Мери Хигинс Кларк
Другото лице (51)

51

Филип се обади пръв във вторник сутринта.

— Чух новините снощи и тази сутрин всички вестници са пълни. Мога ли да мина за няколко минути?

— Разбира се — каза Катрин. — Ако успееш да си пробиеш път през журналистите. Обсадили са къщата.

— Ще мина отзад.

Беше девет часът. Мег и Катрин закусваха.

— Чудя се дали няма нещо ново — каза Катрин. — Филип беше разтревожен.

— Не забравяй, че не бива да му споменаваш нищо за вчерашното идване на Виктор Орсини — предупреди я Мег. — Във всеки случай бих искала да проверя някои неща около него.

Когато Филип пристигна, стана ясно, че е много разтревожен.

— Бомбата избухна, ако тази метафора е подходяща — каза той. — Вчера беше заведено първото дело. Едно семейство, което е плащало за съхранението на десет ембриона в клиниката „Манинг“, е било уведомено, че там има само седем. Явно Петрович е правела много грешки и е подправяла документите, за да ги прикрива. „Колинс и Картър“ са посочени като под ответници заедно с клиниката.

— Не зная какво да кажа, освен че много съжалявам — промълви Катрин.

— Не трябваше да ви казвам. Това дори не е причината, поради която съм тук. Видяхте ли интервюто с Франсис Гролиър от летище Кенеди тази сутрин?

— Да — отговорът дойде от Мег.

— Тогава какво ще кажете за твърдението й, че според нея Едуин е жив и може да е започнал съвсем нов живот?

— Изобщо не вярваме — каза Меган.

— Трябва да ви предупредя за едно нещо: Джон Дуайър е напълно убеден, че Ед се крие някъде, и на следващия разпит ще ви изтормози с въпросите си. Мег, когато видях Дуайър във вторник, той направо ме обвини, че преча на правосъдието. Зададе ми един хипотетичен въпрос: ако приемем, че Ед е имал някъде връзка, къде според мен би могло да бъде това? Явно си знаела къде да търсиш.

— Филип — каза Меган. — Нали не се опитваш да твърдиш, че баща ми е жив и че знам къде бих могла да го намеря?

От обичайното весело и самоуверено поведение на Картър нямаше и следа.

— Мег — каза той. — Изобщо не вярвам, че знаеш къде да намериш Едуин. Но онази Гролиър го е познавала толкова добре — той млъкна, осъзнавайки ефекта от думите си. — Простете ми.

Меган знаеше, че Филип Картър е прав и че прокурорът със сигурност ще я разпитва как е разбрала, че трябва да отиде в Скотсдейл.

Когато той си отиде, Катрин каза:

— И Филип се изтормози.

След час Меган се опита да позвъни на Стефани Петрович. Все още никой не отговаряше. Тя се обади в службата на Мак, за да разбере дали се е свързал с нея.

Когато Мак й разказа за бележката, оставена от Стефани, Меган каза безцеремонно:

— Мак, тази бележка е заблуда. Стефани не може да е тръгнала с този човек по свое желание. Видях реакцията й, когато й предложих да го потърси за издръжка на детето. Тя се страхува до смърт от него. Мисля, че е по-добре адвокатът на Хелън Петрович да я обяви за изчезнала.

Още едно мистериозно изчезване, мислеше си Меган. Днес вече беше твърде късно да ходи с кола до южната част на Ню Джърси. Щеше да отиде утре, като тръгне на разсъмване. Така може би щеше да се откопчи от журналистите.

Искаше да види Чарлс Потърс и да го помоли да я пусне да разгледа къщата на Петрович. Искаше да се срещне със свещеника, който беше отслужил заупокойната молитва за Хелън. Той очевидно познаваше румънките, които бяха дошли в църквата.

Съществуваше вероятност Стефани, младата жена, която всеки момент щеше да роди, да знае неща за леля си, което представлява опасност за убиеца на Хелън Петрович.