Мери Хигинс Кларк
Другото лице (44)

44

Меган реши да не се отбива в службата и пристигна в дома си в четири часа. Пощенската и кутия беше претъпкана. Тя извади всички пликове, обяви и рекламни диплянки и се качи с асансьора до апартамента на четиринайсетия етаж.

Веднага отвори прозорците и остави вятърът да отнесе спарения въздух, после дълго се взира над водите към Статуята на свободата. Днес женската фигура изглеждаше сдържана и страховита под сенките на късното следобедно слънце.

Когато я гледаше, често се сещаше за дядо си Пат Кели, който беше дошъл в тази страна, преди да навърши двайсет години, с едните дрехи на гърба си и беше работил толкова много да добие богатството си.

Какво ли щеше да реши дядо й, ако разбереше, че дъщеря му Катрин може да изгуби всичко, което той бе постигнал, защото съпругът й я е мамил години наред?

Скотсдейл, Аризона. Докато гледаше водите на пристанището, Меган осъзна какво не й дава мира. Аризона беше на югозапад. „Паломино“ звучеше тъй, сякаш също бе на югозапад.

Отиде до телефона, набра номера на операторите и попита за кода на Скотсдейл, Аризона.

След това набра „Справки“ в Аризона. Когато телефонистката се обади, тя попита:

— Имате ли в списъка си името Едуин Колинс или Е. Р. Колинс?

Нямаше.

Мег попита отново:

— Имате ли номера на магазина за кожени изделия „Паломино“?

След кратка пауза телефонистката каза:

— Изчакайте да ви го дам.