Мери Хигинс Кларк
Другото лице (58)

58

Виктор Орсини беше обещал да бъде в кабинета на Дуайър в Съдебната палата на Данбъри в три часа. Следователите Вайс и Марън бяха вече там. След час все още не можеше да отгатне по невъзмутимите им физиономии дали вярват на това, което им говореше.

— Да чуем всичко отначало — рече Дуайър.

— Казах го вече няколко пъти — отсече Виктор.

— Искам отново да го чуя — настоя Дуайър.

— Добре. Добре. Едуин Колинс ми позвъни от телефона в колата си вечерта на двайсет и осми януари. Говорихме седем-осем минути, когато той затвори, защото бил на рампата на моста Таиан Зий и пътят бил много хлъзгав.

— Кога ще ни кажете всичко, за което сте говорили? — настоя Вайс. — За какво са ви били нужни цели осем минути?

Това беше частта от историята, която Виктор се надяваше да пропуснат, но съзнаваше, че ако не каже цялата истина, никой няма да му повярва. Неохотно той призна:

— Ед беше разбрал няколко дни преди това, че подсказвам на наши конкуренти места, за чието заемане някои наши важни клиенти щяха да търсят посредничеството ни. Той беше вбесен и ми нареди да бъда в кабинета му на следващата сутрин в осем и половина.

— И кога за последен път бяхте във връзка с него?

— На двайсет и девети януари чаках в кабинета му в осем часа. Знаех, че ще ме уволни, но не исках да смята, че съм измъквал пари от компанията. Той ми беше казал, че ако намери доказателства, че съм прибирал комисионите, ще ме даде под съд. Тогава мислех, че има предвид подкупи. Сега ми се струва, че той е имал предвид Хелън Петрович. Не мисля, че е знаел нещо за нея, но после е открил и е решил, че съм се опитал да го измамя.

— Знаем, че комисионата от нейното назначаване в „Манинг“ е постъпила в сметката на компанията — каза Марън.

— Той не е знаел това. Проверих и видях, че тя нарочно е била прикрита в комисионата от назначаването на доктор Уилямс в „Манинг“. Очевидно не е трябвало Ед да узнава нищо за Петрович.

— Тогава кой е препоръчал Петрович в „Манинг“? — попита Дуайър.

— Филип Картър. Трябва да е той. Когато писмото за потвърждаване на препоръките й е било изпратено в „Манинг“ на двайсет и първи март преди почти седем години, аз съм бил в „Колинс и Картър“ съвсем отскоро. Никога не бях и чувал името на тази жена до убийството й преди близо две седмици. Ед отсъстваше от кантората в края на март през онази година, включително и на двайсет и първи март.

Той замълча за миг.

— Както ви казах, щом видях във вестника копие на писмото с неговия подпис, разбрах, че е фалшиво.

Орсини посочи листа хартия, който беше дал на Дуайър.

— При старата си секретарка, която беше истинско съкровище, Ед си беше създал навика да оставя куп подписани бланки, които тя да използва при диктофона. Той й имаше пълно доверие. После тя се пенсионира, а Ед не беше въодушевен от заместничката й Джеки. Помня как той накъса онези подписани бланки и ми каза, че отсега нататък иска да вижда всичко, на което ще фигурира неговият подпис. На празните бланки той винаги се подписваше на едно и също място — където старата му секретарка поставяше незабележим знак с молив — на петнайсетия знак на трийсет и петия ред. Прегледах папките на Ед с надеждата, че може да има още празни бланки с подписа му, които е пропуснал да унищожи. Тази в ръцете ви я намерих заключена в бюрото на Филип Картър. Един ключар ми направи ключ. Предполагам, че Картър я е пазел, ако му потрябва още някакъв документ с подписа на Едуин Колинс. Ако искате ми вярвайте — продължи Орсини, — но сутринта на двайсет и девети януари, когато чаках в кабинета на Ед, имах смътното усещане, че той преди това е бил там. Чекмеджето с папки от Л до Х беше изтеглено напред. Мога да се закълна, че той е търсил в папката на „Манинг“ нещо за Хелън Петрович. Докато го чаках, се обади Катрин Колинс, притеснена, че Ед не се е прибирал. Била на някаква годишнина в Хартфорд, където пренощувала, а когато се върнала, къщата била още празна. Позвънила в кантората да разбере дали не сме го виждали. Казах й за разговора си с него предишната нощ, когато той беше на рампата на Тапан Зий. Тогава нямах представа за катастрофата на моста. Тя предположи, че той е станал жертва в нея. Осъзнах, че е напълно възможно, разбира се — каза Виктор. — Последните думи на Ед бяха колко е хлъзгава рампата, а катастрофата е станала по-малко от минута по-късно. След разговора си с Катрин се опитах да се свържа с Филип. Телефонът му даваше заето и тъй като той живее на десет минути от кантората, отидох с колата до тях. Мислех си, че може да отидем до моста да видим дали вадят жертвите от водата. Когато пристигнах, Филип беше в гаража и тъкмо излизаше от колата си. И джипът му беше там. Спомням си, че той ми наблегна как го е докарал отнякъде, за да го закара на сервиз. Знаех, че има джип, с който се разкарва из фермите си. Отиваше дотам със седана и после се прехвърляше на джипа. Тогава това изобщо не ми направи впечатление. Но последната седмица стигнах до заключението, че ако Ед не е пострадал в катастрофата и е намерил нещо в кантората, което го е накарало да отиде до дома на Картър, каквото и да е станало, е станало именно там. Картър може да е откарал Ед в собствената му кола и да я е скрил някъде. Ед винаги твърдеше, че Филип притежава доста имоти.

Орсини погледна непроницаемите изражения на следователите. „Направих това, което трябваше да направя — помисли си той. — Ако не ми вярват, поне опитах.“

Дуайър каза с недружелюбен глас:

— Това може да ни бъде от полза, мистър Орсини. Благодаря ви. Ще ви се обадим.

Когато Орсини си отиде, помощник-прокурорът каза на Вайс и Марън:

— Всичко пасва. И потвърждава разкритията на съдебната лаборатория.

Бяха им съобщили, че анализът на колата на Едуин Колинс е доказал следи от кръв в багажника.