Мери Хигинс Кларк
Другото лице (45)

45

В понеделник вечерта, когато Мак се върна от работа, Кайл както винаги беше в добро настроение. Съобщи на баща си, че е разказал на всички деца в училище за човека в гората.

— Всички викат, че ужасно щели да се изплашат — обясни със задоволство той. — Аз не им казах как хукнах презглава и му избягах. А ти разправи ли на приятелите си?

— Не.

— Ако искаш, разправи им — рече Кайл великодушно.

Когато се обърна, Мак го хвана за ръката.

— Чакай малко, Кайл!

— Какво има?

— Искам да видя нещо!

Кайл беше с трикотажен пуловер. Мак разтегли деколтето му и откри жълтеникави и морави подутини по шията на сина си.

— Това от снощи ли е?

— Казах ти, че оня ме душеше.

— Не, твърдеше, че те е блъснал!

— Първо ме душеше, но аз се отскубнах.

Мак изруга наум. Снощи не се беше сетил да огледа Кайл. Тогава той беше облечен с костюма си на призрак, а отдолу имаше бяло поло. Мак помисли, че Кайл само е бил блъснат от човека с камерата. Но се оказваше, че са го душили. Тези следи бяха оставени от яки пръсти.

Мак беше прегърнал сина си, докато набираше номера на полицията. Снощи неохотно отстъпи пред Меган, когато го помоли да не се обажда.

— Мак, нещата и така са достатъчно зле, за да даваме нова храна на пресата — рече тя. — Помни какво ти казвам: някой ще напише, че татко обикаля около къщата. Прокурорът е убеден, че той ще търси начин да се свърже с нас.

„Достатъчно дълго оставих Мег да ме държи настрана от всичко. Повече обаче няма да го бъде! Това не беше просто някой телевизионен оператор, замотал се из гората.“

Вдигнаха телефона при първото иззвъняване.

— Слуша ви старшина Торн.

 

 

Петнайсет минути по-късно патрулната кола беше пред къщата. Недоволството на двамата полицаи, че не са били извикани по-рано, бе очевидно.

— Доктор Макинтайър, вчера беше Денят на вси светии. Винаги се тревожим, че някой откачен ще реши да открадне дете. Тоя тип може да е отишъл в друга част на града.

— Съгласен съм, че трябваше да се обадя — каза Мак. — Но не мисля, че онзи е бил тръгнал да търси деца. Той беше застанал точно срещу прозорците на семейство Колинс и отлично виждаше Меган Колинс в дневната.

Забеляза погледа, който ченгетата си размениха.

— Смятам, че трябва да известим окръжния прокурор — каза единият от тях.

 

 

По целия път към къщи горчивата истина все по-дълбоко проникваше в съзнанието й. Меган вече знаеше със сигурност, че баща й е имал и друго семейство в Аризона.

Беше позвънила в магазина за кожени изделия „Паломино“ и беше говорила със собственичката. Жената беше съвсем изненадана при въпроса за съобщението, оставено на телефонния секретар.

— Нямаме нищо общо с това! — бе заявила тя категорично.

Беше потвърдила, че една от клиентките й се казва Е. Р. Колинс и че има дъщеря на двайсет и няколко години. След това отказа да дава повече информация по телефона.

Беше седем и половина, когато Меган стигна в Нютаун. Зави по алеята и с изненада забеляза червения крайслер на Мак и някакъв чужд седан, паркирани пред къщата. Сега пък какво ли има? — помисли си тя в паника. Паркира колата зад тях и изтича по стъпалата с мисълта, че нечия неочаквана поява би пръснала сърцето й, което и без това биеше в див ужас.

 

 

Следователката Арлийн Вайс седеше в дневната с Катрин, Мак и Кайл. Гласът на Мак не звучеше гузно, когато й обясни защо се е обадил на полицията и в кабинета на заместник окръжния прокурор. Всъщност по отривистия му израз Мег разбра, че е ядосан. „Кайл е бил ранен и изплашен. Някакъв си кретен е можел да го удуши, а аз забраних на Мак да се обажда в полицията“, мислеше си тя. Не го укоряваше за гнева му.

Кайл седеше на дивана между Катрин и Мак. Измъкна се и дойде при нея.

