Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
I’ll be Seeing You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 25гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2011)
Корекция
Dani(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Другото лице

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“ София 1994

Редактор: Димитрина Кондева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-14-9

История

  1. —Добавяне

23

На път за кантората Филип Картър чу новините, в които съобщаваха за смъртта на доктор Хелън Петрович. Мислено си отбеляза да накара Виктор Орсини да се заеме с мястото, което се освобождаваше в клиниката при нейната смърт. В края на краищата тя беше назначена в „Манинг“ чрез посредничеството на „Колинс и Картър“. За такива места заплатите бяха доста прилични и „Колинс и Картър“ биха получили добра комисиона, ако им възложеха намирането на заместник.

Пристигна в кантората в девет без петнайсет и забеляза колата на Меган, паркирана близо до входа на сградата. Тя очевидно го чакаше, защото излезе навън в мига, в който той паркира.

— Мег, каква приятна изненада! — прегърна я той през рамо. — Но, за бога, имаш ключ! Защо не си влязла вътре?

Мег се усмихна леко.

— Дойдох преди минута.

„Освен това, мислеше си тя, бих се почувствала като натрапник, ако вляза просто ей така.“

— Катрин е добре, нали? — попита той.

— Оправя се доста бързо.

— Слава богу! — каза с искрена загриженост той.

Малката приемна беше приятна за окото: диван и столове в пъстри калъфи, кръгла масичка за кафе и облицовани в ламперия стени. Меган отново изпита остро чувство на тъга, когато я прекоси. Този път влязоха в кабинета на Филип. Той явно усещаше, че тя не желае да влиза в кабинета на баща си. Помогна й да свали палтото си.

— Кафе?

— Не, благодаря. Вече изпих три чаши.

Филип седна зад бюрото.

— А аз се опитвам да го намаля, така че ще почакам. Мег, изглеждаш доста притеснена!

— Така е! — тя облиза устните си. — Филип, започвам да мисля, че изобщо не съм познавала баща си.

— В какъв смисъл?

Тя му разказа за писмата и съобщението за смъртта на баба й, намерени в заключеното чекмедже. Наблюдаваше как в изражението на Филип загрижеността се смени с недоумение.

— Мег, не зная какво да ти кажа — рече той, когато тя млъкна. — Познавам баща ти от години. Откакто го помня, знам, че майка му е умряла, когато е бил дете, а баща му се е оженил втори път и детството му е било ужасно — с баща и мащеха. Когато баща ми умираше, татко ти каза нещо, което никога няма да забравя. Той каза: „Завиждам ти, че можеш да скърбиш за родител.“

— Значи и ти също не си знаел!

— Не, разбира се, че не.

— Защо всъщност е трябвало да лъже? — попита Мег, повишавайки глас. Тя сключи ръце и прехапа устната си. — Искам да кажа, защо не е споделил истината с майка ми? Какво е спечелил, като я е лъгал?

— Помисли си само, Мег! Той е срещнал майка ти и е разказвал за себе си така, както на всички други. Когато са започнали връзката си, вече е било прекалено трудно да си признае, че я е излъгал. Освен това можеш ли да си представиш реакцията на дядо ти, ако разбереше, че баща ти е пренебрегвал собствената си майка, независимо по какви причини?

— Да, представям си… Но дядо умря преди толкова години! Защо не е могъл… — гласът й замря.

— Мег, когато кажеш една лъжа, с всеки изминал ден става все по-трудно да я поправиш!

Меган долови гласове откъм другите стаи. Тя се изправи.

— Може ли това да си остане между нас?

— Разбира се!

Той се надигна заедно с нея.

— Какво ще правиш сега?

— Веднага, щом като се уверя, че мама е добре, ще отида на адреса в Честинъг Хил, който беше на плика със съобщението за смъртта. Може би там ще намеря някакви отговори.

— Как върви филмът ти за клиниката „Манинг“?

— Никак! Правят ми спънки. Ще трябва да намеря друг център за ин витро, който да използвам. Чакай малко! Ти или татко бяхте намерили място на някого в клиниката „Манинг“, нали?

— Беше работа на баща ти. Всъщност става въпрос за онази нещастна жена, която вчера са застреляли.

— За доктор Петрович ли? Запознах се с нея миналата седмица.

Вътрешният телефон избръмча. Филип Картър вдигна слушалката.

— Кой? Добре, ще говоря.

— Някакъв репортер от „Ню Йорк Поуст“ — обясни той. — Един господ знае какво искат от мен!

Меган забеляза как лицето на Филип Картър потъмня.

— Това е абсолютно невъзможно — гласът му беше приглушен от гняв. — Аз… няма да коментирам, докато не говоря лично с доктор Йовино от болницата в Ню Йорк!

Той постави слушалката и се обърна към Меган.

— Мег, този репортер е правил проверка за Хелън Петрович. Изобщо не са чували за нея в болницата в Ню Йорк. Препоръките й са били фалшиви, а ние носим отговорността за назначаването й в лабораторията в „Манинг“.

— Но не бяхте ли проверили препоръките й, преди да представите кандидатурата в клиниката?

Дори когато задаваше въпроса, Меган съзираше отговора по лицето на Филип. Баща й беше уреждал документите на Хелън Петрович. Негова работа е било да провери данните в биографията й.