връзката на Петрович с доктор Уилямс и за вероятността Виктор Орсини да е фалшифицирал подписа на Едуин върху препоръчителното писмо на Петрович. Тогава тя бе осъзнала, че невинността на баща й в случая с Петрович и скандала в клиниката „Манинг“ може да бъде доказана.

Нищо не можеше да оспори факта, че през всичките тези години Ед беше водил двойствен живот. Но ако името му се очистеше от обвиненията за убийство и измама, на Мег и Катрин щеше да им бъде много по-лесно.

Първото предупреждение, че нещо не е наред, се появи, когато наближи хотел-ресторанта. В алеята имаше патрулни коли, а паркингът беше блокиран. В същия момент се приземяваше хеликоптер на полицията. Виждаше и още един с маркировката на телевизионната станция на Ню Хевън, кацнал на земята.

Той паркира колата си на моравата и хукна към сградата.

Вратата на „Дръмдоу“ рязко се отвори и Кайл се втурна навън.

— Татко, шефът на Мег не й се е обаждал да прави репортаж — проплака той. — Мъжът, който щеше да сгази Джейк, е онзи, който е шпионирал Мег. Сега той я преследва с колата си.

Мег! За част от секундата всичко се завъртя пред очите на Мак. Отново беше в моргата, гледайки мъртвото лице на Ани Колинс, природената сестра на Мег.

Кайл сграбчи баща си за ръката.

— Ченгетата са тук. Изпращат хеликоптери да търсят колата на Мег и зелената кола на оня. Мисис Колинс плаче — Кайл млъкна. — Татко, не позволявай да се случи нещо на Мег.

 

 

Следвайки Меган, която караше след кадилака все по-навътре из затънтени места, Бърни усещаше как в него бавно се надига гняв. Искаше да бъде сам с нея, без други хора. Но ето че тя се беше залепила за оня с кадилака. Ами ако той се опиташе да му създаде неприятности? Бърни потупа джоба си. Беше там. Никога не можеше да запомни дали е с него. Не биваше да го носи и от време на време го оставяше в мазето. Но когато срещнеше някоя, която му харесаше, и започнеше непрекъснато да мисли за нея, ставаше нервен и много неща се променяха.

Бърни спря колата зад храсталака, взе камерата и внимателно се приближи към паянтовите постройки. Сега отблизо забеляза, че къщата е по-малка, отколкото изглеждаше отдалеч. Това, което беше взел за веранда, всъщност беше склад с навес. До него беше хамбарът. Между къщата и склада имаше точно толкова място, колкото да се промъкне на една страна.

Проходът беше тъмен и мухлясал, но беше добро скривалище. Иззад сградите се долавяха гласовете им. Знаеше, че подобно на прозореца в хотела това е чудесно място, откъде можеше да наблюдава незабелязан.

Той стигна до края на прохода и леко подаде глава, така че да вижда какво става.

Меган беше с един мъж, който Бърни никога не беше виждал преди. Двамата стояха пред нещо, което приличаше на стар кладенец, на около седем метра напред. Стояха с лице един срещу друг и говореха. Седанът беше паркиран между тях и скривалището на Бърни, така че той се сви и пропълзя напред, закрит от колата. После спря, вдигна камерата си и започна да ги снима.