— Мег, недей да си толкова тъжна! Нищо ми няма! — той хвана лицето й с ръчички. — Честна дума!

Тя погледна сериозното му изражение и здраво го прегърна.

— Разбира се, приятел.

Вайс не остана дълго.

— Мис Колинс, все едно дали вярвате, или не, но ние искаме да ви помогнем — каза тя, докато Меган я придружаваше към вратата. — Когато не ни съобщавате нищо или не позволявате на другите да ни съобщават за инциденти като снощния, вие всъщност пречите на следствието. Ако се бяхте обадили, можехме за броени минути да изпратим кола. Според Кайл този мъж е носел голяма камера, която е щяла да го забави. Моля ви, има ли още нещо, което не знаем?

— Няма — рече Меган.

— Мисис Колинс каза, че сте ходили в апартамента си. Да не сте намерили още някой факс?

— Не — тя прехапа устни при спомена за обаждането в „Паломино“.

Вайс се взря в нея.

— Разбирам. Ако си спомните нещо, което би могло да ни заинтересува, знаете къде да ни намерите.

Когато Вайс си отиде, Мак каза на Кайл:

— Върви в кабинета. Можеш да погледаш телевизия петнайсетина минути. После ще си ходим.

— Да, татко, но няма нищо интересно по телевизията. Ще остана тук.

— Това не беше предложение!

Кайл скочи.

— Добре де! Няма защо да ми се караш!

— Точно така, татко — съгласи се Меган. — Няма защо да му се караш!

Кайл вдигна палец нагоре, минавайки покрай нея. Мак изчака вратата да тракне.

— Какво откри, докато беше в апартамента си, Меган?

Меган погледна майка си.

— Местонахождението на магазина за кожени изделия „Паломино“, който има клиентка на име Е. Р. Колинс.

Без да обръща внимание на майчиното си ахване, тя им разказа за разговора си със Скотсдейл.

— Утре заминавам там със самолет — заяви тя. — Трябва да знаем дали онази мисис Колинс е жената, която Сайръс Греъм е видял с татко. Няма как да сме сигурни, докато не се срещнем с нея.

Катрин Колинс се надяваше, че болката по лицето на дъщеря й не се изписва и на собственото й изражение.

— Меги, ако толкова много приличаш на онова мъртво момиче и жената в Скотсдейл й е майка, за нея ще бъде ужасен удар да те види.

— Нищо няма да помогне на майката на онова момиче, която и да е тя.

Беше им благодарна, че не се опитаха да я разубедят. Вместо това Мак каза:

— Мег, не споменавай пред никого къде отиваш. Колко време смяташ да останеш?

— Най-много една вечер.

— Тогава ще казваме, че си в апартамента си.

Той повика Кайл.

— Катрин, ако с Кайл утре вечер дойдем в ресторанта, ще имаш ли време да вечеряш с нас?

Катрин успя да се усмихне.

— С удоволствие. Какво да бъде менюто, Кайл?

— Пилешки кюфтенца — каза той с надежда.

— Да не си решил да ми провалиш бизнеса? Донесла съм бисквити. Ела да си вземеш — рече тя и го отведе в кухнята.

— Катрин е много тактична — каза Мак. — Усети, че искам да остана за миг насаме с теб. Мег, не ми харесва това, че ще ходиш там сама, но те разбирам. Сега искам да знам истината! Има ли нещо, което криеш?

— Не.

— Мег, няма да ти позволя повече да ме държиш в неведение. Трябва да запомниш това! Кажи, как мога да ти помогна?

— Позвъни на Стефани Петрович утре сутринта и ако я няма, се обади на адвоката. Имам лошо предчувствие! Три-четири пъти опитах да се свържа с нея, но все я няма. Дори преди половин час звъних от колата. Трябва да роди след десет дни и се чувстваше ужасно. Онзи ден след погребението на леля си беше толкова изтощена, че побърза да си легне. Не мога да си представя защо толкова време я няма в къщи. Ще ти дам номера.

Когато след няколко минути Кайл и Мак си тръгнаха, целувката на Мак не беше обичайното приятелско докосване на бузата й. Подобно на сина си преди малко, той обхвана лицето на Мег.

— Пази се! — заръча й, а после притисна устни в нейните.