Мери Хигинс Кларк
Другото лице (40)

40

Близо до границата на Роуд Айланд щеше да има търг за земя. Филип Картър възнамеряваше да й хвърли едно око.

Имаше нужда да се откъсне за един ден от кантората и от безбройните проблеми, изникнали през изминалата седмица. Журналистите не го оставяха на мира. Следователите идваха час по час. Един телевизионен журналист го беше поканил да участва в програма за безследно изчезнали.

Виктор Орсини беше напълно прав, че всяка написана или казана дума за фалшивите документи на Хелън Петрович е още един пирон в ковчега на „Колинс и Картър“.

В събота точно преди обяд Картър беше на вратата, когато телефонът иззвъня. Поколеба се дали да отговори, но накрая вдигна слушалката. Беше Орсини.

— Филип, гледах телевизия. Доляха масло в огъня! Първата доказана грешка на Хелън Петрович в клиниката „Манинг“ току-що е била родена.

— Това пък какво означава?

Орсини започна да му обяснява. Филип слушаше и усещаше как кръвта му се смразява.

— Това е едва началото. С колко застраховки разполага компанията, за да покрие щетите?

— На света няма толкова застраховки, колкото биха покрили това! — каза Картър тихо и затвори.

Смяташе, че докрай владее положението, но всъщност съвсем не беше така. Паниката не му беше присъща, но изведнъж му се събра прекалено много.

В следващия момент се сети за Катрин и Меган. Вече нямаше планове за спокойно пътуване. По-късно щеше да им позвъни. Може би щяха да вечерят заедно тази вечер. Искаше да знае какво правят, какво мислят.

 

 

В един и половина Меган се прибра вкъщи и завари Катрин готова с обяда. Беше гледала новините от болницата.

— Това може би беше последният ми репортаж по Трети канал — каза тихо Меган.

Ядяха безмълвни — и двете прекалено съкрушени, за да могат да говорят. После Мег каза:

— Мамо, колкото и да е зле за нас, можеш ли да си представиш как пък се чувстват жените, подложили се на оплождане ин витро в клиниката „Манинг“? След инцидента с Андерсънови едва ли има и една от тях, която да не си задава въпроса чий е ембрионът, който е износила? Какво би станало, когато грешките се докажат и биологичната и рождената майка предявят претенции към детето?

— Мога да си представя!

Катрин Колинс се пресегна през масата и стисна ръката на Мег.

— Мег, от девет месеца живея под ударите на такива събития, които ме карат да се чувствам като пияна.

— Мамо, зная какво изживя!

— Изслушай ме! Нямам представа какъв изход ще има всичко това, но зная едно със сигурност. Не мога да те загубя! Ако някой е убил онова нещастно момиче с мисълта, че убива теб, мога да я жаля с цялото си сърце и да коленича пред бога с благодарност, че ти си жива.

И двете подскочиха от дрънченето на входния звънец.

— Аз ще отворя! — каза Мег.

Беше препоръчан пакет за Катрин. Тя го отвори. Вътре имаше една бележка и малка кутийка. Тя прочете бележката на глас:

„Скъпа мисис Колинс, връщам халката на съпруга ви. Рядко съм изпитвала такова чувство на убеденост, както когато казах на следователя Боб Марън, че съпругът ви е починал преди много месеци. Моля се и мисля за Вас.

Фиона Кембъл Блек“

Меган осъзна, че се радва на сълзите, които измиваха болката от лицето на майка й.

Катрин извади тънката халка от кутийката и я стисна в ръката си.