Мери Хигинс Кларк
Другото лице (8)

8

Кантората на посредническата компания „Колинс и Картър“ се намираше в Данбъри, Кънетикът. Едуин Колинс беше създал компанията, когато беше двайсет и осем годишен, след пет години работа във „Форчън 500“, чието седалище беше в Ню Йорк. Този период му беше достатъчен, за да разбере, че работата в една огромна фирма не е за него.

След брака си с Катрин Кели той премести кантората си в Данбъри. Искаха да живеят в Кънетикът, а местонахождението на кантората на Едуин нямаше особено значение, тъй като той прекарваше по-голямата част от времето си в пътувания из страната, за да посещава лично клиентите си.

Близо дванайсет години преди да изчезне, Едуин Колинс беше включил Филип Картър в бизнеса си.

Картър, завършил Уортън и с още една диплома по право, преди това беше сред клиентите на Едуин, който неколкократно му намираше работа. Преди да станат съдружници, го беше уредил в една мултинационална компания в Мериленд.

Когато Колинс посещаваше тази компания, която беше негов клиент, с Картър често обядваха или пийваха по нещо. С годините приятелството им се заздрави с делови отношения. След мъчителен развод в началото на осемдесетте години, вече на средна възраст, Филип Картър най-накрая напусна работата си в Мериленд и стана съдружник и партньор на Колинс.

В много отношения те бяха коренно различни. Колинс беше висок, по класически красив, безукорно облечен и остроумен, докато Картър беше прям и сърдечен, с неправилни, но привлекателни черти и гъста посивяваща коса. Дрехите му бяха скъпи, но той не умееше да ги съчетава добре. Вратовръзката му често беше с разхлабен възел. Беше човек за компания, чиито истории на чашка предизвикваха бурен смях; освен това имаше око за хубостта на жените.

Партньорството им се оказа успешно. Дълго време Филип Картър живя в Манхатън и пътуваше до Данбъри, когато не беше някъде в командировка. Името му често се споменаваше по страниците на нюйоркските вестници, защото неизменно беше сред гостите на всевъзможни коктейли, тържества и представления, където се появяваше в компанията на различни жени. Не след дълго той си купи малка къща в Брукфийлд, на десет минути път от кантората, и все по-често започна да преспива там.

На петдесет и три години Филип Картър беше добре известна фигура в Данбъри и околностите му.

Редовно оставаше да работи в продължение на часове, след като всички други си бяха отишли, защото доста от клиентите на компанията бяха от Средния запад и Тихоокеанското крайбрежие и най-подходящото време за връзка с тях от източните щати беше привечер. От онази трагична нощ насам Филип рядко напускаше кантората преди осем.

Когато Меган му позвъни в осем без пет, той си обличаше палтото.

— Опасявах се, че ще се стигне дотам — каза той, след като изслуша разказа й за посещението на застрахователните агенти. — Можеш ли да дойдеш утре по обяд?

След като затвори слушалката, той дълго седя на бюрото си. После набра номера на главния счетоводител.

— Смятам, че е най-добре да започнем ревизията веднага — каза тихо той.