Мери Хигинс Кларк
Другото лице (4)

4

Меган прие предложението на Том Уайкър с лекота и спокойствие. Сред служителите цареше мнението, че ако не си овладееш реакциите при повишение, Том Уайкър започваше да се чуди дали изборът му е подходящ. Той държеше на амбициозните, мотивирани личности, които смятат всяко признание и възнаграждение за закъснели.

Опитвайки се да изглежда безразлична, тя му показа факса. Той го прочете и повдигна вежди.

— Какво означава това? — попита той. — Каква е грешката? Коя е Ани?

— Не зная, Том. Бях в болница „Рузвелт“, когато докараха намушканото момиче. Разбра ли се вече коя е?

— Още не. Какво искаш да кажеш?

— Смятам, че трябва да знаеш нещо — каза Меган колебливо. — Тя страшно прилича на мен.

— На теб ли?

— Да, изглежда като моя близначка.

Том присви очи.

— Да не би да мислиш, че факсът има нещо общо със смъртта на това момиче?

— Може да е просто случайност, но реших, че поне трябва да ти го покажа.

— Радвам се, че го направи. Остави ми го. Ще разбера кой води разследването и ще му го покажа.

Меган с явно облекчение получи графика за репортажите си от редакция „Новини“.

 

 

Денят бе сравнително спокоен. Пресконференция в кабинета на кмета, на която той обяви избора си на нов полицейски комисар. Един подозрителен пожар, погълнал жилищна сграда във Вашингтон Хайтс. Късно следобед Меган позвъни в патологията. От отдела за безследно изчезнали й дадоха рисунка изображение на момичето заедно с отпечатъците й. Отпечатъците бяха изпратени във Вашингтон за справка във Федералния криминален архив. Получи следната информация: смъртта е настъпила вследствие на един-единствен дълбок удар в гръдния кош. Вътрешният кръвоизлив е бил бавен, но обилен. Двете й ръце и крака са били чупени преди години. Ако до трийсет дни трупът не бъдеше идентифициран, щяха да го погребат в гробището за бедняци и чужденци в гроб с пореден номер.

В шест часа вечерта Меган си тръгна. Откакто баща й изчезна, тя прекарваше всеки уикенд при майка си в Кънетикът. Тази неделя следобед трябваше да прави репортаж от едно събитие в клиниката „Манинг“, център за изследване и прилагане на методи за изкуствено оплождане. Беше на четирийсет минути път от дома й в Нютаун. В неделя клиниката провеждаше годишната среща на родените ин витро деца.

Дежурният редактор я настигна при асансьора.

— Стийв ще ти бъде оператор в неделя. Казах му да те чака пред „Манинг“ в три часа.

— Окей.

През седмицата Меган ползваше служебна кола. Тази сутрин беше дошла със своята. Асансьорът спря на нивото на гаража. Тя се усмихна, когато видя, че Бърни я забеляза и хукна към долното ниво на паркинга. Докара белия й мустанг и отвори вратата.

— Има ли нещо ново около баща ви? — попита я той загрижено.

— Не, но ви благодаря за вниманието.

Той се наведе, доближавайки лице до нейното.

— С мама се молим на бога за него.

Какво мило същество, мислеше си Меган, докато изкарваше колата към изхода.