Мери Хигинс Кларк
Другото лице (6)

6

Мак — както беше известен доктор Джеръми Макинтайър — живееше със седемгодишния си син Кайл на завоя след къщата на семейство Колинс. През летата, докато учеше в Йейл, Мак работеше като келнер в „Дръмдоу“. Още тогава той се бе привързал дълбоко към тези места и бе решил, че един ден ще живее тук.

Като юноша Мак беше забелязал, че е от ония момчета, на които момичетата не обръщат особено внимание. Среден на ръст, среден на тегло, със средна хубост. Описанието беше сравнително точно, но Мак не бе справедлив към себе си. След като го погледнеха повторно, жените всъщност откриваха предизвикателство в шеговития израз на лешниковите му очи, привлекателност в момчешки буйната му пясъчноруса коса, която сякаш винаги беше разрошена от вятъра, и някакво очарование в увереността, с която ги повеждаше към дансинга или пъхваше ръка под лакътя им в леденостудените вечери.

Мак от малък знаеше, че един ден ще стане лекар. Когато започна да следва медицина в Нюйоркския университет, вече дълбоко вярваше, че бъдещето на медицината е в генетиката. На трийсет и шест години работеше в „Лайфкод“ — лаборатория за генетични изследвания в Уестпорт, на петдесет минути път от Нютаун.

Това беше работата, която желаеше, а и тя бе подходяща за живота му на разведен родител, отглеждащ детето си. Мак се беше оженил на двайсет и седем. Бракът му продължи година и половина и донесе на бял свят Кайл. Един ден, връщайки се от работа, намери вкъщи бавачка и бележка:

„Мак, този живот не е за мен. Аз съм лоша съпруга и лоша майка. И двамата знаем, че нищо няма да излезе от нашето съжителство. Трябва да пробвам какво ще направя сама. Грижи се за Кайл. Сбогом.

Джинджър“.

Джинджър се беше оправила доста добре. Пееше в кабаретата на Лас Вегас и по увеселителните корабчета. Беше записала няколко плочи и последната беше влязла в класациите. Изпращаше скъпи подаръци на Кайл за рождения му ден и за Коледа. Подаръците винаги бяха или твърде претенциозни, или съвсем бебешки. През седемте години, откакто ги беше напуснала, тя бе виждала Кайл само три пъти.

Въпреки че за него напускането й бе облекчение, Мак все още таеше горчивина към Джинджър. Разводът изобщо не влизаше в житейските му планове и той още не можеше да свикне с тази мисъл. Съзнаваше, че синът му усеща липсата на майка, и особено се стараеше и изпитваше гордост, че е толкова грижовен баща.

В петък вечер Мак и Кайл често вечеряха в „Дръмдоу“. Седяха в непретенциозната заличка за специалитети на скара, където в петък вечер менюто включваше и пици, и риба с пържени картофи.

Вечер Катрин винаги беше в ресторанта. Порастващата Мег също прекарваше много време тук. Когато беше на десет, а Мак на деветнайсет години, тя му бе доверила с мечтателен глас колко прекрасно е да вечеряш не тук, а вкъщи. „С татко понякога си готвим сами, когато си е у дома.“

Откакто баща й беше изчезнал, Мег идваше в Нютаун почти всеки уикенд и придружаваше майка си на вечеря в ресторанта. Но този петък нямаше следа нито от Катрин, нито от Мег.

Мак си призна колко е разочарован, но Кайл, който винаги с нетърпение очакваше появата на Мег, сега махна с ръка.

— Какво като я няма? Голяма работа!

„Голяма работа!“ беше новият израз на Кайл, който той използваше за всичко. Употребяваше го, когато беше ентусиазиран, отвратен или безразличен. Тази вечер Мак не беше съвсем сигурен коя от всички тези емоции се крие зад него. Но, по дяволите, каза си той, остави момчето на мира. Ако нещо наистина го притеснява, рано или късно ще разбереш. Ала едва ли има нещо общо с Меган.

Кайл безмълвно довърши последното парче пица. Беше много ядосан на Меган. Тя винаги реагираше така, сякаш живо се интересува от всичко, което той правеше, но в сряда следобед, когато стоеше навън и тъкмо беше научил кучето си Джейк да се изправя на задни лапи и да се моли, Меган мина с колата покрай него, все едно, че не го познава. Караше съвсем бавно и той й викна да спре. Знаеше, че го видя, защото го погледна право в очите, след това даде газ и изчезна, без да обърне ни най-малко внимание на номера на Джейк. Голяма работа!

Нямаше да каже на татко си. Той щеше да заяви, че Меган не е била на себе си, защото баща й отдавна го няма и може би е един от потъналите с колите си в реката през оная нощ. Щеше още да каже, че понякога хората си мислят за други неща и могат да минат покрай теб, без изобщо да те забележат. Но Мег видя Кайл, дума да няма, и дори не си направи труда да му махне.

Много важно, мислеше си той. Голяма работа!